Ученичката от ПГ „ Стефан Караджа“ гр. Елхово Минка Кирилова, спечели годишната стипендия на фондация „Благодетел“ с есе на тема „Корабът е на сигурно място в пристанището, но не затова са създадени корабите“.
Единайсетокласничката от две години е част от проекта „Скритите таланти на България“, пише стихове и мечтае да работи с деца в риск.
„Тя плахо открехна вратата на един нов свят – свят на поезия и литература, на умение да долавяш авторски послания, да докоснеш образци , неизчерпаем извор на мъдрост и знания. И това, съчетано с вяра в себе си и амбиция за полет, поражда желание открехнатата врата да се отвори“ споделя за нея г-жа Ивана Кърева, с която девойката се подготвя за кандидатстудентски изпити – специалност психология.
Тук можете да прочетете изключително вдъхновяващото есе на талантливото момиче. Приятно четене!
Корабът е на сигурно място в пристанището, но не затова са създадени корабите
„Да бъдеш Колумб
всеки миг от живота си“
В. Ханчев
Всяко живо същество обича да чувства сигурност и спокойствие. Напълно естествено е да не желаем да излезем от зоната си на комфорт, но не е нормално да оставим на страховете си да ни побеждават и да мислим, че нещо лошо ще се случи, ако я напуснем. Всеки трябва да открива и създава нови светове, защото сме създадени да се развиваме. Като птиците например. Те са защитени, когато са в своите гнезда, но са създадени да летят.
Понякога си мисля, че съм преродена птица, която вечно кръжи и търси своето убежище. Прелитам от клонка на клонка, от дърво на дърво, летя над земята и кацам на непознати пристанища. Съзерцавам морето, отдъхвам за миг, разтърсвам криле и политам отново! Летя от деня на раждането си! От дома за изоставени деца, към дома на приемните ми родители, оттам към дома за настаняване на деца, лишени от родителски грижи. Тези домове са моите пристани, а хората в тях – семейството ми.
Скоро отново ще полетя!
Да, хубаво е, когато се чувстваш сигурен и защитен, но съдбата на всекиго е различна. Животът доста често ни хваща неподготвени и ни събаря, когато най-малко очакваме.
Когато бях на 13 години, целият ми сигурен свят се срути на парченца. Един ден се събудих изгубила всичко. Бях сама, а хората, които бяха до мен и които ми подариха едно прекрасно и незабравимо детство, вече ги нямаше. Не знам кое ме убиваше повече – мисълта, че няма да ги видя никога или фактът, че трябва сама да построя всичко отново? Реших, че няма да се предам и че ще се боря докрай, защото няма промяна без действие. Събрах всички парченца отново, но липсваше едно, търсех го навсякъде, но така и не го намирах. Това парченце беше сигурността. Бях изгубила надежда, че ще я намеря и че някога ще бъда отново цяла. Но тогава се появиха те, всички онези прекрасни хора, които ме подкрепят и до днес. Благодарна съм им, че не ми позволиха да се предам, че вярват в мен, дори когато аз не си вярвам. Те ме накараха да се усмихвам отново и да видя красивата страна на живота.
Липсват ми тези, които си отидоха, липсват ми и пристанищата, на които бях преди. Доста често в сънищата си се връщам отново при тях и им разказвам за прекрасните неща, които ми се случват сега. Щастлива съм, че животът ме срещна с всички тези истински хора и че ми даде толкова ценен урок.
Затова прегръщай с усмивка предизвикателствата, плувай смело във водите на живота! И знай, че няма нищо страшно да отпътуваш от пристанището, на което си сега, защото някъде там те чакат нови, още по-вълнуващи моменти и запознанства!
Колумб остани до последния миг от живота си!
