През третото десетдневие на януари 2012 г. бе проведена Дейност 5 по трансграничния проект „Две различни практики- една обща цел”. А именно кръгла маса на тема: „Проблеми на образованието в малкия град и възможности за трансгранично сътрудничество между Болярово и Кофчаз”. Проектът ”Две различни практики – една обща цел ” е с № 2007СВ16ІРО008 – 2009-1-10 по програмата за Трансгранично сътрудничество (ИПП) 2009 – 2013 г. България – Турция. Водеща организация на проекта е Общинското училищно настоятелство на училища и ЦДГ, а партньори са община Кофчаз и община Болярово.
Финансирането на проекта е 86 571 лв., а времетраенето е 30 юни 2011- 29 юни 2012 г. Главната му цел е подобряване на трансграничните връзки, образователното развитие и социалното сближаване между училищата в Болярово и Кофчаз като предпоставка за тяхното устойчиво развитие. А подцелите са : създаване на модел за по-ефективно обучение и мрежа за споделяне на иновативни образователни практики; утвърждаване и развитие на взаимоотношенията и връзките между училищата-партньори; осигуряване на възможности за образование без граници.
Групата на турските учители се придружаваше от официарни лица- кметът на община Кофчаз- Нури Чалъшкан, каймаканинът Енвер Йоздерин, просветният директор Джахид Акън, директорът на училището в Кофчаз Хасан Хюсеин Ердем.
От българска страна гости на форума бяха общинският кмет Христо Христов, заместник-кметът Нина Терзиева и секретарят Мария Чанева. При откриването с приветствия към всички участници се обърнаха София Минева, а след това и двамата кметове. В техните слова прозираше задоволство от реализирането на поредната важна стъпка по осъществяването на този наистина ползотворен и за двете съседни общини проект.
Водещата- София Минева, председател на Общинското училищно настоятелство на училища и ЦДГ, предостави думата най-напред на поканените за целта столични лектори по заложените в програмата на конференция теми и проблеми.
Първата презентация на Райна Гинева, експерт по образованието, визира структурата и приоритетите на образователната система в България. Информация, която силно заинтригува особено гостите от съседна Турция. Лекторката подробно запозна всички в залата с нормативната рамка на образованието в нашата страна и неговите етапи: начален, среден и горен етап на обучение. Както и със съответните равнища на управление в българското образование: централно, регионално и училищно. А целите на образованието включват: подготовка на младите хора за реалностите в живота; да формира учениците като граждани на демократичното общество; да развива интелектуалните и комуникативните способности на личността; да възпитава в трудолюбие; да формира националното самочувствие.
Сред приоритетите на родната ни образователна система се открояват: установяване на стабилност и яснота; равен достъп до образованието; интегриране на децата със специални образователни способности; компютъризиране на образованието; повишаване на социалния статус на учителя и т.н.
Напоследък се работи интензивно за съхраняване на националните ценности, за осигуряване на качествени човешки ресурси, за подобряване на качество на учебниците, за промени в методите на преподаване и оценяване на знанията, за синхронизиране на основните нормативи в образованието.
Госпожа Гинева запозна аудиторията и с новия проект на просветното министерство относно Закона на училищното образование, който се обсъжда сега.
Във втората си презентация образователният експерт Райна Гинева разгледа темата „Ученическото самоуправление като израз на демократичност и висока гражданска позиция”. Този въпрос придобива все по-голяма актуалност, която се обуславя от множество фактори. Учениците трябва да приемаме като субекти на демократизацията, а не като обекти. Чрез формите на ученическото самоуправление те се научават да отстояват гражданската си позиция. По този начин се преодолява и апатията сред подрастващите.
Могат да бъдат използвани различни форми: допитване до учениците, съвещателен глас на педагогическите съвети, участие в реализиране на училищни инициативи, издаване на вестници в училищата от членовете на ученическия съвет, дейно включване при потушаване на конфликти между ученици, участие в реализиране на различни проекти и т.н.
