Здраве

Много възрастни страдат от инсулинова резистентност или захарен диабет затова е по-добре да не употребяват този плод. Така твърдят доказани експерти в областта на диетологията и се мотивират по следния начин: гроздето е продукт с висок гликемичен индекс, който може силно да повиши нивото на глюкоза в кръвта.

Този вкусен есенен плод е противопоказен за диабетици и в много случаи може да бъде опасен. Не се препоръчва консумирането на грозде и при диария, защото то засилва слабителния ефект, пише zdrave.to.

Гроздето е противопоказно и при бъбречна недостатъчност. Гроздето съдържа повече калий, а продуктите, богати на този микроелемент не трябва да се употребяват при бъбречна недостатъчност.

В тази връзка някои възрастни хора се питат дали е вредно да се консумират домати заради съдържащия се в тях лектин.

От тази гледна точка също трябва да сте предпазливи, тъй като лектинът действително се отразява негативно на храносмилането. В частност той пречи и за усвояването на витамините и хранителните вещества.

И не на последно място, а може би най-важното е възрастните хора да научат, че с годините, така или иначе, при тях се влошава способността да усвояват полезните вещества от продуктите.

Днес изтича срокът на забраната за износ на инсулинови лекарства и антибиотици за деца. Заповедта на бившия здравен министър Христо Хинков беше мотивирана с факта, че се наблюдава недостиг на тези медикаменти у нас.

У нас от инсулина зависят 80 000 деца и възрастни.

Това беше поредно удължаване на забраната за износ след като проверки на Агенцията по лекарствата и РЗИ в страната показаха проблеми с осигуряването на няколко вида инсулин.

Обяснението на министерството тогава беше, че лекарства има, но заради проблем при търговците на едро – те не стигат до аптеките.

По данни на пациентски организации дефицитът е от близо година. За проблема със забавяне на доставките или липса на инсулин потвърдиха преди месеци и от Министерството на здравеопазването.

И тук идват различните интерпретации на проблема – според собствениците на аптеките дистрибуторите умишлено задържат количества, за да бъдат изнесени, когато забраната за износ падне след три дни. А според дистрибуторите не паралелният износ е причината за проблема, а по-скоро лошата организация от страна на здравните власти.

Деца, които са пристрастени към смартфони, таблети и видеоигри, са по-склонни да страдат от психоза в по-късен етап от живота си, сочи ново проучване, пише „Дейли мейл“. Изследването е публикувано в изданието на Американската медицинска асоциация JAMA Psychiatry.

Учените са установили, че употребата на смартфони и социални мрежи в юношеска възраст е свързана с параноя, заблуди, халюцинации и „странни идеи“. Това може да продължи докато човек навърши 23 години, пояснява БТА.

Според проучването самата техника не е причина за проблема. По-скоро пристрастяването на детето към устройства може да е предупреждение, че то вече е уязвимо към психични заболявания.

„Злоупотребата със социални мрежи и проблемите с психичното здраве изглежда имат общи рискови фактори, които могат да бъдат самота, тормоз и влошени отношенията между родители и деца“, уточни канадският екип, провел проучването.

Насилственото принуждаване на пристрастените младежи да се откажат от екрана, като внезапно ги лишат от него, няма да помогне и е вредно.

В проучването участват 2120 деца от Канада, родени през 1997 и 1998 г., като се разглеждат техните навиците в социалните мрежи и психопатичните им преживявания. Учените установяват, че дори тези, които драстично са намалили употребата на компютри, все пак са имали по-чести психотични преживявания в зряла възраст, дори след като са взети предвид други лични преживявания.

Използването на интернет е силно свързано с депресия, в сравнение с прекомерното игране на видеоигри или гледането на телевизия. Игрите дори могат да подпомогнат при емоционалната регулация и развитието на социални умения в по-голяма степен, отколкото „пасивните“ форми на технологии като телевизията.

Хората, които искат да помогнат на децата, на първо място трябва да се замислят каква е причината пристрастяването да се появи.

