Ученици от град Елхово спечелиха награди за техни литературни есета в конкурс организиран от Областна дирекция на МВР-Ямбол по повод професионалния празник на силовото министерство.
Денимира Михова от ПГ „Св. Климент Охридски“ бе отличена с първа награда във втора възрастова група, а Наталия Георгиева от ОУ „Св. Паисий Хилендарски“ – Елхово бе отличена с трета награда в първа възрастова група.
Конкурсът, в който участват ученици и от други региони на страната, е организиран от Областна дирекция на МВР-Ямбол. На 4 юли в град Ямбол, по време на тържествената церемония за отбелязване на 139-годишнината от създаването на Министерството на вътрешните работи, директорът на ОДМВР – старши комисар Генчо Иванов връчи на талантливите деца почетни грамоти и парични награди.
Тук публикуваме и двете есета на талантливите елховски ученици.
Полицаят в мен – от Денимира Михова
Баща ми е граничен полицай от цели седемнадесет години. От времето, когато бяхме още малки деца с брат ми, та и досега, с нетърпение го чакаме да се прибере от работа. Той прекрачва прага на вратата, облечен в униформа, изпълнил задълженията, които е поел пред началниците си, пред хората… Щастлив, разбира се, че се прибира при нас и мама. А ние – че ни носи някое от любимите лакомства. Днес, вече пораснали, се радваме, че баща ни се прибира жив и здрав. А мама все така седи будна с часове, докато не получи обаждане от татко, че всичко с него е наред, че поредната акция е завършила успешно. Вероятно съм повлияна от чувството на възхищение от професията на баща ми, но аз все по-често усещам полицая у мен.
Не всеки може да бъде полицай. За тази професия се изисква морал, здрави нерви, силна психика, строгост, но и доброта. В същото време – твърдост, способност за вземане на бързи решения, огромно чувство за отговорност. Полицаят е човек, който е отдаден на своята работа с цялото си сърце. Той е наясно с важността и сериозността на професията и е човек, който не се страхува от опасностите и трудностите. Покрай баща ми – полицаят, като че ли отглеждам точно такава личност в себе си. Мисля, че това не е просто професия. Тя е призвание, голяма отговорност. Към родина, към гражданите в нея, към семейството, към себе си дори. За да си полицай, освен тържествената клетва, е необходима голяма смелост. Полицаят трябва да притежава сила, физическа и духовна издръжливост, знания. Той е олицетворение на дълга и му се налага да проявява героични постъпки почти всеки ден, без да съзнава това. Понякога спасява хора, техния живот, а в същото време – рискува собствения си. Полицаят в мен често ми напомня за себе си, замисля ме за някои неща…
Харесвам, когато татко ми разказва за граничните полицаи, защото аз се интересувам от това, което прави. Той обича работата си. Казва, че е дълг и чест да служиш на хората и на родината . „Удоволствие е, когато си свършиш работата!“ – са неговите думи, които баща ми уморено, но с огромен възторг възкликва след поредна смяна или дежурство. Според него, един полицай, независимо в кой сектор работи, трябва да бъде алтруист и патриот. Полицаят в мен доволно клати глава в знак на съгласие. Усмихва ми се топло, но взискателно ми прошепва нещичко. „Да, господин полицай!“ – неведомо му отговарям. Думите ми се превръщат в обещание, което непременно трябва да спазя. Обещавам си да не се отвърна никога от България, да съхраня тази обич и за бъдещите си деца. Обещавам да остана тук, за да опозная древните и да преоткрия днешните ѝ чудесии…
Баща ми казва още, че полицаят трябва да изисква от другите спазването на закона, но и самият той трябва стриктно да го спазва. Едва ли дългът на един полицай се изразява само в това… Да, и да се бори с престъпността, да залавя всеки нарушител, който броди по границата или из улиците. Мисля си, че дългът му е много по-голям от всичко това. Да бъде непоколебим и добър човек едновременно, да насърчава хората около себе си за добри дела, да е справедлив към другия, да го подкрепи в точния момент. Защото всички сме равни пред закона, но най-вече един с друг.
