Средната заплата в Ямболско достигна 1 079 евро, но остава с 365 евро под тази за страната

Средната брутна месечна работна заплата в област Ямбол през второто тримесечие на 2026 година достига 1 079 евро, показват предварителните данни на Националния статистически институт. Спрямо първото тримесечие на годината възнаграждението се увеличава с 4,4%, но остава с 365 евро по-ниско от средното за страната, което е 1 444 евро.

По месеци средната брутна заплата в областта е била 1 077 евро през април, 1 098 евро през май и 1 062 евро през юни. Разликата между обществения и частния сектор остава осезаема – средното възнаграждение в обществения сектор е 1 271 евро, докато в частния достига 999 евро.

По размер на средната работна заплата Ямболска област се нарежда на 19-о място сред областите в страната през второто тримесечие. Най-високи са възнагражденията в София (столица) – 1 943 евро, област София – 1 363 евро, и Варна – 1 360 евро. Най-ниски са средните заплати в Благоевград – 1 012 евро, и Смолян – 1 021 евро.

Данните на НСИ показват още, че най-високи средни месечни възнаграждения в Ямболско са получавали работещите във „Финансови и застрахователни дейности“, „Създаване и разпространение на информация и творчески продукти; Далекосъобщения“ и „Държавно управление“. Най-нископлатени са били наетите в секторите „Хотелиерство и ресторантьорство“ и „Транспорт, складиране и пощи“.

В края на юни 2026 година наетите по трудово и служебно правоотношение в област Ямбол са 26,2 хиляди души. Спрямо края на март броят им намалява с 0,5%, а спрямо същия период на миналата година спадът е значително по-голям – 4,9%.

От всички наети 7,5 хиляди работят в обществения сектор, а 18,7 хиляди – в частния. За три месеца броят на заетите в обществения сектор се е увеличил с 1%, докато в частния е намалял с 1,1%. На годишна база тенденцията е още по-ясна – общественият сектор отчита увеличение от 1,2%, а частният – спад от 7,2%.

Най-голяма част от наетите в областта са концентрирани в преработващата промишленост – 25,9%, следвана от търговията и ремонта на автомобили и мотоциклети – 16,7%, и хуманното здравеопазване и социалната работа – 11%.

Данните са от тримесечното наблюдение на НСИ за наетите лица, отработеното време, средствата за работна заплата и другите разходи за труд. Изследването е представително и се базира на стратифицирана случайна извадка от предприятия.