Напомняме Ви, че днес драматичен театър „Невена Коканова” Ямбол ще представи комедийната пиеса в Елхово. Макар и рядко в Елхово все пак има някакъв културен афиш, с които за съжаление не можем да се гордеем. Днес сряда 1 Декември в читалище „Развитие” Елхово, драматичен театър „Невена Коканова” Ямбол ще представи комедийната пиеса на Станислав Стратиев „Мамут” от 18:00 часа. Постановката е на Дияна Радева, а сценографията и костюмите са на Ален Роа. В постановката участват: Волен Митев, Цветелина Кънева, Милен Каракамушев, Михаил Лазаров, Полина Стоянова, Вълчо Янев, Николай Вълканов, Атанас Жеков. Билети може да се намерят за по 3, 5 и 6 лева.
Станислав Стратиев е едно от най – значимите и популярни имена на българската литература през последните три десетилетия на XX век. Талантът му по един великолепен начин синтезира способността да изгражда човешкия персонаж, в който се оглеждат и архетипни модели на човешкото битие, и духът на времето. Неговата сатира е вик на болка в един “сложен и двусмислен свят”, одухотвореният му лиризъм е израз на вярата в друг по – добър, по – справедлив и по – красив свят, чужда на всякакъв наивен социален или екзистенциален оптимизъм, сгърчваща се понякога в горчив сарказъм, но и оцветена с мъдра тъга от преходността на живота и носталгия по красотата.
Ален Роа е френски сценограф и скулптор, който понастоящем живее в Пловдив. За първи път идва в Ямбол преди дванадесет години по покана на покойния вече художник Георги Зайков. Работил е над 30 години в най – добрите френски театри, включително и Комеди Франсез. Той счита, че мястото , където може да се прави добър театър е навсякъде, стига да има всеотдайни, талантливи и искрени хора. Интересно е да се види неговия поглед към абсурдите в нашата действителност и кои сенки от миналото ни все още не можем да изтрием.
Представяме Ви и кратка презентация на пиесата: Простащината във всички възможни измерения. Агресивна, властна, забогатяла , проституираща и просперираща, хищно дебнеща отвсякъде… Простащината доведена до абсурд! Защото я оставихме кротко и по пантофи да влезе в нашия дом. Деликатно й отстъпвахме място. Ставахме и излизахме, мислейки, че ако ние нямаме нищо общо с нея и тя няма да има нищо общо с нас. Оказа се, че не е така… Териториите, които тя превзе за тези тридесет години от написването на “Мамут”, вече включват не само домовете ни, но и умовете и душите ни….Няма изолация, няма бягство, няма противодействие…..Предадохме се и сега като вцепенени само стоим и се молим: “Дано децата ни…”!
А нямаме право – това все пак е нашият свят, нали, Уважаеми Зрителю! .
