Всеки ден и всеки час, весело е тук при нас ….
Четири години това беше водещото в работата ни с децата от група „Слънчо” при ЦДГ „Надежда” град Елхово, на екипа на групата и на ръководството. Такъв предвиждахме да бъде и денят 19.05 2012 – вълнуващ, запомнящ се, неповторим.
Предстоеше ни екскурзия до зоопарка в град Стара Загора. Този дългоочакван от бъдещите ни първокласници ден, дойде и с много настроение, вълнение и предположения за обитателите на зоопарка. Така, изпълнени с очаквания, потеглихме към поредното забавление.
Макар и облачен, денят за нас беше прекрасен и изпълнен с много преживявания. В ранния предиобед зоопаркът се огласи от веселите и възторжени гласчета на децата.Нетърпението и желанието за среща с питомците на зоопарка бяха огромни.Децата с вълнение престъпиха към първата клетка за която ни информираха , че е клетката, в която са настанени новите обитатели на зоопарка – трите малки мечета, показвани скоро и по телевизия БТВ. Успяхме да видим най-любопитното мече ,което важно ни демонстрира умението си бързо и ловко да се катери.
Съжителстващите с него пъстри папагали го гледаха от своето клонче и също му се радваха.В следващите клетки ни посрещнаха семействата на червеният и белият гащати петли и кокошките токачки.Разперил величествено царствената си опашка важно, важно пристъпяйки ситно, ни посрещна паун, а от високо дърво зорко ни наблюдаваше орелът мишелов. В съседната клетка срамежливо надничаше от ъгъла морското свинче.Лъкатушеща между дървета и храсти пътека ни отведе до клетката на тигъра, който лежеше неподвижно върху една скала в клетката си и пазеше поднесения му обяд. Малко зад него в полутъмен храсталак открихме клетката на лисицата, която обикаляше непрекъснато, сякаш беше загубила нещо и го търсеше.
В огряно от слънцето пространство се препичаха и примижаваха лениво вълците, безразлични към ставащото около тях. Наблизо до тях срещнахме семейството на величествен елен лопатар, който се оглеждаше, сякаш пазеше страхливите сърнички, които хрупаха тревица под навеса. В много по-голямо от тяхното слънчево пространство се бяха разположили малките понита, дългоухо магаре, огромен черен муфлон и семейственост козички, които вървяха покрай оградата и ни позволиха да ги погалим.
Малкото козленце не смееше да се отдели от майка си и непрекъснато я следваше. Видяхме и лама, която ръфаше кората на дървото в своето дворче; маймунка, която се беше покатерила на дървото в клетката си и ни наблюдаваше плахо. В съседство с тях, ято диви патици и глухи лебеди плуваха в своето езеро. Край тях дремеше щъркел и се разхождаха двойка глухи лебеди. Докато вървяхме по алеята чухме страшен рев, който ни накара да спрем и да затаим дъх. Само след няколко метра пътечката ни отведе до клетката на лъвовете. Царят на животните стоеше в клетката близо до оградата сякаш ни очакваше.
Преодолели страха си, децата го приближиха и с нескрит възторг му се любуваха.След раздялата с тази голяма котка, посетихме щраусите, които щом ни видяха, бързо дотичаха с дългите си крака до оградата и проточиха шии, сякаш искаха да ни достигнат. Наближаваше краят на обиколката ни из зоопарка, когато в малко езерце видяхме семейство нутрии, които плуваха заедно с новороденото си бебе. На излизане се полюбувахме отново на малкото мече и с неохота поехме към изхода на зоопарка, отнасяйки със себе си много приятни емоции и преживявания, и спомен за всеки един от обитателите на Старозагорския зоопарк. На тръгване си обещахме отново да го посетим при първа възможност.
Благодарим за организацията на ръководството на детската градина и за транспорта на Община Елхово, на чичо Кирчо за търпението и на родителите на децата за доверието.
От ръководството на ЦДГ „Надежда“
[nggallery id=“503″]
