Бъдни вечер организираха в подготвителните групи „Червена шапчица” и „Слънчо” и показаха наученото на семействата си. Представи се и коледарската група, както и момичетата – сурвакарчета от двете групи. С помощта на родители, учителите Станка Николова, Жулиета Георгиева, Иванка Минева и Мария Тонева, на Пенка Стоянова децата се претвориха в истински живописни коледари и сурвакари. Щом облякоха народните носии, сложиха ямурлуците и украсените калпаци, взеха пъстрите дрянови сурвакници, умората изчезна и желанието им за изява нарасна.
Бъдни вечер и Коледа, светли християнски празници, които събират в дома, около трапезата цялото семейство. Празници, които изпълват душите и сърцата с топлота, човечност и благородство. В дните около Коледа сме с отворени сърца за прошка, с готовност за добри постъпки и отзивчивост към човешката болка и страдание. Правим равносметка на изминалата година, радват ни добрите ни дела , успешните начинания и постиженията, нашите, на децата ни, на хората около нас. Прощаваме си и продължаваме заедно в радост и болка с близките и приятелите си. Прекрасно е, че се предава традицията, че се помнят обичаите, вадят се престилки и носии от раклата на баба, разказват се спомени, с възторг разглеждаме изработеното на газената лампа с любов , вкус и много сръчност.
В Целодневна детска градина „Надежда” дни преди големите християнски празници се говори за тях, запознават се децата със съдържанието им, редят се кътове в които греят багрите на ръчнотъканите престилки, кърпи, сукмани. Обръща се внимание на всеки детайл от бита на българите в миналото. Пресъздава се обичаят на Бъдни вечер да се събира семейството около огнището и празничната трапеза, на която са подредени нечетен брой постни гозби и се разяснява смисъла на всичко това. Почитат се възрастните хора в семейството, всички се радват на децата и се стремят да им доставят радостни преживявания. Късно вечерта, след Рождество Христово, тръгват по домовете коледарите, които пеят за стопаните и ги благославят за здраве и берекет. Създава се атмосфера на доброта, носеща духът на отминалото време, спомняме си благородството и достолепието на прадедите ни, щедростта и усещането им, че всичко, което правят завещават на децата си за години напред. И ето сега ние , деца, родители и учители с почит и уважение се докосваме до сътвореното от тях, за да го предадем, да съхраним спомена у децата за преживяванията им от днес, с надеждата, че те ще го предадат на своите деца след време.[nggallery id=“287″]
