Декларацията за стратегическо партньорство между България и Румъния от 15 март 2023 г. “в известен смисъл преодолява изоставането от миналото в развитието на огромния потенциал в различни области” между двете страни. Това заяви пред БНР българският посланик в Букурещ Радко Влайков. За качествено новия етап, в който навлизат двустранните отношения, както и за актуални въпроси, свързани с традиционните общности на българите в Румъния той говори пред Владимир Митев от румънската редакция на „Радио България“.
Според посланик Райков Декларацията демонстрира нарасналата отговорност на двете държави в черноморския регион и в контекста на войната в Украйна. Тя заявява сътрудничество за преодоляване на пречките за влизане в Шенгенското пространство.
“Както е известно, повече от 11 години и България, и Румъния са изпълнили техническите критерии за членство в Шенген. И двете държави споделяме известно несъгласие и разочарование от факта, че освен техническите критерии се прилагат политически критерии, които забавяха досега членството ни в Шенген. Но за мен е важно и заявеното от президентите и съдържащото се в декларацията желание България и Румъния заедно да продължат да отстояват членството си в Шенген. Това е една много важна сфера на нашето сътрудничество с краткосрочен характер на фона на стратегическото измерение на операцията на въпроса за подписване на две споразумения, които на практика са готови и двете. Става въпрос за проекта Fast Danube, който дава възможност за осигуряване на целогодишно корабоплаване по реката и за изграждането на нов железопътен пътнически мост в района на Русе-Гюргево. Мога да подчертая, че и двата документа очакваме да се подпишат в рамките на следващите месеци и те наистина ще бъдат нов импулс в сътрудничеството между двете страни и развитие на практика на нашата обща философия, че Дунав не трябва да ни разделя.“
По отношение на Украйна е ясно заявена не само подкрепата за тази страна, но и намерения за засилване на сътрудничеството в отбраната и сигурността между България и Румъния, посочи посланик Влайков:
“В декларацията е отделено много сериозно внимание на общото разбиране на България и на Румъния по отношение на войната в Украйна. Двете страни осъждат агресивната война на Русия срещу Украйна и оценката, която се дава, че това е едно от най-сериозните нарушения на принципите на международното право. България и Румъния ще продължат напред в своята силна и пълна подкрепа за независимостта и суверенитета и териториалната цялост на Украйна в нейните международно признати граници. Тук има и едно уточнение, включително териториалните води, както и нейното право на самоотбрана срещу операция. Това са важни послания, тъй като България и Румъния още веднъж потвърждават ангажимента си не само да подкрепят Украйна и нейния народ, но и да съдействат да се създават такива предпоставки в рамките на международни организации, така че подобни агресии да бъдат невъзможни в бъдеще.”
Предстоят сътрудничество и консултации и по отношение на присъединяването към Организацията за икономическо сътрудничество и развитие.
“България се нареди в групата страни, на които Румъния отдава най-доброто значение в отношенията си, като Съединените щати, Франция, Испания, Италия, Полша, Унгария, Турция, Япония и пр. Сами разбирате, че изброяването на тези държави показва, че България заема едно много достойно място в бъдещите намерения на нашите съседи. Румъния, разбира се, заема много сериозно място сред нашите стратегически партньори и геополитически приоритети”, заяви посланик Влайков.
Според българския дипломат в последните години двете съседни държави са се преоткрили, за което свидетелства и развитието на икономическите отношения:
“Ние сме много удовлетворени от нивото на развитие на тези отношения, стокообменът между двете страни непрекъснато нараства – посочва посланик Влайков. – През изминалата година по различни статистически данни стокообменът е бил над 8-8,5 милиарда евро. Румъния е категорично вторият по големина външнотърговски партньор на България, а България е между трето и четвърто място сред външнотърговските партньори на Румъния. Хората, които разбират от икономика, могат да направят много сериозни изводи от тези цифри. Разбира се, това е прекрасна база за продължаване напред. Тези отлични икономически резултати са постигнати в условия на проблеми в транспортната свързаност между двете страни – при наличие на само два моста и на два сухопътни гранични контролно-пропускателни пункта. Другите отношения, за които ме питате – в областта на културата, на отношенията между университети и между общини – те се развиват според активността на отделните участници. Моят стремеж като посланик е да работим заедно с екипа на посолството в Букурещ за повече такива преки контакти, които да допринесат за отношенията между хората.”
На последното преброяване в Румъния от 2021 г. 6000 души са се декларирали като българи. Румънските граждани, запазили своята българска идентичност, език и култура будят възхищението на Радко Влайков, според когото те заслужават огромно уважение.
“Говорейки за историческата общност, мога да подчертая, че румънската държава има изключително добре развито законодателство по отношение на националните малцинства и добра политика, изцяло отговаряща на най-високите международни стандарти. Нашето национално малцинство има свой народен представител на Камарата на депутатите – депутатът Георги Наков, който е и почетен консул в Тимишоара. Това, което аз установих, като дойдох тук, е намерението на Съюза на банатските българи, и по конкретно на Георги Наков, да се работи за по-голямо сплотяване на общността, тъй като тази част от Банат и тези от Източна Румъния традиционно имат сериозни различия. Това, което се направи през втората половина на миналата година и вече се установява като трайна практика, е субсидията от румънската държава, която се получава от Съюза на банатските българи, да бъде разпределяна сред всички. И тук приветствам господин Наков, че много добре осъзнава този факт – тази субсидия не е за една отделна организация, а за всички. Следователно това, което прави Съюзът на банатските българи – да се сключват договори за реализирането на конкретни проекти от другите организации, но и да се финансират тези проекти, за мен е най-верният път към единството на българите.”
Наред с отличните си впечатления от празниците през февруари и март на българите в Южна Румъния – Трифон Зарезан в село Извоареле и Конски Великден в Търговище, посланик Влайков акцентира на необходимостта от организиране на курсове за изучаване на български език в Румъния, което на този етап среща различни трудности. В посолството търсят начини да направят това, включително защото нарасналият икономически обмен между двете страни провокира търсене на “млади специалисти с български и румънски”.
“Изучаването на български език не е вече само необходимост за малцинството да съхранява връзката с България. Изучаването на български език би могло да е професия за някои румънци. И в това отношение са и нашите усилия, свързани с откриване на български лекторати в различни университети”, споделя посланик Райков.
Източник: fakti.bg
