Снимка и текс: dnevnik.bg
В средата на декември машиностроителното предприятие „Лемекон“ спечели наградата на Агенцията по заетостта за работодател, осигурил най-високите заплати за хората, които е наел по програма за заетост. През 2010 г. компанията е наела 11 души от бюрото по труда в Елхово и им е плащала средно по 570 лв. – с 300 лв. над държавната субсидия. За проблемите с адаптирането на хората, които дълго време не са работили, и за проблемите на предприятието разговаряме с изпълнителния му директор Христо Костов.
Г-н Костов, какво произвежда „Лемекон“?
– Произвеждаме свързващи елементи за водопроводни и канализационни мрежи. При тоталитаризма дружеството е било монополист на пазара в тежкото машиностроене. Предприятието е в Елхово – граничен район, засегнат от миграцията, с много безработни. Средногодишният персонал е около 78 човека. Обикновено не правим съкращения.
Машиностроенето беше сред браншовете, които първи усетиха негативите от кризата преди повече от 2 години. Какво е състоянието на предприятието сега?
– В тази тежка криза, когато държавните структури са финансово необезпечени, имаме много затруднения. Участваме в търгове за обществени поръчки – искат се преференции, финансови гаранции за участие. Предварително трябва да имаш достатъчно продукция, която да ти гарантира изпълнението на поръчката. Това означава, че нашето малко провинциално елховско предприятие издържа държавните структури.
Държавата дължи ли ви пари по изпълнени обществени поръчки?
– Имаме да вземаме около 1 млн. лв. от ВиК и от други, предимно строителни фирми, които изпълняват обществени поръчки. Това са и основните ни клиенти.
Има ли подобрение в бизнес средата след идването на правителството на ГЕРБ?
– Криза е. Жестоко е да се произвежда. Луд е, който произвежда в България при тази пазарна икономика, при която нямаш възможност да избираш по-ниски цени на ресурсите, които и без това са ограничени.
Как се справяте с конкуренцията?
– Има конкуренция от български фирми, но спокойно мога да кажа, че тя е гаражна. Предимството на нашето предприятие е, че има разработена моделно-касова екипировка. Патентът е при нас, възможностите са при нас. Другите могат да правят продуктите, но при всички случаи с нарушение в параметрите. Затова сме предпочитани сред клиентите в България.
Конкуренцията на вътрешния пазар е и от чужди фирми, но техните цени са десетократно по-високи от тези на нашите изделия. Това прави нашата продукция много конкурентна. Мога да кажа, че нашето предприятие може да се конкурира в цяла Европа. На европейския пазар наши конкуренти са австрийската „Хавле“, френската „Понтамосон“ и италианската „Нупи“.
Преди приватизацията преди десетина години предприятието беше потънало в дългове. В момента оборотът ни стигна обемите от годините преди това. Смятам, че това е най-работещото предприятие в нашия малък град, което осигурява постоянен ангажимент при добро възнаграждение. Средната заплата при нас е около 1000 лв., но има и възнаграждения от по 1500 лв. и повече.
Всеки работник знае колко изделия трябва да изработи днес, за да получи договореното възнаграждение, и това не са просто празни приказки. Това мотивира хората да работят. Освен това работникът заплаща всяко изделие, ако то няма необходимото качество. Така че се е случвало някой да вземе по стотина лева на месец, но много рядко.
Споменахте, че безработицата в Елхово е висока, а кризата за кадри в машиностроенето не е от вчера. Успявате ли сред безработните да намерите необходимите ви хора?
– В леярската промишленост обикновено работят хора с по-ниско образование, но по-силни физически. Преди 5-6 години, когато безработицата в Елхово беше най-висока, хората усилено търсеха работа. Тогава успяхме да ангажираме млади безработни със средно образование.
Сега средната възраст за цялото дружество е 36 години. Има много млади хора, които обаче са със сериозен професионален опит, защото за да бъдеш леяр, се изисква много подготовка. В нашия град няма специализирано учебно заведение с такава специалност. Това ни принуди да дадем възможност новопостъпилите да се обучават 1-2 години, за да станат професионалисти.
