След с. Борисово, екипът на Археологическа експедиция „Странджа” под ръководството на Даниела Агре продължи работата си около Елхово, този път край с. Княжево. Върху естествения хълм Татар маша в непосредствена близост до селото започнаха спасителни разкопки на „надгробна могила” ударена от иманяри.
Археолозите завариха няколко вандалски изкопа, стигнали до каменен градеж. В процеса на проучванията се оказа, че под стотиците кубици пръст лежат останките на опожарена резиденция (тюрзис, укрепен владетелски дом на парадинаст) на тракийски владетел, превърната по-късно в храм.
Хълмът върху която е изградена резиденцията е в долинното уширение и при водослива на реките Калница и Синаповска, в непосредствена близост до десния бряг на р. Тунджа, до северния край на Княжевско-сремския пролом. Строителите са се възползвали от естествената защитеност на хълма и са издигнали резиденцията върху билната му част. Основите й са изградени от големи обработени камъни припасвани един към друг. Върху тях са били издигнати кирпичени стени, някои от тях с дебелина 2,40 м.
Със сигурност резиденцията е била дву- или триетажна постройка, покрита с няколко типа керемиди, внос от Древна Гърция. Към нея са били долепени сенници покрити с керемиди и множество стопански постройки. Очаква се пред 14 метровата фасада да се разкрие и колонада. В сградата се е влизало през масивна дървена врата, видно от осовата дупка в праговия камък.
Поне 4 помещения със складови функции е имало на първия етаж, зидан от камък. Открита е част от каменната стълба водеща към горните жилищни етажи. Вторият е бил изграден от кирпич с необичайно големи размери, а третият вероятно е бил от дърво, съдейки по обгорелите останки от греди. Сградата е разполагала със система за отвеждане на отпадните води и е била снабдена със сложно устроено вътрешно отопление от масивни пещи с керамични скари.
Многобройните фрагменти от чернофирнисови съдове и най-вече тези от амфори, произхождащи от няколко гръцки градове и колонии документират оживени връзки с останалия античен свят. Има доказателства, че резиденцията е опожарена при някой от походите на Филип ІІ Македонски в тази част на Тракия около средата на ІV в. пр. Хр. Години наред след като знатните й обитатели са я напуснали след тези драматични събития, местните траки са им отдавали почит на това място. След време натрупали могила с крепида върху останките на замъка, но продължили да посещават мястото и да извършват обреди.
Това е първият случай в земите на траките, когато владетелски дом е затрупан с могилен насип и превърнат в място за поклонение. През 2010 г. Даниела Агре проучи в Сакар и единственият на Балканите долмен под могилен насип.
Интересното е, че в днешните български земи на пръсти се броят проучените резиденции на тракийски владетели и три от тях, тези в Копривщица, Синеморец и Княжево се проучват от Даниела Агре и екипът й.
И в тези проучвания участвуват специалисти от Етнографско-археологически музей – Елхово.[nggallery id=“238″]
ВИДЕОРЕПОРТАЖИ:
 |
|
 |
|