„Прекомерното използване на цифрови технологии в юношеска възраст може да бъде по-скоро ранен маркер, отколкото причина за по-късни проблеми с психичното здраве“, каза д-р Симона Скрипкоускайт от Оксфордския университет. Тя добави, че експертите все повече „се разграничават“ от разбирането, че техниката е „основна причина за всички съвременни проблеми“.

„Често вече съществуващи лични проблеми са разковничето за злоупотребата с интернет и отключването на психически заболявания“, смята тя.

Неотдавнашно изследване на Кралския колеж в Лондон направи заключение, че всеки трети човек отговаря на критериите за клинична зависимост от смартфон. Пристрастените могат да загубят контрол върху времето, което прекарват на телефоните си, да се притесняват, когато нямат достъп до устройствата си, и да пренебрегват други по-значими неща в живота си.

Детето на 1 година и половина, което беше простреляно в главата и транспортирано с хеликоптер от Враца, е оперирано в „Пирогов“, съобщиха от болницата.

По време на интервенцията екипът на проф. Н. Габровски извади проектила от мозъка, уточни БНТ.

Състоянието на детето е стабилизирано към момента. То продължава да е настанено за лечение и активно наблюдение в детската реанимация на университетската болница „Пирогов“.

От сайта на Здравното ни министерство „Плюс мен“ обясняват подробно какво представлява заболяването морбили, как да го открием, опасно ли е, какви са превенциите и лечението.

Какво представлява заболяването и кой го причинява?

Морбили, познато още като дребна шарка, е остро инфекциозно заболяване, което се характеризира с обща интоксикация, възпаление на лигавицата на горните дихателни пътища, характерен кожен обрив и често настъпващи усложнения.

Причинител на заболяването е морбилният вирус – Morbillivirus morbillorum.

Стайна температура и пряка слънчева светлина унищожават вируса бързо. При -20 и -70 ⁰ С и в лиофилизирано състояние той запазва инфекциозната си активност от няколко месеца до няколко години.

Как се предава?

Морбилният вирус се отделя във въздуха при говор, издишване, кихане, кашляне и плач. Обикновено заразяването с морбили се осъществява при близък, непосредствен контакт на възприемчивите лица с болния на разстояние 1-2 метра в закрити помещения, транспортни средства, училища. Вирусът прониква през лигавицата на горните дихателни пътища и конюнктивите.

Как се открива?

Диагнозата на морбили се поставя на база клинично протичане на заболяването, на епидемиологични данни за имунизационно състояние (напр. пропусната имунизация) и за контакт с болен от морбили.

За потвърждаване на диагнозата се използва доказване на специфични антитела, изолиране на морбилния вирус от клинична проба или доказване на вирусна РНК.

Какви са симптомите?

Инкубационният период е от 11 до 21 дни, средно 12-14 дни.

Заболяването започва постепенно с повишаване на температурата, кихане, хрема, сълзотечение, светобоязън, груба, неповлияваща се от обичайното лечение кашлица и температура, достигаща до 38,5 – 39 ⁰С.

Децата стават апатични, плачливи, губят апетит. След кратко понижение или нормализиране температурата отново се повишава до 39 – 40 ⁰С и се появява характерният макуло-папулозен обрив. Той се развива етапно, като първоначално обхваща лицето (около носа и зад ушите), шията и горната част на гръдния кош. След това ангажира тялото и крайниците. Общият вид на кожата наподобява географска карта.

До какви последствия може да доведе?

– Най-честите усложнения след преболедуване на морбили са:

– ушна инфекция, която може да доведе до загуба на слуха и глухота;

– диария;

– пневмония – основна причина за смърт от морбили;

– енцефалит – водещ до гърчове и умствена изостаналост;

– подостър склерозиращ паненцефалит – много рядко усложнение, водещо до смърт.

– 30% от преболедувалите морбили развиват усложнения;

– След преболедуване е характерна продължителна обща слабост, безсилие, повишена уморяемост.

