Русия продава петрол срещу „хартия“. Икономиката страда

Русия съвсем очевидно има проблем с приходите в държавния бюджет. Санкциите и войната в Украйна увеличават дефицита в хазната. Москва е принудена да продава петрол срещу „хартия“ и да въвежда непопулярни мерки.

Тези дни Владимир Путин говори пред конгрес на Съюза на руските индустриалци и предприемачи (РСИП), а сред присъстващите бяха едри бизнесмени и олигарси като Алексей Мордашов от „Северстал“, Владимир Потанин от „Норникел“, Виктор Рашников от ММК, Михаил Гуцериев от „Руснефт“, Виктор Векселберг от „Ренова“, Олег Дерипаска от „Русал“ и Херман Хан от „Алфа Груп“. Всички те са обект на западни санкции.

Бюджетен дефицит

„Ситуацията в руската икономика през последната година силно се промени. Путин явно трябваше да каже нещо на хората от едрия бизнес, за да ги успокои“, казва икономистът Олег Вюгин. На фона на санкциите и продължаващата война руското правителство очевидно има проблеми с приходите. Само през първите два месеца на тази година бюджетният дефицит е бил почти 2,6 трилиона рубли или 3,4 милиарда долара. Икономистът Сергей Алексашенко прогнозира до края на годината тази цифра да нарасне почти двойно.

Професорът и доктор по икономика Игор Липсиц обяснява, че Русия е загубила основните си източници на приходи: „Ние загубихме газовия пазар, Европа се възстановява с американски газ. От големите петролни пазари останаха само Китай и Индия. Последните, след като видяха печалния опит на Европа, наложиха таван от 20% на един доставчик, което означава, че няма да купуват повече. С Китай бъдещето все още е неясно. Плащането в собствените им валути също не помага особено. Индийските рупии изобщо не могат да се обменят. В момента продаваме петрол за хартия“.

Руският бизнес помага за воденето на войната

Една от основните теми на конгреса бе въвеждането на т. нар. доброволна вноска в руския бюджет от едрия бизнес. Преговорите за това се водеха от известно време насам, а размерът на вноската намаляваше в синхрон с ентусиазма на предприемачите. От предвидената първоначално сума от 1 трилион рубли накрая останаха 300 млрд. рубли.

Дългата съпротива от страна на бизнеса изглежда беше преодоляна, като паричният „налог за войната“ се сдоби с ново име – данък върху извънредните печалби. Допълнителната вноска ще се плаща от компаниите, които имат печалба от над 1 млрд. рубли в последните две години. Петролният и газовият сектор засега са изключени от този налог.

„Още от самото начало никой не искаше да плаща тези пари. Защото, ако доброволно внасяш пари в хазната, ти ставаш спонсор на военната операция, която Русия провежда. Тогава автоматично попадаш под ударите на санкции“, обяснява Игор Липсиц.

Путин е обявил пред руския бизнес, че икономиката на страната е устояла на санкционната война и е успяла да „внесе заместител“ на всичко, от което се нуждае. „В структурата на икономиката настъпиха толкова драматични промени, че брутният вътрешен продукт трябва да се възприема по различен начин. Той не може да се сравнява с този от предишни години, сега промененото качество на живот е много по-изразителен показател“, смята Олег Вюгин.

Нова версия на планова икономика?

В началото на обръщението си Путин заяви, че сега Русия има „нов модел“ и „ново качество“ на икономиката. „Путин не обясни какво се крие зад тези определения, но е ясно, че това е модел на затваряне на руската икономика в себе си, както и на нейната милитаризация“, коментира Липсиц.

Олег Вюгин също обяснява думите на Путин по сходен начин. „Сътрудничеството на руската икономика със западната беше много полезно, това беше взаимноизгоден обмен, ние давахме ресурси, те ни даваха технологии. Сега сътрудничеството ни е насочено към Азия и се съмнявам, че ще бъде толкова полезно. Сред развитите страни е само Китай, но той води друга политика, не на обмен, а на икономически натиск и експанзия. А такава политика не е изгодна за Русия“, коментира той.

Сергей Алексашенко посочва, че „икономиката става все по-зависима от държавата. Примерът е, че всички трябва да допринасят за икономиката, за да няма проблеми. (…) В условията на авторитарен режим всеки бизнес зависи от държавата – големият бизнес зависи от Кремъл, средният бизнес – от губернатора, малкият бизнес – от местните власти“, обобщава руският икономист.