Един от най-големите български актьори почина в неделя. На 63-годишна възраст след тежко боледуване си отиде великият Велко Кънев.
В последните четири години той се бореше с рак на гласните струни и премина няколко пъти през тежко лечение в Германия. Междувременно се връщаше на театралната сцена, където се радваше на уважението и любовта на многобройните си почитатели.
Велко Кънев е роден на 31 юли 1948 г. в Елхово. Като ученик се пробва на театралната читалищна сцена и решава да стане актьор, макар че не успява да влезе от първия път в театралната академия.
Приет във Великотърновския университет, но се намесва Апостол Карамитев и го взема в своя, станал по-късно легендарен, актьорски клас.
Завършва ВИТИЗ през 1973г. Разпределен е в Народния театър избира друг път, но избира да играе в театъра в Сливен, където прекарва три години. Следват още три годни в Сатиричния театър. От 1979г. е член на трупата на Народния театър, където прави десетки запомнящи се роли. Срeд най-високо оценените му роли са превъплъщенията му във „Великденско вино“ на Константин Илиев и „Опит за летене“ на Радичков.
Киното прави Кънев истинска звезда в България. Поколения ще помнят изпълненията му в „Оркестър без име“, „Матриархат“, „Мъжки времена“, „Да обичаш на инат“, „Бон шанс, инспекторе!“, „13-та годеница на принца“, „Маневри на петия етаж“ и много други филми.
„Оркестър без име“ – разказ за историята на четиримата любители-музиканти, които се опитват да направят своя мечтан „пробив“ в музиката през лятото на морето, е сочен в зрителските класации като един от най-обичаните български филми на всички времена, а в разговорния език с годините навлязоха множество реплики от сценария на Станислав Стратиев.
Само преди няколко месеца на елховска сцена артистите от Народния театър „Иван Вазов” представиха пиесата на живата легенда на българското театрално изкуство Велко Кънев, „Дядо Коледа е боклук”. В ролите имахме възможността да наблюдаваме Мария Каварджикова, Вальо Танев, Кръстю Лафазанов, Димитър Рачков, Мария Сапунджиева и Марин Янев. Това бе последната среща на Велко Кънев с елховската публика.