ОФК Елхово (U15) вдигна шампионската титла на зона Бургас »
Трансграничният проект „Две различни практики- една обща цел” все повече доказва своята ползотворност и за двете училища- боляровското СОУ „Д-р Петър Берон „ и училището в Кофчаз (Република Турция). Проектът ”Две различни практики – една обща цел ” с № 2007СВ16ІРО008 – 2009-1-10 е по програмата за Трансгранично сътрудничество (ИПП) 2009 – 2013 г. България – Турция. Водеща организация на проекта е Общинското училищно настоятелство на училища и ЦДГ, а партньори са община Кофчаз и община Болярово.
В периода 23-25 февруари 2012 година се състоя поредната среща. Тя беше посветена на тематична конференция, визираща ролята на извънкласните форми за повишаване на образователното и възпитателното равнище при подрастващите. Разгледани бяха и други интересни теми и проблеми, чрез които взаимно обогатихме транснационалните си познания по редица образователни и обществени въпроси.
На 23 февруари българската група беше зарадвана от топлото посрещане на кмета на община Кофчаз Нури Чалъшкан и пристигналия малко по-рано от нас общински кмет Христо Христов.
В утрото на 24 февруари 2012 г. групата ни отпътува за Кофчаз, където денят започна делово, наситен с много информация и интересни обсъждания.
Конференцията откри началникът на служба „Просвета” Джахид Акън, а после предостави думата на каймаканина Енвер Йоздерин. Ползотворна работа на всички присъстващи пожела и кметът на община Болярово Христо Христов, като не скри задоволството си от поредната задушевна среща с турските ни партньори и приятели.
Не закъсня приветствени думи да отправи и кметът на Кофчаз Нури Чалъшкан. «Като всяко начинание и това ще свърши. Но се надявам връзките между двете училища и въобще взаимоотношенията между двете трансгранични общини да се съхранят, да има още много нови перспективи!»- заяви той. А после благодари лично на кмета Х. Христов и на всички учители, които имат дейно отношение към реализирането на този чудесен проект. В приветствията със свое обръщение се включи и училищният директор от Кофчаз Хасан Хюсиен Ердем.
Чрез първата презентация, изготвена от госпожа Семра Акджан, се запознахме с организационната структура на турската национална просветна система. Централното управление е представено от Образователното министерство, а останалите структури в низходящ ред подпомагат това централно ръководство. Министърът на образованието има свои съветници, чиято основна задача е да му помагат и да правят планове по региони. Но освен че планират, те имат и контролни функции. Има и и дирекции (15 на брой): за развиване на стратегии, за юридически наставления по въпросите на предучилищното възпитание и т.н. Освен тях съществуват и множество междинни обслужващи сфери – например финансови, на социалните дейности, по професионалната ориентация, за поведението, дисциплината и спазването на съответните разпоредби и др. Както в България, и там има областни управления на просветата.
Обучението при турските ученици продължава 11 години. А предучилищната възраст е от 3 до 6 години, но посещаването на детско заведение на тази възраст не е задължително. През периода на началното образование (от 6 до 10 годишна възраст) се набляга много на наклонностите, проявявани от детето, като се насочва в тази посока.
Всеки ученик е длъжен да завърши основно образование (осми клас). Съществуват в Турция така наречените професионални образователни центрове – за тези, които някога не са завършили образованието си. За чираците обучението е от 2 до 4 години (в зависимост от професията, която трябва да се усвои).
Всички, работещи в системата на образованието, са държавни служители и всичко се финансира от държавата. Има и частни училища, но те обикновено получават финансиране от разни фирми и от множество еднолични дарители.
Чрез детайлно разработена презентация имахме възможността да бъдем информирани за основните цели и задачи на турската образователна система. А това включва: да обхване всички подрастващи; да утвърждава културните традиции; да се развива в дух на демократизъм (съгласно възгледите на Ататюрк); да възпитава мислещи хора и активни граждани.
Турската просветна система се характеризира с плановост в обучението, равнопоставеност и лаицизъм (поносимост към различните мнения и концепции).
В презентацията на г-н Корай Кая се проследяваше историческият път на образованието в Турция. Например през 1827 г. е открито първото медицинско военно училище за обществено- политически ръководители. През 1912 г. в Анкара е организиран конгрес, на който се разисква просветната дейност. Тук лично М.К. Ататюрк пледира ца демократизация на системата на обучение.
