Само преди дни в САЩ бе гласуван дългоочаквания закон, с който на Украйна ще се предоставят 61 млрд. долара помощ, голяма част от която ще отиде на фронта, за да устои и евентуално да обърне картите на страната в третата година от противопоставянето ѝ срещу руската агресия.
За да се защити на третата година от войната, Украйна трябва да промени тактиката си, написа в аналитичен материал Forbes. До този момент и двете армии се придържаха към съветската военна доктрина, но с привършването на артилерийските боеприпаси в Украйна е нужна промяна – това може да означава и преминаване за украинците към американската военна доктрина – става въпрос за промяна на акцента върху защита с възможност за бързо преминаване в офанзива. Подобна тактика би позволила на Украйна да пробие дупки в руската отбранителна линия, разгърната по ключови сектори на фронта. Важното на тази тактика е, че разчита по-малко на артилерия и е по-фокусирана върху елементи, които могат да маневрират, като бронирани превозни средства и пехота“, отбелязва Forbes.
Намек за това анализаторите виждат в последните пакети от военна помощ от Германия и САЩ, които съдържаха освен боеприпаси за удържане на отбранителни позиции, но и полезни такива, които се използват предимно за нападателни операции. По-специално тези пакети помощ включваха значително количество оборудване за разчистване на мини, включително дистанционно управлявана минна система за разчистване, сапьорни плугове и подривни машини за разчистване на препятствия – оборудване, които ще позволи на украинците да навлязат по-дълбоко в руските позиции, анализира изданието.
Какво обаче предстои и какви са перспективите пред бойните действия в близките месеци, анализира в свой материал украинската редакция на BBC.
Небето
Руската авиация се завърна на бойното поле като сериозен фактор – става дума не само за действията на Су-24 или Су-34 в Харков или пограничните райони на Сумска област, но и за ударите с управляеми бомби от Su-25 Rooks по Часов Яр – тоест директно на фронтовата линия.
Руските бомби често падат на грешното място, но повечето от тях все пак достигат приблизителната си цел.
И макар и сега руснаците да са с ограничения – не само от броя на самолетите, но и от броя на бомбите, които могат да произведат, дори и украинските въоръжени сили да получат първите F-16 бързо, няма да могат бързо и надеждно да спрат заплахата от руската авиация.
Най-малкото руската армия разполага с повече пилоти с опит, по-опитни наземни екипажи в сравнение с набързо обучените украински, и най-вече – разполага с повече писти в европейската част на Русия.
А и също Русия разполага със самолети за радарно проследяване на далечни разстояния (DRLS) – въпреки че Украйна свали два от тях и вероятно повреди още няколко по време на ремонт на земята. Но тези самолети ще се издигнат във въздуха, когато започне борбата за инициативата в небето.
Затова и бързото противодействие на руската авиация едва ли е възможно – ескадрилите от западни самолети ще пристигат в Украйна поетапно, а пилотите се обучават на 10-месечни цикли. И тези самолети също ще бъдат въведени в бой постепенно.
Но все пак ще бъде по-добре да се правят засади на ниска надморска височина на бомбоносачи, да се свалят крилати ракети и безпилотни самолети-камикадзе, които са пробили украинската противовъздушна отбрана, да се провеждат разузнавателни мисии, да се „разпространява“ радиоелектронна война и да се носят противокорабни ракети на западни самолети.
Руските разузнавателни дронове Supercam и Zala, които често действат в оперативния тил на украинските въоръжени сили близо до третата линия на отбраната, също остават заплаха от въздуха – те имат нова оптика (вероятно иранска) и са свързани към оптичен канал, така че да неутрализират радиоелектронната война. Именно през тези техните „очи“ летят балистичните ракети – „Искандер“ или техните севернокорейски аналози, често касетъчни. Това се е случвало и преди – например нападение над влак в Покровск по време на товарене или далечните удари с „Ланцет“.
Но напоследък броят на атаките срещу украинския тил се увеличи значително – има атаки по надлези, железопътни мостове и въобще всичко, което прилича на местоположение на украински войски.
От време на време руснаците многократно нанасят последователни удари по едни и същи места, за да нанесат и загуби на спасителните служби.
Съветският зенитен арсенал на Украйна за системите за противовъздушна отбрана „Оса“, „Стрела“ или „Тунгуска“ с ракети, управлявани от фотоклетка или с детонация на неконтактни взриватели в целта, се представи добре в тази война срещу различни дронове. Но тези хиляди ракети, които Украйна наследи от СССР, свършват.
След атаки от стотици крилати ракети, шахеди, дронове „Орлан“ и други разузнавателни безпилотни апарати, запасите от „Стингър“ също се изчерпват. Това, което получи Украйна, може грубо да се оцени на 5-7 години производство на тези преносими зенитно-ракетни комплекси.
