Екипът на експедиция „Странджа“ откри древна тракийска резиденция край Княжево

След с. Борисово, екипът на Археологическа експедиция „Странджа” под ръководството на Даниела Агре продължи работата си около Елхово, този път край с. Княжево. Върху естествения хълм Татар маша в непосредствена близост до селото започнаха спасителни разкопки на „надгробна могила” ударена от иманяри.

Археолозите завариха няколко вандалски изкопа, стигнали до каменен градеж. В процеса на проучванията се оказа, че под стотиците кубици пръст лежат останките на опожарена резиденция (тюрзис, укрепен владетелски дом на парадинаст) на тракийски владетел, превърната по-късно в храм.

Хълмът върху която е изградена резиденцията е в долинното уширение и при водослива на реките Калница и Синаповска, в непосредствена близост до десния бряг на р. Тунджа, до северния край на Княжевско-сремския пролом. Строителите са се възползвали от естествената защитеност на хълма и са издигнали резиденцията върху билната му част. Основите й са изградени от големи обработени камъни припасвани един към друг. Върху тях са били издигнати кирпичени стени, някои от тях с дебелина 2,40 м.

Със сигурност резиденцията е била дву- или триетажна постройка, покрита с няколко типа керемиди, внос от Древна Гърция. Към нея са били долепени сенници покрити с керемиди и множество стопански постройки. Очаква се пред 14 метровата фасада да се разкрие и колонада. В сградата се е влизало през масивна дървена врата, видно от осовата дупка в праговия камък.

Поне 4 помещения със складови функции е имало на първия етаж, зидан от камък. Открита е част от каменната стълба водеща към горните жилищни етажи. Вторият е бил изграден от кирпич с необичайно големи размери, а третият вероятно е бил от дърво, съдейки по обгорелите останки от греди. Сградата е разполагала със система за отвеждане на отпадните води и е била снабдена със сложно устроено вътрешно отопление от масивни пещи с керамични скари.

Многобройните фрагменти от чернофирнисови съдове и най-вече тези от амфори, произхождащи от няколко гръцки градове и колонии документират оживени връзки с останалия античен свят. Има доказателства, че резиденцията е опожарена при някой от походите на Филип ІІ Македонски в тази част на Тракия около средата на ІV в. пр. Хр. Години наред след като знатните й обитатели са я напуснали след тези драматични събития, местните траки са им отдавали почит на това място. След време натрупали могила с крепида върху останките на замъка, но продължили да посещават мястото и да извършват обреди.

Това е първият случай в земите на траките, когато владетелски дом е затрупан с могилен насип и превърнат в място за поклонение. През 2010 г. Даниела Агре проучи в Сакар и единственият на Балканите долмен под могилен насип.

Интересното е, че в днешните български земи на пръсти се броят проучените резиденции на тракийски владетели и три от тях, тези в Копривщица, Синеморец и Княжево се проучват от Даниела Агре и екипът й.
И в тези проучвания участвуват специалисти от Етнографско-археологически музей – Елхово.[nggallery id=“238″]

ВИДЕОРЕПОРТАЖИ:

	Даниела Агре относно тракийската резиденция край село Княжево
	Доротея Гюрджийска за тракийската резиденция, археологията и бъдещето…