Пъргавата работлива Баба Марта посети днес и ЦДГ „Надежда”. Заедно със своята внучка Мартенка, помощниците си Пижо и Пенда и децата от гр. „Славейче” тя раздаде мартенички на всички деца. Още от ранни зори мартеничките приготвени с много любов от Баба Марта кичеха ръцете на майки и татковци, баби и дядовци, с пожелания за здраве и благополучие.
Празникът се пренесе в салона на детската градина, където всички деца очакваха с нетърпение да дойде Баба Марта и да им закичи мартеничка на ръчичката. Тя тихичко се промъкна, още докато цветята и животните бяха заспали, първо се наведе, целуна тревичките, след това събуди и слънцето, за да огрее земята и донесе светлина и топлина на всички хора, животни и растения. Събудени от своя сън животните и цветята танцуваха и пяха, защото искаха да повикат по-бързо Баба Марта. Мартенка, внучката на Баба Марта, трескаво подготвяше къщата за гостите и се чудеше къде ли е баба й, защото животните, цветята и децата скоро ще дойдат.
Топлата сладка пита с мед ухаеше от софрата… и когато всичко бе готово…на вратата се похлопа. Гостите влязоха в къщата, но каква бе тяхната изненада – там ги посрещнаха само Мартенка и помощниците на Баба Марта – Пижо и Пенда. Всички заедно започнаха да я търсят и викат, когато най-сетне след дългата разходка по земята да завързва мартенички тя се завърна у дома и макар изморена, когато видя своите гости Баба Марта се усмихна, Слънчо разпъна още повече лъчите си и огря още по-силно. Баба Марта върза на всички свои гости мартеничка и приседна, за да разкаже легендата за мартеничките:
„Още преди мнооого, много години, през 681 г. при създаването на българската държава (681). Когато Хан Аспарух стигнал до земите на днешна България,той бил омагьосан от красотата на мястото и решил да се установи тук и да направи държава. След обявяването на новооснованата държава, ханът поискал да извърши жертвоприношение на бога Тангра. Жертвената клада по традиция трябвало да се запали със стръкче изсъхнал копър, но българите не намерили такъв наоколо. Докато се чудел какво да стори, на рамото на хан Аспарух кацнал сокол. На крачето му висяло снопче копър, завързано с бял конец, половината обагрен в червено. То било пратено от сестрата на хан Аспарух. Тя сънувала сън, от който разбрала за затруднението на брат си. По сокола си тя му изпратила китка копър, завързан с бял вълнен конец. По време на дългия полет обаче, крилото на сокола се протрило и кръв обагрила белия конец. Така хан Аспарух получил китката, завързана с бяло-червен конец. Запалил той огъня според традицията, а с конеца се закичил за здраве. Оттогава на 1 март българите окичват близките си с усукан бяло-червен конец. ”
Слънчо, Мечо, Кокиченцето, Минзухарко, Пижо, Пинда, Мартенка и всички гости се хванаха за ръце и извиха кръшно хоро, за да зарадват и се отблагодарят на Баба Марта. Тя изпрати в групите на всички деца от градината и на всички работещи в детската градина от своите мартенички и тръгна отново на път, за да зарадва и други деца, които също я очакват. Разделиха се с пожелания за много здраве и сила, радост и благополучие, а Баба Марта отново пое на път и обеща догодина отново да дойде заедно със своята внучка Мартенка и помощниците Пижо и Пенда.
Честита Баба Марта!
Да сте бели и червени,
румени, засмени!
От ръководството на ЦДГ „Надежда“
[nggallery id=836]