А докато има недостиг на системи за противовъздушна отбрана, все повече руски безпилотни самолети ще проникват в тактическия и оперативния тил на Въоръжените сили на Украйна.
Западната помощ
Все пак западната помощ за Украйна, въпреки политическите трудности, продължава. Съединените щати не изваждат Киев от баланса на силата въпреки ожесточеността на собствената си вътрешна политическа борба. Успоредно с това на Запад се сключват договори за боеприпаси, в Германия се възобновява производството на „умни мини“, а заводът за снаряди 35×228 mm за „Гапард“ ще достигне планирания капацитет в средата на 2024 г. Работи се и върху производството на дроновете „Байрактар“ в Украйна. Тези дронове се оказаха успешни по време на пълномащабни кампании и продължават да се използват в различни мисии.
Въпреки че в сегашните условия те са по-ефективни като разузнавателни, но и като носители на радари, тоест като радарни станции, която може едновременно да наблюдава въздушното пространство, да прави картография и да заглушава електронно цели. Точно такава модернизация правят сега поляците с италианска техника.
Остава и „коалицията на дроновете“, в рамките на която Франция, Германия, Великобритания и други страни изпращат на Украйна стотици дронове-камикадзе и разузнавателни апарати.
Европа разширява производството на пускови установки за украинските батерии Patriot, но и „Европейският небесен щит“ (проект за укрепване на противовъздушната отбрана на европейските страни от НАТО – бел. ред.) ще изисква капацитет и специалисти. Освен това Полша, Германия, Румъния, Испания и Холандия ще закупят до хиляда ракети PAC-2 GEM-T с възможност за работа срещу балистични цели.
Що се отнася до снарядите, има перспективи Украйна да получи 1,5 милиона 155-мм боеприпаси от страните от ЕС, включително чрез „чешката инициатива“. В същото време си струва да се припомни, че през 90-те години американският арсенал с оглед на войната със Съветския съюз се състоеше от 10 милиона броя 155-милиметрови снаряди – така че е вероятно тези запаси все още да бъдат открити някъде.
Днес в Европа четири страни произвеждат 155-мм снаряди: Великобритания (BAE Systems), Германия (Rheinmetall), Франция (Nexter) и Финландия заедно с Норвегия (Nammo). Финландците например имат поръчки, планирани шест години напред – купувате днес, но опашката ви планира да получите доставката 2030 г. За всички производства обемите нарастват значително, а и инвестициите също. И това е показател, че европейската индустрия действително работи и се готви да работи в подкрепа на Украйна.
Последните пакети с помощ от Германия са най-добрият барометър за това, което се случва с партньорите на Украйна – 130 бойни машини на пехотата Marder, модернизирани до версията 1A3, и няколкостотин дрона отидоха за укрепване на украинските въоръжени сили.
Руското военно производство
В същото време руснаците продължават да мобилизират тила си – в руските новини има безкрайни много съобщения, че бивши заводи на западни компании в Руската федерация са започнали да произвеждат барут, а хлебозаводите – дронове. Разбира се, в такова производство ще има дефекти, пропуснати срокове и др забележки.
Оборудването и оръжията обаче все още активно се доставят на руската армия. Пускането на до 500 шахеда на месец и 180 управляеми бомби на ден също е индикатор за тенденциите във войната.
В социалните мрежи се появяват видеозаписи на екипировката на убитите руски войници – те имат цифрови уоки-токита, добри комплекти за първа помощ, нощни мерници, бронежилетки от керамични плочи, наколенки. И това е за пехотата, а не за специалните части. Това е забележима разлика с мобилизационния модел от 2022 г. Така че руснаците се адаптират към войната и в същото време оборудват армията си.
И при такива условия Украйна трябва да „бяга, за да остане на място“ с всички сили.
Способността да се мобилизира вътрешният фронт и да се води всеобща война, а не да се разчита единствено на ресурсите на ЕС и САЩ, означава много за бъдещето на Украйна. Това са фундаментални неща за Украйна – дори не за това чий ще бъде Угледар или Токмак. А за оцеляването ѝ.
Защото ако Русия може да напредне дълбоко в Украйна, тя ще го направи. Ако руснаците могат да превърнат с бомби и артилерия Херсон или Харков в руини, те няма да пропуснат да го направят.
Ракетните удари
Очевидна е целта в плановета на руснаците за тази лятна кампания – масирани комбинирани атаки на атакуващи безпилотни самолети и балистични залпове с една цел.
Както вече беше случаят със Змиевската или Триполската ТЕЦ – тривиално е да изтощиш противовъздушната отбрана в един сектор и да поразиш конкретна цел с ракети, извеждайки я от строя за много месеци.
Тук целта на руснаците е удар по енергийния сектор с въздействие върху икономиката и военно-промишления комплекс на Украйна в момент, когато тя започва да интензифицира производството на собствено оръжие.
