Учени посочиха ключов фактор, увеличаващ риска от загуба на паметта при остаряване

Самотата може да увеличи риска от загуба на паметта, свързана с възрастта.

През 2023 г. СЗО обяви самотата за „глобален проблем за общественото здраве“, засягащ приблизително 1 от 4 възрастни хора. Предишни изследвания показаха, че социалната изолация и самотата могат сериозно да повлияят на нашето психическо и физическо здраве, като няколко проучвания установиха, че те могат да бъдат свързани с повишен риск от сърдечносъдови заболявания, хипертония, диабет, податливост на болести, депресия и тревожност.

Самотата е свързана и с намаляване на когнитивните функции при по-възрастните хора. Сега ново изследване на Университета на Ватерло в Канада установи, че както социалната изолация, така и самотата могат да окажат отрицателно въздействие върху паметта ни.

Проучването, публикувано в списание Archives of Gerontology and Geriatrics, изследва различни комбинации от социална изолация и самота при хора на средна възраст и възрастни хора в продължение на шест години, за да проучи въздействието им върху паметта.

Социалната изолация и самотата не са едно и също нещо, но често вървят ръка за ръка. Социалната изолация е обективен показател за броя на социалните контакти, които има дадено лице. В същото време самотата е субективна емоция, определяна от чувството за самота и изолация. Не е задължително тя да е свързана с това, че човек действително е сам. Много хора се чувстват самотни, въпреки че се занимават със социални дейности.

Проучването включва четири комбинации от самота и социална изолация: да си социално изолиран и самотен; да си социално изолиран или самотен; и да не си нито социално изолиран, нито самотен.

„Както и очаквахме, хората, които са били едновременно социално изолирани и самотни, са имали най-голям спад в паметта, който се е засилил през шестте години,“ каза Канг. „Но бяхме изненадани да открием, че само самотата е имала второ по големина въздействие върху паметта, въпреки че толкова много изследвания съобщават за опасностите от социалната изолация, без да вземат предвид самотата.“

Изследователите предполагат, че тези, които са социално изолирани, но не са самотни, може би все още стимулират умствените си способности със самостоятелни дейности, като четене, редене на пъзели и занимания с хобита.

Причините за тези асоциации не са напълно ясни, но екипът е изтъкнал няколко потенциални механизма, включително така наречената „използвай или изгуби“ теория: „Теорията „използвай или изгуби“ предполага, че намаленото взаимодействие със социалните мрежи може да допринесе за загубата на паметта, тъй като ангажираността с физически, умствени и социални дейности, които са от съществено значение за стимулиране на умствените способности, намалява“, пишат изследователите.

Психологическият стрес от самотата може да доведе и до хормонален дисбаланс, който потенциално може да увреди връзките между мозъчните ни клетки.

Канг се надява, че откритията ще подчертаят необходимостта от общностни програми за тези, които са изложени на най-висок риск от увреждане на паметта. „Възрастните хора в категорията на самотните често имат по-ниски доходи от другите групи и може да имат структурни бариери и здравословни състояния, които им пречат да се свържат с техните общности,“ каза тя.

„Решението би могло да се състои в прилагането на програми за транспорт или за посещения по домовете—нещо, което да реши обществените проблеми, които водят до тяхната по-голяма изолация.“