В Деня на Елхово Директорът на Етнографско-археологически музей – Елхово – Христо Христов е дал интервю пред Галина Чорбаджийска за „Радио 999“. Публикуваме материала, който откриваме на страницата на ямболското радио без редакторска намеса от наша страна.
_____
Музеят е създаден през 1958 г. по идея на Иван Желязков – първият му директор. През 1966 г. е специализиран като етнографски, а през ноември 2008 г. е профилиран като етнографско-археологически.
Богатото археологическо наследство на Елховско е представено в самостоятелна експозиционна зала. Изложените паметници демонстрират богатата хилядолетна култура на земите по Долна Тунджа, между Странджа и Сакар. Изключително редки за територията на България са 3 броя каменни скиптри от бронзовата епоха и единствения изцяло запазен меден слитък – предмонетна форма за размяна и търговия, собственост на българска музейна институция.
Огромен интерес предизвикват находките и резултатите от проучванията край селата Борисово, Стройно, Маломирово-Златиница и др. на Археологическа експедиция „Странджа”, ръководена от Даниела Агре от НАИМ – БАН, която от няколко години проучва древнотракийската култура в Елховско.
В документалния и фотоархива му се пазят над 9000 оригинални документи и фотографии, родова памет, свързана с развитието на този край от Освобождението до днес, както на местното население, така и на преселниците – българи от Одринска и Беломорска Тракия.
В над 50 годишната си история, музеят е участвувал със свои експонати в множество национални и международни изложби .
Етнографско-археологическият музей е носител на орден “Кирил и Методий – I степен” и “Почетен герб на община Елхово – златен”.
Директор на музея в Елхово днес е археологът Христо Христов.
___
– Господин Христов, каква гордост Ви носи това, че имате такава интересна археологическа експозиция тук, в Елхово?
Това ни носи огромно удовлетворение, защото ни дава възможност след промяната на статута на музея – от специализиран етнографски в етнографско-археологически, голяма част от откритите тук, в елховския край, находки, да остават при нас и да се разглеждат от жители и гости на града и региона.
– Има ли посещения на тази експозиция, как я популяризирате?
Има я в сайта на музея, публикуваме различни информации в медиите. Ето вчера само минаха около 30 души, 10 от тях бяха от Ямбол.
– Коя е най-ценната находка, експонирана тук и кое е най-ценното, открито в елховския край?
В археологията не е като в аукцион, за да оценяваме кое колко струва, важно е от научна гледна точка каква информация носят артефактите и изобщо находките, какво допринасят те към проучване на пъзела от история на нашето минало. Но, ако все пак трябва да отговоря на Вашия въпрос, най-редкият експонат тук е уникалният меден слитък, тежи 26 кг, намерен е в района на Елхово. Това е предмонетна форма на размяна. Експонатът е единствен, като собственост на музей – в североизточна България има подобни два открити, но те са частно притежание. Той е подобен на един друг, намерен в Бургаско, но слитъкът е повреден, а нашият е запазен едно към едно. Най-интересното при него е, че той се оказа от местен произход – спектралният анализ го доказа. Това ни носи информация, че подобни слитъци са с автохтонно производство, а не са привнесени от Крит, както се считаше досега.
– Има ли друга находка, която дава информация, неизвестна досега в историята на земите ни?
Ето тук имаме изсечен лабрис, двойна брадва, изобразена е на входната плоча на един от долмените до Голям Дервент – датиран от 8-7 в. пр. Хр.. Двойната брадва е символ на властта в древните общества. Изображението му подчертава, че още по това време при траките е имало наченки на държавно-образователни процеси.
– Напоследък се заговори, че траките са анистина високоцивилизовани общества, а не, както ги описваха преди време като нискоразвити, конекрадци, нецивилизовани общности. Какво говорят находките, изложени във елховската експозиция, заедно с всичко останало, открито от и за траките?
Говорят за една висока култура, за цивилизация, на същия етаж на развитие, на което са били древните гърци. Нормално е в гръцките извори да се описват така траките, т.е. един силен техен съсед, от който се страхуват. Както е и във византийските извори – българите се описват с лошо…
– Може ли тогава да се твърди, че траките са изчезнали?
Има много хипотези – че са романизирани от Римската империя, че са се слели със славяни и българи. Постепенно и археологическите проучвания помагат да се разясни и този въпрос. Според мен, без да ангажирам с това мнение колегите, вероятно по по-високите места в планините са останали до късно време траки, които не са били претопени.
В последно време в тая посока много се разчита на проучвания на българския геном и има различни резултати, като се твърди, че едно от най-древните населения със запазени от хилядолетия гени, е на българо-мохамедани в Родопите.
– Какво Ви липсва, за да идват туристи, посетители в елховския край, които да разглеждат уникалните находки в този музей и по тези земи – долмени, колесницата в Борисово и др.?
Най-голям проблем ни е това, че не успяваме да социализираме обектите. Това ще стане възможно с обекта край Княжево, до Тополовград, където вече трета година проучваме един тракийски династичен дом и се полагат сериозни усилия той да бъде социализиран.
За съжаление обаче това не може да се направи с колесницата, открита край Борисово – тя е единствената запазена в конструктивна цялост тракийска колесница.
Търсим варианти, има надежда, но… гърците това нещо го направиха за един месец, а ние вече четвърта година не успяваме…
В тази посока община Елхово в продължение на три години поред помага финансово в археологическите проувания и това е една от причините пък ние да настояваме онова, което откриваме, да остава при нас. И успяваме.
– Това е обаче и държавна политика, как Ви помага държавната администрация?
Непосилно е една община да финансира тези скъпи дейности. Държавата помага по-друг начин – бюджета ни е около 40 хиляди.
– В съседна Македония знаете ли колко се заделя за археологически проучвания и колко са тези средства в България?
В Македония от например 4 лв. за археология – 1 лв е за разкопки, а 3 лв. за консервация. При нас формулата е – от 4 лв. се заделят 4-ри за проучвания и няма пари за консервация. Мисля, че формулата в Македония е по-добра.
– С иманярите как се справяте?
Иманярите са се появили още след първото погребение…
Но в това отношение примерът за добро справяне с проблема е от Турция – вчера имахме гости от там. В Турция деянието е криминализирано и иманярите попадат под жестоките удари на закона при тях, който се спазва. При нас досега няма осъден иманяр. Не става въпрос за тези, които вървят с металотърсачи, а за онези, които разбиват могилите, правят го с миньорски способи – почти няма могила, която да не е разбита…
– Как се отнасяте към частните колекции от артефакти, които даже се показват и по изложби?
На мен често ми носят някакви неща, които биха стояли добре в експозицията, но те са без история, защото не се знае къде са намерени, каква е тяхната биография и не носят никаква информация. Затова отказвам да ги приема. Ние не сме Национален музей да събираме всякакви неща, ние сме регионален музей и трябва да представяме откритото тук, носещо информация за историята на местните хора.
– Днес е празник на Елхово. Какво си пожелавате като директор на музея тук?
Пожелавам си всяка следваща година да е по-добра, да има повече възможности за работа. Защото човек остава удовлетворен от работата си, когато има резултати. Дано!
[nggallery id=“188″]
