На този ден Архангел Гавраил предава на Дева Мария благата вест – че тя ще зачене непорочно и ще роди Спасителя на човечеството, сина Божий Иисус Христос. Дева Мария била изпълнена с недоумение, но приела с радост Божията заръка.
Днешният ден по християнската традиция се почита като празник на майката. За българите празникът е известен още като Благовец. В народните традиции Благовещение се смята за „половин Великден“. На този ден пробиват ушите на малките момичета, дамгосват агнетата и яретата, защото се вярва, че няма да ги боли.
Тъй като Благовец почти съвпада с пролетното равноденствие, той по традиция се свързва с пролетта. Вярва се, че на този ден долита кукувицата, за да извести, че зимата си е отишла и настъпва лятото, мечката се събужда от зимния си сън, змиите и гущерите излизат от леговищата си, самодивите – господарки на горите, поляните и изворите, се завръщат във владенията си.
На Благовец момите и младите булки не излизат рано за вода, за да не срещнат самодивите. Вярва се, че от техния поглед младите могат да погрознеят, да се разболеят или да умрат. През целия ден жените не докосват игли, куки и конци, за да избегнат ухапвания от змии през лятото.
Имен ден празнуват Благовест, Благовеста, Благой, Блага.