Морбили е една от най-заразните болести. При липсата на масова ваксинация около 95% от населението ще бъде заразено с морбилния вирус до 15 годишна възраст. Имунизация срещу морбили следва да се приложи на всички деца и възприемчиви възрастни.

Обхващането на всички деца с две дози ваксина срещу морбили трябва да е стандарт на всички национални имунизационни календари.

За национална елиминация на морбили е необходимо да се постигне ≥ 95% имунизационен обхват с две дози ваксина в страната.

В България задължителна имунизация и реимунизация срещу морбили се извършва съответно от 13 месечна възраст и в годината, в която се навършват 12 годиниот живота на детето с ваксина MMRVaxPro.

Периодично, поради натрупване на неимунизирано население, в страната се регистрират епидемични взривове или епидемии с различен брой заболели.

През 2009-2011 г. в страната е регистрирана епидемия от морбили, засегнала над 24 000 лица, с 24 починали (20 от които деца).

Ако 1000 души заболеят от морбили, 1 или 2 от тях ще умрат; 50 ще развият инфекция на ухото; 40 ще развият пневмония или бронхит; 5 ще развият конвулсии; 1 ще развие енцефалит (възпаление на мозъка). 1 на 8 000 заболели деца до 2-годишна възраст ще развият подостър склерозиращ паненцефалит (мозъчна увреда), която може да се прояви години след преболедуване на морбили и е винаги смъртоносен. 1 на 6 000 заболели ще има проблеми с кръвосъсирването.

Ако 1000 души се ваксинират срещу морбили, 100 от тях ще съобщят за дискомфорт, зачервяване и оток на мястото на поставяне на ваксината или ще имат треска; до 10 от тях ще развият обрив 6 до 10 дни след ваксинация (който не е заразен); 1 на 22 000 ваксинирани лица ще проявят временни проблеми с кръвосъсирването; 1 на 10 милиона ваксинирани лица ще развие енцефалит.

Това е един от редките случаи, в които ваксинирано дете се разболява коментираха от РЗИ – София

Първи случай на морбили е открит у нас. Става въпрос за дете на 4 г. от София, потвърдиха от СРЗИ.

Детето е било имунизирано срещу болестта с първата ваксина, която се поставя на 13 месеца. Втората имунизация е на 12-годишна възраст.

„Това е един от редките случаи, в които ваксинирано дете се разболява“, коментира пред БНТ говорителят на СРЗИ Катя Сунгарска.

В Столична РЗИ работи имунизационен кабинет, в който безвъзмездно се приемат за имунизация деца без личен лекар и с пропуснати имунизации и реимунизации с ваксина срещу морбили, паротит и и рубеола.

Работно време на кабинета: в делнични дни от 8:30 до 12:00 и от 12:30 до 17:00 ч.

Независимо дали тренирате отдавна или отскоро, може би искате да оптимизирате вашите тренировки по всякакъв начин. Със сигурност сте чували, че някои фитнес треньори препоръчват денят ви да започва с тренировка на гладно. Има ли реални ползи или всъщност това твърдение е мит? В следващите редове ще ви споделим няколко факта за него. И така:

Здравословно ли е?

Тренировката на празен стомах гарантира засилено изгаряне на мазнини, защото тялото ни разчита на складирани мазнини за енергия, тъй като нивата на гликоген са изчерпани. Това насърчава загубата на мазнини с течение на времето. Освен това „тренировките на гладно“ подобряват инсулиновата чувствителност, което улеснява тялото да управлява нивата на кръвната захар.

Горят ли се повече калории?

Обикновено се препоръчва да тренирате сутрин, на гладно, тъй като се смята, че по този начин изгаряте най-много калории. Спорът дали да тренирате или не на празен стомах предизвиква различни мнения, които оставят много фитнес ентусиасти объркани относно правилния подход. Докато някои се кълнат в „кардиото на гладно“, други настояват за обилно хранене преди тренировка.

Има ли недостатъци?

