Приключиха проучванията на обекта разположен в м. „Св. Илия“ в землището на с. Стройно, община Елхово, които се провеждат под ръководството на Даниела Агре -НАИМ-БАН със заместник ръководители -Деян Дичев и Христо Христов от Етнографско-археологически музей Елхово. Разкопките започнаха като спасителни през 2014 г. През 2018 г. беше извършено геомагнитно проучване, имащо за цел изясняване на общия архитектурен облик и съпътстващите археологически структури на обекта. Това изследване разкри грандиозен архитектурен ансамбъл разположен върху площ от над 35 декара. Във вътрешността на комплекса се оформя дворно пространство с площ около 15 дка, като целия двор е бил ограден от колонада. В центъра на вътрешния двор се очертава кръгла сграда с външен диаметър от 36 м. По този начин целият комплекс представлява една обща перистилна сграда с храм- толос в средата.
През 2020 г. започнаха редовните археологически разкопки на обекта, които продължават трети сезон. Те са финансирани (след спечелен проект) от международната фондация „Хоризонти“ и от Министерството на културата.
В централната част на обекта продължи проучването на храма-толос от който са разкрити масивни зидове с хоросан. Стените на храма са били покрити с мраморни плочи. Въпреки малкият обем на проученото пространство става ясно, че храмът се състои от две части – вътрешен кръгъл открит двор, в който вероятно ритуалите са били извършвани под открито небе, и външен покрит с керемиди коридор. Откритите материали: накити, фибули, пръстени, бронзови и костени игли с ръката на Сабазий, култови предмети, монети и др. показват, че в храма, вероятно на специални за тази цел места, са поднасяни дарове, а с някои от керамичните съдове-като патери са извършвани възлияния. Основният сюжет върху патерите е свързан с култа към Дионис (сцени с Приам и със свитата на Дионис). На този етап от разкопките може да се изкажат няколко хипотези, свързани с божеството, почитано в този храм. На първо място поставяме хипотеза храмът да е свързан с култа към Тракийският конник. На обекта през този сезон бяха открити три мраморни оброчни плочи с образа на Тракийския конник. Фрагменти от подобни оброчни плочки са откривани при оран през 70 и 80 години на ХХ век. Възможно е храмът да е посветен и на бог Дионис. Древният историк Светоний Транквил описва посещението на Гай Октавий, бащата на бъдещия император Октавиан Август, в родопския храм на Дионис. Светилището се намирало в голяма зала с овална форма и без покрив отгоре, което се налагало от особения обред извършван в него. Във връзка с разпространението на култа към Дионис е интересно да споменем, че през 2006-2008 г. нашата експедиция проучи една от най-големите могили в тази част на България – „Райкова могила“, която е разположена на около 300 м южно от обекта. В могилата бе разкрит един от редките погребални ритуали от периода от края на І-ІІ век – погребение в мраморен саркофаг в могила. Ритуал характерен за градските центрове на римската империя и почти непознат извън тях. Освен кремираните останки на погребаната, в саркофага бяха открити изящни златни дарове – огърлици, пръстени, обеци и пр. Други дарове, представляващи богат набор от бронзови съдове, бяха открити на специална площадка до саркофага. Част от бронзовите съдове – патера и ойнохое, са богато украсени със сцени посветени на бога Дионис. Може да се предположи, че погребаната в могилата жена е една от главните жрици на храма. Една от другите възможни хипотези е, че храмът е свързан с култа към императора – култ добил популярност през този период, като за неговото изпълнение са били натоварени главните жреци. По-точен отговор на този може да бъде даден след цялостното му проучване. Като архитектурен паралел за подобен комплекс с храм-толос може да се посочи известната резиденция на Весталките в Рим построена по времето на император Хадриан.