Скоро беше… Забързано вървях по улицата, упреквайки се мислено колко закъснявам за уговорената среща с приятелка. Срещу мен се зададе възрастна жена, която едва креташе. Толкова бе приведена и свита, че си казах: „Дано не падне на този неравен тротоар!“. В едната си ръка държеше голяма пазарска чанта, пълна с покупки. Погледна ме с морен поглед, очите ѝ – изпълнени с неописуема нерадост. Поздрави ме. Аз ли не зная какво толкова много е трогнало полицая в мен… Той отново се появи. За миг ми припомни за човешкия дълг – да бъда добра. Попитах възрастната дама дали да не ѝ помогна. Не отказа. Очите ѝ като че ли се оживиха. Поех от възлестите ѝ пръсти чантата, хванах я под ръка и се запътихме двете към дома ѝ. Колко доволни бяхме – аз и моят полицай! Един ухаещ дюлев плод от жената и нейното: „Сполай, чедо!“. После духът на Другия изчезна. До следващия път…
Голяма отговорност има полицаят и към семейството си. Това е професия за силни и обичащи хора. В този смисъл – той е духовна опора за близките си. Баща ми никога не ни е обещавал на глас да се прибере жив и здрав. Зная, че го е изрекъл в себе си. Което правя и аз. А дългът пред хората – да бдиш за тяхното спокойствие? Това е въпрос на чест. Полицаят в мен бди и ми напомня, че трябва да съм добра и към семейството си. И към татко, този достоен служител на реда – за обичта, за топлината, за уюта, за думите, с които ме награждава, за неволните хубави уроци, които ми преподава всеки ден като духовно присъствие. „А вълшебната дума?!“ – обажда се в мен полицаят.
Уважението и респектът към полицейските служители на реда – тези консули на реда и човещината, са дълбоко в моята душа. Благодаря им. И на Другия в мен – полицаят. По-силна и по-морална съм с него. Дали ще се покаже той някой ден наяве пред хората? Надявам се. Като татко, аз не се страхувам от трудности. Готова съм да издържа всякакви академични и житейски изпити, за да стана истински полицай. И да служа за добруването на хората.
Полицаят в мен – от Наталия Георгиева
От древни времена до днес съществуват различни професии. Всяка е важна и отговорна, но има такива , без които ние, хората , не можем – професията на полицая. Според мен това е най-благородната , напрегната и рискована професия, защото е в името на справедливостта, в името на доброто.
Какво е полицаят за мен ? Полицаите служат на обществото и са негови защитници. Те защитават сигурността на хората, техния живот, тяхното имущество, тяхното спокойствие. Грижат се денонощно за спазването на реда и предотвратяването на престъпленията. Има много качества , които полицаят трябва да притежава.Той трябва да има широк поглед върху ситуацията, да е толерантен към хората независимо от произхода, вярванията и разбиранията им , да има светкавична реакция при опасност и хладнокръвие, независимо от ситуацията. Задължително е той да умее да работи в екип и да спазва дадените му инструкции.
Имам известен поглед върху професията полицай , защото баща ми е полицай. Той е бил полицай още преди да се родя и вече 13 години го виждам да се връща уморен, но доволен от работата си. Винаги когато му се обадят, той веднага облича униформата си и тръгва да изпълнява дълга към родината ни. Работи и дневна , и нощна смяна , като пази границата ни и сигурността ни . Въпреки , че татко никога не споделя и разказва за преживяното през изминалия ден ние – аз, мама и сестра ми се гордеем много с него, безкрайно много го уважаваме и обичаме.
„ Полицаят ” е и у мен, защото моите родители са ме възпитали да уважавам хората, да и м помагам при нужда, да бъда съпричастна към техните проблеми , да бъда честна.Та нали точно полицаят трябва да бъде и „пазител” и „защитник” на нас, обикновените хора-малки и големи, мъже и жени , момичета и момчета.
Някой си мислят, че професията полицай е само за мъже , но в днешно време има много жени, работещи като полицаи. Уважавам както мъжете ,така и жените, възхищавам се на професионализма и отговорността им. Защо ли? Защото тази професия е достойна за уважение.
Професията полицай живее и е у всеки от нас, защото у всеки човек живее и действа инстинкта да пази и защитава , да осигурява сигурност и спокойствие, но това го може само този, който е научен да обича хората. Истинският полицай е такъв – обичащ и пазещ , поставящ общественото благо пред личния си живот.
Да бъдеш полицай е призвание, чест, гордост; професия, достойна за уважение.
Кой знае , може като стана голяма , да се наредя в редиците на българската полиция и да продължа пътя, посочен ми и извървян от моя баща.