Москва иска да повлияе на това, като разстрои енергийния сектор, тъй като нейната зимна кампания на обстрел на разпръснати фабрики беше по-малко ефективна – Украйна продължава да произвежда дронове с голям обсег, военноморски надводни дронове и самоходни оръдия.
Направленията на офанзивата
Часов Яр и неговите височини са врата към Константиновка и по-нататък към Славянско-Краматорската агломерация. Руснаците там имат възможност да се скрият в руините на Бахмут и да трупат сили, както и да работят с бомби извън града. Те ще се опитат да нокаутират украинските въоръжени сили край Клещеевка и да форсират направлението Северски Донецк-Донбас.
Руснаците не са се отказали от плана си да излязат от гъстото застрояване тук и след това да проникнат в оперативното пространство нататък.
А атаката срещу Купянск е борба за логистика. Ако украинските въоръжени сили отвърнат на удара там, това вече би било заплаха за руските линии – трудно е да се изкопаят три линии бетонни укрепления в околните гори.
И накрая, предният участък Кремена – Сватово е важна артерия, „преден план“ на железопътната линия до Старобелск. Руснаците искат да напреднат тук, за да не удрят украинските въоръжени сили железницата.
Руснаците харчат огромни ресурси за атаки срещу села и ниви в този район и до Купянск. Опитват се да отдалечат прецизното оръжие на украинските въоръжени сили от железопътната линия. Освен това руската армия няколко пъти от миналата година насам се опитва да настъпи близо до Угледар, като редовно изпраща там десетки единици техника, включително танкове Т-72Б3, произведени през 2022 г., и стари Т-55.
Тоест ще има позиционна война в стратегически важни сектори – голяма роля ще играят не само инженерните укрепления, но и наличието на военен брутен продукт: мини, тежки пехотни оръжия и вагони със снаряди.
Подготовката на тила
Ето защо мобилизацията на украинския тил ще бъде важна. Вероятно би имало смисъл да се поискат от съюзниците металорежещи машини и да се извърши реформа в професионалните училища. Друг вариант е децентрализация и преместване на производството на различни места.
Друг теоретичен вариант е прехвърлянето на производство и създаването на работни места за украинските бежанци в Източна Европа.
Като цяло военното производство в условията на война е доста реалистично – по време на Втората световна война германците разширяват своя военно-промишлен комплекс под стратегическите бомбардировки на съюзниците и можеха да произвеждат стотици хиляди тонове бомби годишно. И тогава не ставаше дума за 20 ракетни атаки на седмица – това се правеше при месеци на бомбардиране на производствени мощности с десетки преки попадения в цехове.
А Украйна сега се нуждае буквално от всичко – от камиони, различни боеприпаси, мини за минохвъргачки и управляеми мини, различни пускови установки за противовъздушна отбрана за ракети въздух-въздух, пригодени за изстрелване от земята, далекобойни дронове и десетки ракети (например „Нептун“ за стрелба не само в морето, но и на сушата).
От видеозаписите на фронтовата линия се забелязва, че по време на атаки на руски танкове те са покрити или с артилерийски огън, или с FPV дронове, и няма много действия с противотанкови ракетни системи. Въпреки че в украинските степи има всички условия за тях. Резервите обаче не са много – и това въпреки големите арсенали на САЩ и страните от ЕС.
Но фазата на „войната на изтощение“ е такава, че всичко може да приключи. Затова Украйна не трябва да зависи от вътрешната политика на други страни, а трябва да направи всичко, за да произвежда колкото се може повече у дома, да произвежда реалистично.
И това, което не може да се произведе в Украйна, да се купува на кредит, да се реекспортират и да се купуват оръжия от страните от Персийския залив с допълнително заплащане за спешност.
Русия действително загуби „бързата“ война срещу Украйна, която планираше за 2022 г. Но Кремъл се опитва или да замрази ситуацията, да поработи върху грешките си и да опита отново. Тривиално би било да победи украинските въоръжени сили със собствените си ресурси на бойното поле – човешки вълни и маса оборудване. В същото време руската армия трупа ракети за атаки по тила и градските обекти. И оборудва нови части – танкови и артилерийски бригади и полкове, макар и на базата на остарели гаубици Д-1 и танкове Т-55 – те все още са сериозни оръжия.
Москва е готова за продължителна кампания – руснаците може да натрупат достатъчно оборудване до края на годината (като се има предвид броя на количките за голф и други неочаквани превозни средства, които сега използват поради липсата на стандартни бронирани превозни средства).
Но Кремъл изглежда е заложил всичко на тази война. И руснаците са готови да изразходват всичките си ресурси за години напред, за да окупират колкото се може повече украински територии.
Следователно нищо не е решено и нищо не е завършено все още в тази война.
Това, което се знае обаче е, че украинците са изправени пред тежко лято.
Източник: fakti.bg
