От 865 година, т. е. от покръстването на българите от княз Борис-Михаил, България се счита за православна държава. България спазва християнските традиции и повече от половината българи идентифицират себе си като православни християни.
Православната църква в град Елхово е „Свети Димитър“. Нейното местоположение е всеизвестно на всички жители на град Елхово, независимо каква религия изповядват.
Малко хора живеещи в град Елхово знаят, че има и други места, който група хора също ги наричат църкви. Независимо, че в тях няма икони, външно тези сгради по нищо не се отличават от околните, но странно… хората, които ги посещават наричат себе си християни, а местата които посещават – църкви.
Една от тези „църкви” се намира на ул. Марица 14 в град Елхово. Тя е посещавана от две „църкви“, водена от двама различни пастора, които събота и неделя общо имат четири сбирки. Една преди обед и една след обед. В почивните дни те започват своите проповеди, песни и молитвни малко преди 10:00 часа. Начина по, който те провеждат своите „служби” се различава коренно от познатите ни такива в православната църка. Там предимно се пее, води се проповед от „пастора“, а думата „алелуя“ се споменава над сто пъти във всяка проповед.
Близо 100 души живеещи на ул. Марица, Лом, Момчил Войвода, Видин и от части Царибродска са длъжни да участват почти ежедневно в тези ритуали, които по своята същност включват песни и молитви, които са добре озвучени с микрофони и високоговорители.
Преди близо месец, 70 жители от този квартал изпратиха гражданска подписка до компетентните органи, относно системния тормоз, на който са подложени жителите в този квартал. От РУП-Елхово съответно бе извършена проверка, а на две лица бе съставен „предупредителен протокол“, който само по себе си няма почти никаква юридическа стойност, но самия закон не дава кой знае колко повече възможности. Самите мероприятия продължават да си се провеждат без никакви притеснения, старата народна поговорка „кучетата си лаят, керванът си върви“ се потвърждава с пълна сила.
Бърз прочит на нормативните уредби казва, че малолетни или непълнолетни, могат да посещават такива религиозни места, което до някъде оправдава присъствието на деца на тези „сбирки“, тъй като техните родители и настойници са там и те са запознати с това, но родителите живеещи около тези така наречени „църкви“ нямат право на избор. Тях никой, никога не ги е питал дали те желаят техните деца да слушат тези молитви, което поставя десетки жители на град Елхово в неравностойно ситуация, без право на избор.
