Най-отличителните симптоми на инсулиновата резистентност

Как да разберете дали имате инсулинова резистентност? Възможно ли е внезапното желание за сладко след вечеря, коремното затлъстяване и липсата на резултати от загуба на тегло винаги да означават, че телесните клетки са нечувствителни към действието на хормона инсулин?

Ето най-честите симптоми на инсулинова резистентност. Ако забележите повечето от тях, трябва да отидете на ендокринолог и да поискате тест за нивото на кръвната захар и инсулина, съветва zdrave.to.

Нелекуваната инсулинова резистентност води до диабет тип 2 и сърдечно-застрашаващо затлъстяване.

Храните се правилно, но не можете да отслабнете? Ядете здравословна, балансирана, домашно приготвена вечеря и след това не можете да се концентрирате върху нищо, защото единственото, за което можете да мислите, е сладкото?

Опитвате се да сте физически активни, но се уморявате много бързо? Лекарите постоянно ви откриват нови заболявания, може би имате високо кръвно налягане или хипотиреоидизъм? Но все още имате впечатлението, че истинската причина за всичко това се крие някъде по-дълбоко?

Не сте сами в това – така често се чувстват хората с недиагностицирана инсулинова резистентност.

Инсулиновата резистентност е заболяване, при което телесните клетки стават резистентни към действието на хормона инсулин (отговорен за понижаването на нивата на кръвната захар), в резултат на което панкреасът непрекъснато трябва да отделя все повече и повече от него.

Поради това концентрацията на инсулин е повишена в кръвта на човек с инсулинова резистентност, но въпреки това той не изпълнява ролята си – т.е. не подпомага метаболизма на захарите (въглехидратите), както и протеините. В следствие на това тялото е недохранено и болният изпитва често глад наддава на тегло поради излишната захар.

Ето някои от признаците на инсулиновата резистентност:

Умора и проблеми с концентрацията

Намалената чувствителност на телесните клетки към инсулин причинява проблеми с метаболизма.

Инсулинът е хормон, който сигнализира на тялото да увеличи транспорта на глюкоза в клетките, което понижава нивото на глюкозата в кръвта. По подобен начин инсулинът играе поддържаща роля в метаболизма на протеини (аминокиселини) и мазнини (липиди). Всички те са необходими на нашите клетки, за да произвеждат енергия и да растат.

При инсулинова резистентност телесните клетки не реагират на инсулиновите команди така, както би трябвало, и в резултат на това, въпреки доставката на храна, тялото е недохранено. Ефектът е умора, сънливост, липса на енергия и проблеми с концентрацията, както и т. нар. мозъчна мъгла, т.е. намалена интелектуална дейност (нашият мозък също се нуждае от захар).

Желание за сладко след хранене

При инсулинова резистентност, въпреки честото хранене и високите нива на кръвната захар, телесните клетки не се хранят правилно. Следователно мозъкът на хората с инсулинова резистентност изпраща сигнал „Гладен съм“ по-често, отколкото при другите хора. И по-конкретно мозъкът зове: „Искам да хапна нещо сладко“.

Това е причината за неудържимото желание за сладко, на което е наистина е трудно да се устои. Това е порочен кръг на инсулинова резистентност и затлъстяване – защото колкото повече сладкиши ядете, толкова по-високи са нивата на инсулин и толкова повече тялото ви става резистентно към него с течение на времето.

Хипертонията като симптом на инсулинова резистентност

Инсулинът не само метаболизира захарите, но също така стимулира симпатиковата нервна система (той позволява на тялото да знае – „имаме материал за производство на енергия – нека работим с по-висока скорост“), което може да се прояви, наред с други: повишаване на кръвното налягане и сърдечната честота. Дългосрочният излишък на инсулин в организма води до постоянна хипертония.

Така че, ако сте пациент с недиагностицирана хипертония, т.е. кръвното ви налягане е твърде високо, въпреки че нямате проблеми със сърцето или бъбреците, трябва да проверите дали проблемът не е инсулинова резистентност.

Трябва си да се консултирате с диабетолог или ендокринолог за вашите кардиологични симптоми.

Хипертонията и инсулиновата резистентност вървят ръка за ръка – и двете заболявания се причиняват от едни и същи диетични грешки.

Твърде много силно преработени продукти в диетата (напр. солени закуски, готови супи, ястия и сосове и бързо хранене) не само водят до огромна доза сол – причинявайки хипертония, но също така и до огромно количество захар в кръвта, което кара инсулиновите нива да се повишават отново.

Инсулинова резистентност се подозира, когато обиколката на талията при мъжете надвишава 97 cm, а при жените 87 cm.

Затлъстяване около стомаха

Някои лекари посочват обиколката на талията като един от първите, най-видими ефекти от инсулиновата резистентност. Но трябва да се подчертае, че абдоминалното затлъстяване е едновременно симптом и причина за инсулинова резистентност.

Всяка жена с обиколка на талията над 87 cm и всеки мъж с обиколка на талията над 97 cm вероятно имат инсулинова резистентност.

Обиколката на талията е граничен параметър, показващ затлъстяване, а затлъстяването, особено абдоминалното затлъстяване, при което мастната тъкан се натрупва в областта на талията и около пъпа, е не само резултат от проблеми с метаболизма на захарта, но и тяхната причина. Мастната тъкан, натрупана около пъпа, произвежда вещества, които действат противоположно на инсулина, а също така отделя свободни мастни киселини директно в кръвта. Техният излишък кара клетките да използват мастни киселини вместо глюкоза за производство на енергия.

Неметаболизираната глюкоза все още циркулира в кръвта, което сигнализира на тялото да отделя още повече инсулин. Вашият пояс е отговорен за факта, че не можете да отслабнете. Но има и добра новина – ако веднъж завинаги свалите мазнините по корема, можете да излекувате инсулиновата резистентност.

Трудна загуба на тегло

Повечето хора, страдащи от инсулинова резистентност, въпреки че се опитват да приемат здравословна диета, се оплакват от липсата на резултати при загуба на тегло.

Инсулинорезистентните хора се уморяват по-бързо, чувстват глад по-често, поради което често имат проблеми със запек и газове – и следователно още по-малко желание за физическа активност. Освен това тялото им се регенерира след тренировка по-трудно и по-бавно.

Хората с наднормено тегло и инсулинова резистентност обикновено решават да правят редки, но интензивни тренировки, надявайки се, че това ще им помогне да отслабнат. Междувременно такова физическо натоварване в техния случай само задълбочава възпалението на тялото, подклаждайки порочен кръг от умора, глад и проблеми с метаболизма.

Решението са ежедневни упражнения – ходене и тренировки с ниска интензивност. Въпреки това, хората с инсулинова резистентност обикновено трябва да чакат много по-дълго от здравите хора, за да видят отслабващите ефекти от спорта.

Кожни проблеми

В екстремни случаи на инсулинова резистентност, когато тя не е диагностицирана в продължение на години и неправилното хранене само задълбочава проблема с излишната захар и инсулиновата нечувствителност, се появява кожен симптом – acanthosis nigricans.

Това са кожни лезии под формата на хипертрофични брадавици, които са кафяво-сиви, понякога черни. Кожата на тези места става груба и видимо удебелена. Изглежда мръсна и набръчкана.

Acanthosis nigricans най-често се появява в слабините, на свивката на врата и под мишниците. За да се обърне този процес, е необходимо да се излекува причината за това – в случая инсулиновата резистентност, и да се променят изцяло хранителните навици.

Лечението на напреднала инсулинова резистентност не може да се постигне без подкрепата на ендокринолог или диабетолог и прием на лекарства, които понижават нивата на инсулина.