Скъпо удоволствие ли е да живееш на село, когато дори хлябът се превръща в лукс?

Сигнал до редакцията на Elhovo.News за разредени доставки на хляб в Лалково поставя въпрос, който вероятно засяга и други отдалечени села. Според сигнала хлябът не се запазва до следващото зареждане, а най-затруднени са възрастните хора и тези, които нямат възможност да пътуват до града.

За частните доставчици сметката е разбираема. Горивото, трудът и транспортът струват пари, а малкото клиенти правят ежедневните доставки неизгодни за тях. Не можем да очакваме търговците да работят на загуба, но какво остава за хората, които разчитат на тях за най-необходимото?

За човек без автомобил и без близки наблизо пазаруването е зависимост от чужда помощ. Към цената на хляба се прибавя и цената на пътуването, ако изобщо има с какво да стигне до магазина.

Тук е мястото на държавата и общината. Както се подпомагат нерентабилни автобусни линии, така трябва да се обсъди подкрепа за доставките на основни храни. Дали чрез социална услуга или друг механизъм, институциите трябва да намерят работещо решение.

Често се говори за борбата с обезлюдяването, а хората в селата се чудят как да си осигурят хляб. Колкото по-труден става животът там, толкова повече хора ще си тръгват. А за останалите дори най-необходимото става все по-недостъпно.