В източната и северната част на обекта са проучени (или са в процес на проучване) общо 17 помещения изпълняващи различни функции. В югозападната част са разкрити три помещения, които са и с най-големи размери. Всички помещения са верижно разположени пред вътрешното лице на оградния зид, прекъснати единствено от юг, където в оградната стена геомагнетиката регистрира вход с колони – портик. Стените на помещенията са били покрити с мраморни плочи и фина замазка украсена с цветни пояси в червено, черно, синьо и жълто. Прозорците и вратите са с мраморни рамки, а прозорците са затваряни с дебело стъкло. Част от помещенията са общи трапезарии, други са кухни, складове, жилищни помещения; помещение в което се е извършвала лекарска помощ. В тях беше открито огромно количество материал с научна и музейна стойност: различни предмети от бита и култа, фрагменти от мраморни, керамични и стъклени съдове, накити, монети, бронзови и сребърни с позлата апликации, бронзови медицински инструменти, железни скалпели, стригили, голямо количество импортна луксозна керамика, амфори от Източното Средиземноморие и островна Гърция. В едно от помещенията бяха открити голямо количество железни стилоси и фрагменти от бронзови мастилници-като вероятно то е служило за библиотека. Безспорно, голямото количество инструменти за писане открити на обект показва високото ниво на образованост на обитателите му.
Колонадата, която образува перистилният двор е изградена от бази от мрамонизиран варовик и мраморни колони. Разстоянието между базите е 3,30 м, а предполагаемата височина на колоните е около 2,50- 3,0 м, което ни дава възможност да изчислим приблизително броят на колоните – около 120. Така разположени те образуват импозантна колонада във вътрешността на която е разположен кръглият храм-толос.
На обекта е открит и участък от водопровода- за сега с дължина 20 м, като проследяването му в източна посока (към евентуалният извор) ще продължи през следващия сезон.
През всички сезони на проучвания на обекта, в пласт със сив цвят и пепелива структура, бе открито голямо количество импортна чернофирнисова керамика, монети на Парион от 480 г. пр.Хр., на Филип ІІ, Тракийски Херсонес, Абдера, Маронея, фибули от V-ІV в. пр. Хр. както и местна керамика изработена на ръка. През този сезон в северната част на обекта (извън оградния зид) беше проучена орнаментирана есхара, като твърде вероятно е да сме попаднали на жилище от края на V-ІV в.пр.Хр. От по-късните материали следва да се отбележат монетите на тракийските царе Мостис (115-90 г.пр.Хр.) и Реметалк І (13/12 г.пр.Хр.- 12 г.сл.Хр.).
Резултатите от проведените до сега археологически проучвания позволяват изграждането на обекта да се отнесе към началото на ІІ в.
Каква е функцията на самия обект – дали той е императорски домен-резиденция с храм, или е голям храмов комплекс– ще стане ясно при бъдещите му по-мащабни проучвания, като те ще позволят и прецизиране на хронологията му. От древните историци знаем, че императорски домени са съществували на територията на цялата римска империя включително и по нашите земи. Вероятността да сме попаднали на паметник от такова естество е голяма, което от своя страна прави проучването на този изключителен обект още по-значимо. На този етап можем да твърдим, че това е обектът с най-големия перистилен комплекс с храм-толос от територията на Балканите, на който се провеждат археологически разкопки. Обектът е унищожен около средата на ІІІ в. – вероятно по времето на готските нашествия. Керамичният и нумизматичен материал показва силни търговски контакти с центрове от цялото Източно Средиземноморие, такива като Пергам, Ефес, Бейрут и Хадрианопол, както и с Кабиле, Анхиало и Дебелт. По-нататъшните проучвания ще спомогнат да се потърси мястото на обекта в провинция Тракия, като те ще позволят и прецизиране на хронологията му и по-точното изясняване на неговия характер.
През този археологически сезон успешно бе решен проблемът с битовото устройване на екипа от археолози. Със свое решение, Общинският съвет – Елхово предостави сградата на бившата Здравна служба в с. Бояново за Археологическа база. Основният ремонт бе извършен със средства на Община Елхово и Етнографско-археологически музей – Елхово.
Даниела Агре –ръководител на археологическите проучвания
