ОФК Елхово (U15) вдигна шампионската титла на зона Бургас »
Понякога ни е трудно да изречем думата „извинявай“, но за сметка и тази година християнската църква ни дава възможност да се покаем. Денят е 26 февруари, Сирни Заговезни или Прошка. Самият ден на Сирна Неделя започва с ходене на гости при по-възрастни близки, кумове и роднини, за да искат по-младите прошка от по-старите с думите „прощавай” и да получават отговор „простено да ти е“.
Ритуалните храни на Заговезни са обикновени – на масата се слагат ястия със яйца и сирене, баница и риба, а в наши дни и халва. След Неделя Сиропустна идва понеделник, когато започва Великият пост, който трае до Великден. Постът е посветен на страданията на Христос, който сам е завещал примера, като постил 40 дни в пустинята.
Произход
Празникът е славянски, а едва по-късно е намерил мястото си и в църковния календар. Заговезни се празнува във всички славянски страни, прави се ритуално изгонване на зимата, като се запалва сламена кукла в селото. По света празникът е съпроводен с много песни, танци, ядене, пиене и веселие. Сирница е имал изключително важно място и значение в народните обичаи не само като празник на прехода от зимния към летния цикъл, а и като символ на очистването. Според православните канони в деня на Сирни Заговезни за последно се ядат храни от животински произход – след това започва заговяването, т. е. постенето.
Хамкане
Сирни Заговезни е и празник на веселби и забавления най-вече за младите. Веднага след вечерята се прави известното хамкане или ламкане. Едно твърдо сварено яйце се връзва в червен конец и с дълга пръчка се мята към всички. Настъпва голяма веселба, когато и деца, и възрастни се опитват да отхапят от яйцето. Същото се прави и с парче бяла халва, а хората вярват, че който успее да отхапе най-много, ще бъде здрав и честит през годината.
Едно време конец се е връзвал за най-високата греда на къщата, а по-късно – за дървена тояга, пръчка или точилка. В най-стария му вариант хамкането се е правело с въглен, яйце и сирене, последователно връзвани на конеца. Въгленът е пазел против уроки, а жълтъкът на яйцето и парчето сирене са символизирали здраве за хора и животни. Хамкане с халва са правели най-вече в градовете. След това се запалва конецът, първо, за да видят дали ще е плодородна годината, а после още колкото пъти искат за всякакви наричания – за добитъка, за стопанина, за стопанката, за мома или момък.
