Защо се чувстваме депресирани и тревожни, когато сме болни?

В момента зимните болести са навсякъде около нас – от обикновена настинка, COVID-19 и грип до стрептокок в гърлото и стомаха. Всички имат едно общо нещо: могат да ви накарат да се чувствате нещастни. Тези заболявания често са придружени от умора, липса на апетит и затруднения в концентрацията. Болните често просто искат да бъдат оставени на мира много хора дори изпитват тъга и безпокойство.

Изследователите са разкрили защо е така. Когато тялото ви е атакувано от патоген, някои от вашите имунни клетки разпознават патогена и предприемат действия за премахване на заплахата. За да бъдат успешни, те трябва да обединят други имунни клетки, както и няколко органа от тялото ви. За да направят това, те отделят специфични протеини, наречени цитокини. Това са пратеници, съобщаващи за наличието на патоген в цялото ви тяло, включително в мозъка ви.

След като сигналът на цитокина достигне мозъка ви, той предизвиква промени в активността на много мозъчни структури. Това води до развитие на треска, но не само това.

Тези мозъчни промени също ви карат да се чувствате и действате по различен начин: вие сте много по-малко мотивирани да правите неща, които обикновено харесвате, и предпочитате да сте сами и в леглото. В крайна сметка се чувствате уморени и ви липсва апетит. Но можете също така да бъдете по-чувствителни към негативни стимули, които лесно могат да ви направят тъжни и тревожни.

Това означава, че психологическото преживяване на болестта не се задейства само от вашия мозък или от самия патоген – изглежда, че е отприщено от собствената ви имунна система.

Как можем да се уверим, че негативните усещания наистина са предизвикани от собствената ни имунна система, а не от патогена? Изследователите всъщност са показали, че подобни чувства могат да бъдат предизвикани без наличието на истински патоген.

Изследователска група целенасочено активират естествената имунна защита на здрави и млади доброволци, без да използват патоген.

В няколко от експериментите те инжектират повече от 100 участници в изследването с малка доза липополизахарид, компонент на мембраната на бактерията Escherichia Coli. Тъй като имунните клетки разпознават този компонент като патогенна заплаха (въпреки че реално не присъстват реални бактерии), те се активират и произвеждат цитокини.

Както по време на истинска инфекция, но без наличието на патоген, цитокиновият сигнал достига до мозъка и задейства поведенчески промени заедно с чувството на болест. Интересното е, че участниците в изследването съобщават за същите симптоми – неразположение, умора и болки в тялото – без да се борят с инфекция.

Участниците казаха, че биха предпочели да са вкъщи, отколкото да са сред хора, и вече не се интересуват от изпълнението на различните задачи, които трябва обикновено да правят. И въпреки че не са били особено тревожни или тъжни преди инжекцията, няколко от участниците съобщават, че се чувстват тревожни и мрачни след това.

Тъй като в кръвта няма истински бактерии и тъй като черният дроб и имунните клетки бързо изчистват бактериалните компоненти от кръвта, производството на цитокини е продължило само няколко часа, обикновено пет до осем часа. И така силните негативни емоции, които бяха предизвикани само няколко часа по-рано, също отшумяха в този период от време.

Заключенията:

Борбата с патогена изисква невероятно количество енергия. Както активността на вашите имунни клетки, така и повишаването на телесната температура се отразяват тежко. Единственият начин тялото да се справи с тези високи енергийни нужди е чрез силно намаляване на дейността на органи, които не са крайно необходими.

Чувството, че сте болни в крайна сметка гарантира, че телесната ви енергия не се използва за дейности, които не са от съществено значение по време на инфекция – трябва човек да е спокоен и да си стои вкъщи. По този начин се избягва използването на мускулите и дори мозъка – което ви кара да пропуснете фитнеса или продължително учене. А чувството на тъга и тревожност ви пречи да искате да излезете и да купонясвате с приятелите си.

Следователно чувството на болест е вероятно да бъде полезно в борбата срещу патогена. Това вероятно е причината, поради която всички гръбначни и дори безгръбначни като пчели и мравки се държат като нас по време на инфекции.

Така че не се отчайвайте или обезсърчавайте, когато сте болни и ви се иска да изпаднете в пълна изолация – това е напълно естествена реакция на организма. И отшумява, когато здравето ви започва да се връща.