Близо 2000 лева средна заплата в добивната промишленост
Най-добро е заплащането в Челопеч, жители на общини с възможности, получават три пъти по-малко
Средна брутна работна заплата от 1850 лв. са получавали заетите в сектора добивна промишленост през 2020 година. Това показват последните данни на Националния статистически институт (НСИ). Така този сектор се нарежда сред най-платените у нас след далекосъобщенията, финансите и производството на енергия.
Местата с най-високи възнаграждения са тези, в които работят големи индустриални мощности, показва и друго независимо изследване от началото на годината. Проучването на Института за пазарна икономика се прави всяка година и данните показват средната брутна месечна заплата на наетите лица по трудово и служебно правоотношение в 265-те общини в страната. Това включва както наетите в частния, така и наетите в обществения сектор. За първи път тази година картата на заплатите дава и по-обобщени данни – за период от 3 години.
Малки общини с големи работодатели са топ в класацията
Най-високата средна брутна месечна заплата в България за 2019 г. е в община Челопеч. Тя е 2 431 лв. И това не е случайно. В Челопеч се намира най-големият подземен рудник за добив и първична преработка на медно-златни руди в България, който се разработва от канадската компания „Дънди Прешъс Металс“.
На второ място е средната заплата в община Козлодуй с 2 133 лв., следвана от Раднево 1 826 лв. и Пирдоп 1 785 лв. На пето място се нарежда Столична община с 1753 лева, след което следват още общини, в които е застъпена добивната промишленост – Гълъбово, Девня и Панагюрище.
Това показва, че за поредна година най-високите заплати в страната са в малки общини с големи работодатели. Водещи класацията са общините в Средногорието, на чиято територия има развита добивна и свързана с нея преработваща промишленост, както и в общините с много големи предприятия в енергийния сектор.
Разбира се, в тези градове има и заплати, които са много под тези нива, дори под 600 лв. Високите възнграждения на специалистите в производствените бази обаче вдигат средните числа.
Изследването на ИПИ показва още, че средната заплата на наетите лица в над половината от общините в страната бележи ръст между 30% и 40% за 3 години. Най-големите цифри и тук са в общини, в които има добивна промишленост.
В топ 3 влиза община Крумовград, където средната заплата нараства с 58% за периода 2016-2019 г. Последното е провокирано от инвестициите в добивната индустрия именно в този период. След няколко години инвестиции и проучвания, през 2019 година в района на Ада тепе край Крумовград „Дънди Прешъс Металс” отвори вратите на първия новосъздаден рудник за добив на златосъдържащи руди след социализма.
След 10-годишните опити на местна власт, медии и екоактивисти да спрат проекта с всякакви аргументи, днес добрата сметка за хората в района е категорично ясният резултат. Освен с икономическото състояние на специалистите и семействата им, на път е да се реши и проблемът с обезлюдяването на тези райони, в които доскоро нямаше добре платена работа. Примерът – вместо да заминат на гурбет, местните младежи се надпреварват да учат в Минно-геоложкия университет, а за едно работно място има по шестима кандидати. Крумовград увеличава населението си, показва проверка на БТА, според която община Кърджали е единствената област, в която всички градове увеличават населението – освен областният грас в групата влизат още Ардино, Джебел, Крумовград и Момчилград. В същото време област Ямбол е сред най-бързо обезлюдяващите – 2000 души са я напуснали за година, а безработицата бележи ръст с 1,5 пункта.
Болярово с 3 пъти по-ниска заплата от Челопеч
Перспективи за високи доходи и добър живот на местните хора има още в няколко общини в България, където в момента се правят проучвания за цветни и благородни метали – Болярово, Ивайловград, Трън, Брезник.
Интерактивната карта на ИПИ показва, че тези общини в момента имат средна брутна заплата, както след : Болярово – 751 лв, Ивайловград – 783 лв, Трън – 784 лв., Брезник – 783 лв. Простата сметка показва, че хората в тези общини получават над три пъти по-ниски заплати от тези, които живеят в Челопеч.
На този фон екотуризмът не би имал никакъв шанс за приходи, които сериозно да променят картинката в района, в който цели села за без вода и интернет, както и липса на всякаква перспектива за обикновените хора извън общинската администрация и селските кооперативи.
По-добрите заплати дават по-голям шанс за други бизнеси
Положителният ефект от разсрастването на минната индурстрия би бил сериозен и за съпътсващите, които подпомагат процеса и са подизпълнители, изчисляват икономистите На 100 човека, които ще работят във фабриката има още 5000, които подпомагат тази дейност и това създава „кръвоносна система“, която подпомага цялата индустрия и общество.
Икономическите анализи показват, че освен пряката заетост, която създава добивната индустрия, тя би осъществила и огромен непряк ефект – осигурява съществуването на множество малки фирми-доставчици. Става въпрос за поне 3-4 пъти повече работни места в няколко основни направления: индустриално и инфраструктурно строителство, изкопни работи и рекултивация, производство, монтаж и поддръжка на специализирано електротехническо, минно и металургично оборудване, ремонт и инженерингови услуги, производство и доставка на суровини и материали.
Повишаването на доходите на хората в региона би означавало и по-добри шансове за други бизнеси – например в хранително-вкусовата промишленост и сферата на услугите. Хората, получаващи по-високи заплати, харчат повече и дават възможност за развитие на магазини, ресторанти, доставки и други, допълват икономистите. Подобни възможности биха спрели обезлюдяването на района и биха изпълнили предизборните обещания на всички партии взети накуп. По време на напдпреварата за гласове на изборите през април кандидат-депутатите се целеха предимно в най-големия проблем на тези общини – нуждата от икономически подем на общините. Новите избори през юли не предвещават сериозна промяна по отношение на говоренето на партиите за икономическата обстановка в страната, но засега плановете си остават само предизборни неясни намерения.
Сметките показват, че развитието на сериозен инвеститор в тези региони би означавало, че няма нужда от изливането на държавни пари във фондове за подпомагане, които пак ще бъдат на подчинение на партийните структури. Промяна би се случила чрез прилагането на пазарен принцип и предлагането на високотехнологични възможности с добри заплати, категорични са икономистите.
