Затворникът Рикардо Шуман реже дървен материал с трион. В затвора, в който излежава присъдата си, 40-годишният мъж преминава през трудова терапия. И в момента изработва дървени фигурки за Коледа.
Рикардо Шуман изпитва трудности дори и при някои най-обикновени дейности. За него е същинско предизвикателство да живее в условията на регулиран дневен режим. Зад решетките попада за пръв път, но по собствените му думи вече от десет години живее „в безтегловност“. Причината: правонарушения, свързани с наркотици и упойващи препарати.
„Искам да работя, но ми е трудно“
„25 години съм взимал наркотици. За мен да се концентрирам е нещо съвсем ново. Преди дрогата го заместваше това – концентрацията“, разказва пред германската обществено-правна медия АРД мъжът, който трепери през цялото време. Излежал е вече 6 месеца от наложеното му наказание, остават муоще 13.
Заедно с Рикардо още петима затворници участват в програмата за трудова терапия, която трябва да ги подготви за трудовия пазар след като излежат присъдите си. Дневният режим се спазва строго, защото фиксираните часове и процедури укрепват структурите и създават навици. „Само дето ми е трудно да се съсредоточавам след толкова години консумация на дрога“, обяснява самият Рикардо, докато пуши цигара в почивката си на двора.
В трудовия делник затворниците често се натъкват на проблеми, а понякога изискванията се оказват твърде високи за тях, констатира репортерът на АРД Кевин Повеска. Ето защо програмата за трудова терапия предвижда работни дни, в които терапевт неотлъчно седят до тях.
Работният ден на изтърпяващите наказание може да бъде 2, 4 или 6 часа. Рикардо Шуман работи по 2 часа на ден – и се надява скоро да работи и по 4 часа дневно. За работата си той получава и заплащане. В момента изтърпяващите наказания в провинция Саксония-Анхалт, където се намира и Рикардо Шуман, изкарват между 1,33 и 2,51 евро на час – в зависимост от вида упражняван труд. Но Федералният конституционен съд отсъди, че толкова ниско почасово заплащане противоречи на закона и трудът трябва да получава адекватно признание. Съдиите обаче тъй и не определиха по колко евро на час трябва да взимат затворниците. Синдикатът на затворниците се надява часовата ставка да бъде повишена на 6-7 евро.
„Изкарвам по 70 евро на месец“
Рикардо Шуман смята, че за работата, която върши, сегашното заплащане е адекватно. Тук трябва да се добави, че управата на местата за изтърпяване на наказания винаги удържа част от заплатата на затворниците и я внася в един „преходен фонд“ – пари, които трябва да помогнат на излежалите присъдите си да се интегрират по-безболезнено в обществото. Тези пари са нещо като „бюджет за живота на свобода“. Останалата част от заплащането затворниците получават на ръка и могат да я харчат в затворническия магазин за сладолед, сладкиши или цигари.
В момента Рикардо изкарва по 70 евро месечно. Директорката на затвора Аника Франке държи да се знае, че работата зад решетките не може да се сравнява с работата на свободния трудов пазар. Тя обяснява, че затворниците нямат нито нагласата, нито условията на хората, които работят на свобода и в конкурентна среда – просто структурите на затвора не го позволяват. Това обяснява и големите разлики в работното време и в заплащането.
Рикардо Шуман иска да се труди в работилницата през всичките оставащи му 13 месеца зад решетките. Той иска да работи – хем за да посъбере пари, хем за да се избави от скучния живот зад решетките, посочва в репортажа си АРД.
Автор: Кевин Повеска ард
Източник: fakti.bg
