Българската православна църква почита на 1 февруари паметта на Свети Трифон, живял праведно и загинал мъченически заради вярата си в Христа.
По времето на гоненията срещу християните при римския император Траян Деций (249-251 г.) Трифон е арестуван, подложен е на мъчения и е обезглавен. По българските земи Свети Трифон се почита като покровител на лозарите, кръчмарите и градинарите. Наречен е Зарезан, защото се празнува в началото на пролетния сезон, когато се започва резитбата на лозята. През 1968 г. след въвеждане на Григорианския календар Свети мъченик Трифон се отбелязва на 1 февруари, а Денят на лозаря- на 14 февруари.
Празникът е включен към цикъл от три последователни дни, наречени „трифунци“: 1 февруари – Трифоновден (14 февруари по стар стил), 2-ри – Сретение Господне (Зимна Богородица) и 3 февруари – Св. Симеон. За един от най-веселите поводи за празнуване в годината на трапезата трябва да има прясна пита, пълнена с ориз и булгур кокошка и, разбира се, вино, тъй като Св. Трифон се смята за пазач на лозята и празникът е в негова чест.
На Трифоновден се извършва ритуалното зарязване на лозята, което подсеща за приближаването на пролетта и началото на селскостопанската дейност. Ритуалът е почти еднакъв в цялата страна. Всеки стопанин, щом пристигне на лозето си, се обръща към слънчевия изгрев и се прекръства три пъти. После отрязва пръчки от три корена и полива мястото с червено вино, светена вода и пепел, запазена от огнището от Бъдни вечер.
Зарязването се придружава от благословии за берекет. Отрязаните свежи пръчки свиват на венчета, които стопаните слагат на калпаците си, през рамо, на бъклицата, а някои ги отнасят вкъщи и ги поставят на домашната икона. После мъжете се събират на обща трапеза в лозята, придружена от песни и хора. На този ден празнуват също градинарите и кръчмарите. Св. Трифон е известен като покровител на лозята на Балканите. Началото на празника трябва да се търси в прочутите Дионисиеви тържествав Древна Гърция.