Изводът е ,че те трябва да бъдат неизменни помощници на училищните ръководства.
Накрая информацията беше илюстрирана с примери на добри практики в страната по тези въпроси.
Чрез детайлно изготвени и аналитично представени презентации столичният експерт Пламен Червенков запозна участниците във форума с темата за трансграничното сътрудничество и възможностите за външно финансиране в областта на образованието.
Три са видовете териториално сътрудничество: трансгранично, транснационално и междурегионално. Сред предпоставките и целите на трансграничното сътрудничество се нареждат важни за всяка от държавите алтернативи: границите да станат места за срещи, а не пречки; подобряване на транграничната защита на околната среда ; създаване на условия за партньорство; придобиване на знания за живота в съседната страна; възможности за запознаване със съседните региони; интелектуални, социално-иканамически и социокултурни ползи.
Сред принципите на трансграничното сътрудничество се нареждат: близост до гражданите, партньорство, съгласие, структурно начало, сътрудничество и др.
Лекторът обстойно разгледа Цел 3 – „Европейско териториално сътрудничество”(неговата специфика и главни особености).
Работи се вече по съвместни проекти като този. Освен това бяха изброени източници за финансиране на програми и проекти в областта на транграничното сътрудничество. Разгледани бяха и документите, които уреждат тези отношения например Съвместната оперативна програма за Черноморския басейн (2007- 2013 г.) за близо 19 милиона евро, както и Оперативната програма за Югоизточна Европа, която включва 16 държави.
Национална контактна точка при тези програми е Министерството на регионалното развитие. А видовете допустими проекти по трансграничното сътрудничество са: интегрирани, симетрични и единични.
Възможности за външно финансиране в областта на образованието дават международните програми, като например „Коменски”. Тя включва обмен и сътрудничество между училища в различни държави, изучаване на чужди езици, мобилност на учители и ученици.
Допустими страни са всички членки на ЕС, плюс някои други(напр. Турция и Норвегия.)
Другата подобна програма е „Младежта в действие”. Тя има за цел да внуши чувство за активна европейска солидарност и толерантност. Могат да участват младите хора на възраст от 13 до 30 години.
Има т. нар. младежки проекти за демокрация. Ту к могат да кандидатстват например ученическите съвети..
Една актуална форма напоследък е доброволческата дейност в друга държава.
Интерес предизвика и международната програма „ Леонардо да Винчи”, насочена към професионалното образование и обучение. Позволява мобилност на специалисти. Финансират се и подготвителни посещения- факт, който не е за пренебрегване!
Освен европейски проекти даренията и спонсорството са също форми, които се използват: в натурален вид (художествена литература, учебници) доброволен труд, дарения по сметка (за стипендии на ученици), дарения по ведомост и т.н
Публично- частното партньорство е изцяло приложимо и в образованието. Накрая лекторът приведе пример от Мадрид- за публично-частно субсидиране на училища.
В своя доклад г-н Джахид Акън, началник на дирекция „Просвета”, запозна аудиторията с устройството на образователната система в Република Турция. Информация, допълвана на места от директора на училището в Кофчаз господин Хасан Хюсеин Ердем, който привеждаше практически примери.
От своя страна директорът на училището в село Стефан Караджово отправи интересни въпроси към госта и сподели своите виждания на базата на изслушаната информация.
Със свои доклади по разгледаните проблеми се включиха: Васил Гаджуров и Бинка Величкова от СОУ „Д- р Петър Берон”- град Болярово и Дора Карагьозова и Мария Маринова от ОУ „Стефан Караджа”- село Стефан Караджово. С интересни тематични изявления по тези въпроси нашите читатели ще имат възможност да се запознаят впоследствие.
Доклади по темата представиха и турските учители.
Накрая всички участници в кръглата маса получиха сертификати за участие във форума.
Реализираната поредна дейност по този великолепен проект за кой ли път доказва,че когато има желание за добротворство и осъществяване на благородни инициативи, географските ширини не са бариера, а стимулиращо предизвикателство!
