Учени: Напиването до забрава може да промени мозъка завинаги

Забавлявали сте се твърде много в събота вечер. Събуждате се с кръвясали очи, кънтяща глава и се чудите „Какво, по дяволите, се е случило снощи?“

Около 50 процента от пиещите алкохол са преживявали загуба на памет от алкохол в някакъв момент от живота си, съобщават от Американския център по пристрастяване. А според ново изследване това всъщност може да промени структурата на мозъка ни, особено в областите, свързани с ученето и паметта.

„Когато някой има свързана с алкохол загуба на памет, алкохолът нарушава механизмите в областите на мозъка, които участват във формирането на нови спомени и припомнянето на тази информация по-късно,“ казва Сара Лоркевич, постдокторант по невропсихология в Медицинския център на Майкъл Е. ДеБейки за военнослужещи в Хюстън, пред Newsweek. „Тоест алкохолът възпрепятства прехвърлянето на сетивна информация (т.е. зрение, мирис, звук) от краткосрочната памет към дългосрочната памет.

Това води до интоксикация на лица, които съзнателно взаимодействат със заобикалящата ги среда (т.е. не са изпаднали в безсъзнание), но не си спомнят някои или всички детайли от събитието, свързано с употребата на алкохол, защото мозъкът им не е обработил тази информация.“

Свързаната с алкохола загуба на памет обикновено се случва, когато някой изпие голямо количество алкохол за кратък период от време, което води до бързо повишаване на концентрацията на алкохол в кръвта.

„Друг вид дейности, като пиене на гладно или употреба на полисубстанции, също пречат на начина, по който организмът преработва алкохола и допълнително увеличават риска от загуба на памет.“

Не всеки, който пие, изпитва тази загуба, дори ако пие много, а жените обикновено са изложени на по-голям риск от мъжете. Възможно е да има и някои генетични фактори, които влияят върху способността на организма ни да разгражда алкохола, а оттам и върху риска от припадък след тежко пиене.

Младите хора също са особено склонни към тези припадъци, до голяма степен поради културата на пиене на алкохол. Според новото изследване на Лоркевич и колегите ѝ обаче пиенето по този начин може да доведе до дългосрочни въздействия върху мозъка и когнитивните процеси.

При оценяване на група от 12 до 24-годишни младежи в продължение на шест години екипът установява, че наличието на алкохолна загуба на памет през тези формиращи се години е свързано със значителни промени в структурата на мозъка, особено в областите, свързани с паметта и разпознаването на лица.

„Установихме, че свързаните с алкохол пропуски предсказват отслабено [намалено] структурно съзряване на мозъчните региони, участващи във визуалното обучение и паметта, като промените в познанието вероятно настъпват в по-късни моменти от развитието,“ каза Лоркевич. „В реалния свят това може да изглежда като по-ниско от очакваното представяне в училище/работа или неспособност за създаване на социални взаимоотношения.“

Младите хора са особено уязвими към тези ефекти. „Знаем, че развиващият се мозък е особено податлив на неблагоприятните последици от употребата на алкохол,“ каза Лоркевич. „Следователно юношите и младите възрастни са изложени на риск от бъдещи неврокогнитивни промени, свързани с тежка, периодична употреба на алкохол и последваща загуба на памет.“