Минусите от друга страна са намалена производителност и понякога загуба на мускули. Упражняването без храна и калории води до намалени нива на енергия. Това превръща тренировката в предизвикателство, по време на което не можете да дадете 100% от себе си и може да доведе до по-кратки или по-малко интензивни тренировки. В някои екстремни случаи тренировките на гладно водят до разграждане на мускулите, тъй като тялото търси алтернативни източници на енергия.

Какво споделят експертите?

Ако искате да станете по-силни и предпочитате силова тренировка, фитнес експертите препоръчват да не правите упражнения на гладно. Кристина Кинг, спортен диетолог в Memorial Hermann and Rockets Sports Medicine Institute, споделя, че е по-полезно да се яде някакъв вид храна (на базата на въглехидрати) преди тренировка.

Храненето преди тренировка дава на мускулите гориво, за да се адаптират към интензивността на упражнението и в крайна сметка така ще помогнете на тялото си да поддържа по-голяма издръжливост и сила по време на тренировки с висока интензивност. Кинг препоръчва 4 г въглехидрати на килограм телесно тегло в рамките на един до четири часа преди тренировка.

Кога е най-добре да тренирате?

Времето, в което тренирате, има значение. Тренировката следобед или вечер предоставя много време за прием на това препоръчително количество въглехидрати. Но ако предпочитате да тренирате сутрин, експертите споделят, че не е добра идея да ядете обилна закуска, при която консумирате 4 г въглехидрати на килограм телесно тегло наведнъж.

Ето защо, ако тренирате рано сутрин, опитайте да консумирате по-малко въглехидрати преди тренировка (като например голям банан, чаша овесена каша или две филийки препечен хляб). Въглехидратите в тялото ви се съхраняват като гликоген, който мускулите предпочитат да използват като гориво по време на високоинтензивни тренировки. Тъй като вашите гликогенови резерви вече са били изчерпани през цялата нощ по време на сън, за вас може да бъде по-трудно да изпълните интензивна тренировка на празен стомах.

Упражненията подпомагат вашето общо здраве

Ако искате да бъдете здрави, храненето преди тренировка няма да се отрази зле на общото ви състояние, особено ако това е кратка и слабо интензивна дейност като ходене, пише az-jenata.bg. Въпреки това, ако искате да намалите теглото си, ще имате нужда от малко храна в стомаха си. Независимо дали сте решили да тренирате на гладно или не, не забравяйте да хапнете след това, за да помогнете на тялото си да се възстанови напълно от стреса по време на тренировката.

Не забравяйте, че добрата форма е пътуване с начална точка но без крайна такава. Ето защо се чувствайте свободни да експериментирате с различни модели на хранене и тренировки. Или пък направете период на упражнения на гладно, последван от такъв със закуска преди тренировка. Ако имате някакви притеснения относно това как трябва да изпълнявате тренировките си, говорете със здравен специалист. Той ще може да ви насочи към най-доброто решение за вашите цели относно здраве и фитнес.

Лятото наближава, а с неговото настъпване идва и желанието на всеки да изглежда добре. Безкрайните часове в тренировки и спазването на строги диети обаче не се нравят на всички. Възможността да се отслабне и да се постигне желаната фигура по алтернативен и по-лесен начин блазни мнозина и затова постоянно се прибягва към нетрадиционни и нови методи.

Един от тях, който нашумя доста напоследък, обаче може да доведе до рак.

Има случаи на хора, които са се разболели от рак на щитовидната жлеза, след като дълго време са приемали семаглутид с цел отслабване. Това каза д-р Людмила Емилова цитирана от „Фокус“.

Клинични опити върху гризачи доказват, че приемът на големи количества семаглутид води до медуларен карцином на щитовидната жлеза, заяви тя.

Семаглутидът е вещество, което се отделя от панкреаса, когато не приемаме храна по-дълго време. Това е реакция на организма при дълги периоди на гладуване, обясни специалистът.

