На 6 май празнуваме Гергьовден, Деня на храбростта и празника на Българската армия. Св. Георги е от малкото светци, почитан и славен както от християни, така и от мюсюлмани.
Той е живял в малоазийската провинция Кападокия по времето на римския император Диоклетиан (284-305 г.). Бъдещият светец постъпва съвсем млад във войската и проявява завидни военни способности. На 20-годишна възраст получава чин на военен трибун. Страстен привърженик и защитник на Христовата вяра, Георги е хвърлен в тъмница, подложен е на жестоки изтезания и е обезглавен.
Според житието недалеч от гроба му се появявал змей, който опустошавал околността. Светецът успял да порази с копието си чудовището. Оттогава се ползва със славата на един от най-изявените змееборци (драконоборци) и конници в християнството, поради което е избран за светец покровител на войната и войската.
В памет на Св. Георги (на гръцки “земеделец”) Гергьовден се почита от народа и като празник на земята, на земеделието и животновъдството. Светията е покровител на овчарите и стадата. В народните песни и легенди той е надарен с мощ и юначество, представен като пръв змееборец, побеждаващ ламята.
Народът почита паметта на Св. Георги с различни ритуали, сред които най-известни са освещаването на гергьовското агне и обредните хлябове.
Подготовката за празника започва още от предния ден. Момите берат цветя и вият венци за агнето, което ще се коли за курбан. Месят се обредните хлябове, като най-големият се нарича на Св. Георги. Коли се първото мъжко родило се през годината агне; прекажда се и се освещава. Коленето става пред трапезата, на която има сол, трици и трева, от които предварително се дава на агнето, за да има ситост, плодородие, здраве и живот. Събраната кръв се изсипва върху лехите, за да ражда земята повече. Всички се събират на обща трапеза, прекаждат я, пият, веселят се и пеят песни: „Св. Георги обикаля нивите”, „Здравец за Гергьовден”, „Венец за агънцата”.
На трапезата освен печено агнешко трябва да има пресен лук и чесън, салата, пиле, хляб и вино. След обеда се играят хора и се връзват люлки, които моми и момци не люлеят, няма да им върви през годината.
Някъде момите вадят от бял котел с мълчана вода предварително оставени да пренощуват пръстени, гривни или китки и наричат коя мома за кого ще се омъжи. Другаде има обичай събличане и забраждане на булките. Всички млади булки, омъжени през тази година, излизат на мегдана с невестинските си премени. Кръстниците (или кумовете) свалят ритуално връхната им дреха и събуват обувките им. После им дават обикновени и ги забраждат с кърпа.
За българите Гергьовден е един от най-големите и тържествени народни празници, който поставя началото на лятото и новата стопанска година. Имен ден празнуват Георги, Гергана, Галя, Герчо, Геро, Гюрга, Гето, Гецо, Гоце, Гуга, Ганчо, Ганка и др.
