Спасовден се отбелязва винаги в четвъртък, четиридесет дни след Великден. Според християнските вярвания след възкресението си Исус Христос останал на Земята, за да проповядва своето учение и да беседва с учениците си, като се движел между тях като богочовек. На 40-ия ден в подножието на Елеонската планина до Ерусалим се въздигнал в небесата.
С Христовото възнесение завършва и актът на човешкото спасение и затова денят се нарича Спасовден. В народния календар седемте четвъртъци след Великден се почитат против градушка, а последният от тях – Спасовден, е свързан с култа към мъртвите. Според поверието на този ден се прибират душите на всички покойници, които са на свобода от Велики четвъртък. Според българските народни вярвания на 40-ия ден от Великден идват и самодиви. Те берат и се кичат с цъфналия в нощта срещу Спасовден росен.
С него могат да се лекуват болните. Ето защо в навечерието на празника всички болни и недъгави хора отиват да преспят на росеновите ливади. Народните вярвания гласят още, че само в нощта срещу Спасовден може да се излекува безплодие. Безплодната жена трябва да преспи тогава под растението росен. Но не сама, а с придружител, с когото няма кръвна връзка. Преди това двамата поставят върху червен месал спасова пита, варена кокошка и бъклица вино. Около полунощ те трябва да легнат под росена и да мълчат. Малко преди първи петли, около 2 часа през нощта, трябва да оставят храната там и да хукнат към селото, без да се обръщат назад.
Смята се, че безплодието остава под росена. Вярва се още, че ако на Спасовден вали дъжд – годината ще е богата, а реколтата – обилна. „Те ти, булка, Спасовден”. Изразът се използва и до ден днешен с ирония, когато някой е изненадан от невероятна ситуация. На Спасовден имен ден имат Спас, Спасена, Спасимир, Спасимира, Спасияна, Спаска. Денят е празник на хлебари,сладкари и шофьори.