Днес и в турската република се дава по-широк простор за изява на учениците- в унисон с новите разбирания. Интерес предизвика и презентацията, в която бе извършена съпоставка между по-старата и съвременната образователна система в днешна Турция. Ролята на учителя сега не е както преди- той не проповядва, а направлява. От своя страна ученикът трябва да бъде творец, а не само да заучава. При новата система се цели да бъде постигната по-голяма самоизява на учениците, както и повече отговорност от тяхна страна.
Днешният учител предоставя на учениците си възможност за коментари. Докато преди, вместо да ги поощрява към активност, се ограничаваше само да предупреждава и наказва. Възпитаването на градивно отношение днес дава отлични резултати – младите хора мислят все по-аналитично, демократично и практично.
Чрез обстоен доклад един от турските ни колеги запозна аудитория със способите за осигуряване на средства, човешки ресурси и разходи по обучението. Днес в Турция има 18 милиона ученици, 700 хиляди учители и 80 хиляди училища. Просветната дейност определя нивото на страната, нейният ръст във всички сфери. Разработена е програма за периода 2003-2023 година. Интересна форма за осигуряване на средства в образователната сфера е преходния остатък от данъци и фирми. Даренията от културни дейци също са обичайно явление там.
Любопитни факти включваше презентацията, разглеждаща взаимоотношенията и съвместната работа на училището с родителската общност. Родителите участват активно в училищния живот, а част от тях предоставят и финансова подкрепа (например при училищни празници, за подпомагане на деца без средства и т.н.). Формират се комисии за подкрепа на учебната дейност. Те контролират, помагат, съдействат, направляват. Нещо повече – родителският актив има своя банкова сметка, до която други лица нямат достъп. За да има контрол и нагледност, се прави регистър, където всичко се записва и контролира от местните финансови органи.
Тюркан Бозкурт разгледа темата за демокрацията в обучението и участието на турските ученици в демократичните процеси. Тук акцентът пада върху формирането на правилно личностно отношение. Ученикът трябва да свикне да зачита правата на другите в обществото, както и да спазва обществените законови разпоредби. Интересна за децата там е своеобразната „игра” на предизборна кампания (за избиране на училищни лидери от ученическите среди).
С разнообразието от извънкласни дейности и възможностите за финансирането им запозна присъстващите директорът на училището в Кофчаз. Клубните дейности се предпочитат от всички ученици – всеки от тях избира свои клубове според предпочитанията си. Например: туристическо ориентиране , лека атлетика, футбол, баскетбол, художествена гимнастика, шах клуб, рисуване и моделиране, бокс, фехтовка, театрална дейност, модерни танци, народно творчество и т.н. Съответното училище избира кои клубове да функционират, съобразявайки се както с предпочитанията на учениците, така и с климатичните условия, релефа на региона и др.
От българска страна с доклади и презентация участваха Бинка Величкова, Милена Манолова, Мария Маринова и София Минева.
Накрая госпожа Минева, ръководител на българската група и председател на Общинското училищно настоятелство на училища и ЦДГ благодари на любезните ни колеги и домакини за гостоприемството и поднесената обилна информация, вълнуваща и двете училища. Предстои да бъде обсъдена изготвената съвместна програма за извънкласната дейност в двете училища. Тя беше предоставена на директора от Кофчаз.
Ще бъде изработена брошура за съвместната ни дейност по проекта, като и филм.
Разделихме се с взаимни пожелания и след приключването на проекта да продължат съвместните изяви на децата от двете училища.
Тъй като визитата ни в Република Турция се състоя в навечерието на един традиционен български народен празник- Баба Марта, бяха поднесени мартеници, изработени от нашите ученици за всички деца и учители на училището в Кофчаз.
На третия ден (25 февруари) отпътувахме обратно за родината, изпратени любезно от кмета Нури Чалъшкан.
Благодарности заслужават също преводачът, както и търпеливият грижовен представител на фирмата превозвач Валентин.
А маршрутите на това наситено с добронамереност и полезни контакти приятелство ще продължат. Защото са в името на нещо градивно, полезно и алтернативно!