Двама от работниците ни вече са завършили висше образование, но предпочитат да работят като леяри, защото възнаграждението им е по-високо. Така успяхме да създадем работна среда, в която вече няма затворници и докери. Това вдигна производителността на труда до средно около 3700 лв. на човек на месец. За тежкото машиностроене това е висок показател.
Защо кандидатствахте по програмите на министерството на труда за субсидирана заетост?
– При приватизацията преди около 10 години дружеството почти не работеше, а персоналът само отваряше и затваряше предприятието. Няколко човека чакаха да се пенсионират и само присъстваха, без да работят. Тогава подадохме документи за хора от бюрото по труда.
Оттогава ежегодно кандидатстваме по различни програми и мерки, които Агенцията по заетостта предоставя. Направих една статистика и се оказа, че само 6 човека от сегашния персонал не са наети по такива схеми. Останалите са постъпили чрез бюрото по труда като безработни. Изкарали са квалификация за 6, 8, 9 месеца, година – така се извъртя целият персонал. Една част от програмите са свързани с наемане на работници сред младежите до 29 години.
Те идват без никакъв опит. Вземаме ги за една година, през която те донякъде успяват да се обучат за професията формовчик-леяр. Неотдавна така при нас започна бивш футболист, играл в „Литекс“. Има желание да работи като леяр, въпреки че никога не е пипал леярство, няма такава квалификация, по образование е ел. техник. Девет човека сме наели по програмата „От социални помощи към осигуряване на заетост“.
Тя е изключително трудна и поздравявам министерството на труда, че съществува и не е унищожена. Използваме и другите програми за хора в предпенсионна възраст, за младежи без опит. Разработваме проекти, представяме ги в бюрото по труда. Досега почти не ни е отказвано.
Трудно ли е да се напише такъв проект и да се кандидатства по програмите за заетост?
– Всички се плашат, но не е трудно. Много често агитирам колеги работодатели да ги използват. Аз не срещам затруднения. Чуват се оплаквания, че бавно се оценяват проектите, че има бюрократични спънки. Аз лично не допускам да ми създават такива проблеми. Старая се всеки специалист, когото ангажирам, и лично аз да сме достатъчно подготвени, за да няма бюрократични спънки.
Каква субсидия получихте от бюрото по труда за наетите безработни?
– От държавата те получават по 240 лв. на месец, колкото е минималната заплата, и осигуровки. Аз добавям толкова, колкото си заработят, както и осигуровките. Ръководителите им отчитат изработените детайли и им се плаща. Не може едни работници да получават 800 – 900 лв., а наетите безработни да вземат само парите, които им дава бюрото по труда.
Така нямат стимул да работят. Необходимостта от това да не деля работниците си ме принуди да им осигуря допълнително възнаграждение. Аз не съм герой с това. Напротив, през последните години намаляха качествените хора, които отговарят на условията да работят като леяри. Идват хора, които дълъг период не са работили, нямат трудови навици.
Трудно ли се работи с такива хора?
– Първите дни и месеци са много трудни, защото хората са загубили навици. А младите не са подготвени достатъчно в учебните заведения. Прилагат стила от училище – носят извинителни бележки от майка си, когато отсъстват от работа. Това нещо, колкото и смешно да изглежда, отнема месеци, за да се преодолее.
А при нас ежедневието е трудно и трябва непрекъснато да се работи. Леярството е ръчен труд, един вид спорт. Затова футболистчето ми вика: „Господине, то все едно тренировки правя“. И то е точно така, но трябва да имаш мозък.
Оставяте ли наетите безработни за постоянно?
– Основната ни мисъл е да работят постоянно в предприятието, но оставяме само качествените. Опитваме се да компенсираме недостатъците на образователната система и подготовката. В Европейския съюз не може млад човек да бъде без образование и без съответната квалификация.
Това са новите изисквания, които аз като работодател осъзнавам и търся възможност да подготвя работниците. Искам да намеря обучаваща организация, която не само да взима пари, а да подготви хората и да предостави легитимен документ, че те са леяри на черни и цветни метали.
