Един на 10 човека няма вътрешен глас: Защо това е проблем?

21 май 2024 16:49  |  Здраве
Един на 10 човека няма вътрешен глас: Защо това е проблем?

Имате ли вътрешен глас? Всеки десети човек няма такъв и това може да се отрази на способността му да запомня информация.

В миналото обикновено се е приемало, че вътрешният глас е универсално човешко преживяване. През последните години обаче учените са установили, че не във всеки ум протича вътрешен монолог, като между 5 и 10 % от хората нямат вътрешен глас.

„Някои казват, че мислят в картини и след това превеждат картините в думи, когато трябва да кажат нещо,“ заяви лингвистът Йохана Недергард от Университета в Копенхаген.

„Други описват мозъка си като добре работещ компютър, който просто не обработва мислите словесно, и че връзката с високоговорителя и микрофона е различна от тази на другите хора. А тези, които казват, че в главата им се случва нещо вербално, обикновено го описват като думи без звук.“

В новото изследване, публикувано в списание Psychological Science, Недергард и колегата ѝ Гари Лупян от Университета на Уисконсин-Медисън решават да проучат дали тази липса на вътрешен глас, която дуото нарича анендофазия, може да повлияе на начина, по който хората решават проблеми и запаметяват информация.

Проучването обхванало 93 възрастни, половината от които съобщили за ниски нива на вътрешна реч. На участниците били дадени четири задачи за изпълнение, които включвали запомняне на думи в последователност и определяне дали набор от снимки съдържа думи, които се римуват.

При първата задача екипът предполагал, че на хората с анендофазия ще им е по-трудно да запомнят тези дълги списъци от думи, тъй като те се запомнят по-лесно, когато човек си ги повтаря наум.

„И тази хипотеза се оказа вярна,“ каза Недергард. „Участниците без вътрешен глас се справиха значително по-зле при запомнянето на думите. Същото се отнасяло и за задача, в която участниците трябвало да определят дали двойка картинки съдържа думи, които се римуват, например картинки на чорап и часовник. И тук от решаващо значение е да можеш да повториш думите, за да сравниш звученето им и така да определиш дали се римуват.“

Тук възниква въпросът: Има ли анендофазията някакво практическо или поведенческо значение за тези, които я изпитват?

„Краткият отговор е, че просто не знаем, защото едва сега започнахме да я изучаваме,“ каза Недергард. „Но има една област, в която подозираме, че наличието на вътрешен глас играе роля, и това е терапията; в широко използваната когнитивно-поведенческа терапия например трябва да се идентифицират и променят неблагоприятните мисловни модели, а наличието на вътрешен глас може да е много важно в този процес. Все още обаче не е сигурно дали разликите в преживяването на вътрешния глас са свързани с това как хората реагират на различните видове терапия.“

Недергард допълва, че е необходимо да се извърши проведат още много изследвания, за да се разберат напълно последиците от анендофазията.

Източник: fakti.bg



Следете ни в Google News Showcase


Още от Светът на здравето