„Когато 10 дни не се вкарват големи количества храна в организма, панкреасът започва да отделя това вещество, което стигайки до мозъка чрез кръвта, сигнализира, че няма храна. Тогава мозъкът командва да започне производството на глюкоза от мазнини. Когато не се вкарва храна отвън, резервите на глюкоза намаляват, изразходват се съответните резерви в черния дроб и тогава се произвежда глюкоза първо от мазнини. Ако дълго време не приемаме никаква храна и всички мазнини са изчерпани, започва разграждането на белтъчините, включително и на органи“, обясни д-р Емилова.

Вкарването на големи количества семаглутид в тялото венозно или чрез хапчета предизвиква разграждане на мазнините.

„Става така, че губим апетит. Намалява се отделянето на големи количества инсулин, започва нормализиране на кръвното налягане и отслабване. Това е едно гладуване, но изкуствено предизвикано от вкарването на семаглутид“, поясни специалистът.

Световната пандемия от затлъстяване не може да бъде преборена чрез прием на лекарства със семаглутид, категорична е д-р Емилова.

„Ако човек се вземе в ръце и започне да се храни по здравословен начин и се натоварва умерено физически, няма да има нужда от никакви хапчета. Лекарствата не са лишили човечеството от болести. Колкото повече лекарства се измислят и се пият, толкова по-болно става човечеството. Не можем да излъжем организма. Той е толкова съвършен“, категорична е д-р Емилова.

Първи случай на морбили е регистриран у нас в Националния център по заразни и паразитни болести, пише БНР.

Случаят е от София и е потвърден в края на миналата седмица в националната референтна лаборатория за морбили, паротит и рубеола, съобщиха за радиото от лабораторията.

Междувременно от Столичната регионална здравна инспекция обявиха, че започват кампания за имунизация на деца без личен лекар и с пропуснати имунизации и реимунизации срещу морбили, паротит и рубеола.

Ваксините ще се поставят в имунизационния кабинет на инспекция от 8.30 до 17.00 часа в делничните дни.

Историята на соевия сос е дълга и богата. Тя започва преди повече от 2000 г. в Китай, където сосът е създаден с цел да консервира храната и да ѝ придаде вкус, особено тъй като солта по това време е била скъпа и достъпна само за богатите. През 7-и век соевият сос е въведен в Япония, където също става изключително популярен, пише puls.bg. По-късно се разпространява и в други региони като Югоизточна Азия, преди да стигне до глобална популярност.

Относно процеса на приготвяне, традиционният метод включва накисване на соеви зърна във вода за няколко часа, след което се варят на пара. Пшеницата се пече, смила се на брашно и след това се смесва с варени соеви зърна. За да се активират ферментите и да се започне процесът на ферментация, към сместа се добавят гъбични спори, обикновено Aspergillus coryza, A. sojae и A. tamarii. След това сместа се оставя да ферментира за около три дни, преди да се отцеди и да се получи крайният продукт – соевият сос.

Ферментацията е следващата важна стъпка в производството на соев сос. В този процес се добавя саламура, която позволява на соевите зърна да ферментират. Продължителността на ферментацията може да варира от един месец до няколко години, в зависимост от желания вкус и качество на соевия сос. За някои висококачествени сосове като двойно ферментирания соев сос (saishikomi shoyu), се добавя сурова смес от соев сос, която допълнително усилва вкуса. След ферментацията сместа се пресова, за да се отдели течността от твърдите вещества. Тя се нагрява, за да се пастьоризира, което помага да се отстранят плесените и дрождите, и след това се опакова.

Има и метод на киселинна хидролиза, който е по-бърз и отнема само няколко дни. Този метод използва соеви зърна без масло, пшеничен глутен и солна киселина. Сместа се нагрява за период от 20 до 35 часа, за да се разградят протеините. Някои соеви сосове са комбинация от традиционния метод на варене и киселинна хидролиза, което ги прави по-евтини, но по-малко вкусни. Обаче, като цяло, по-дългото време за варене обикновено означава по-добър вкус. Соевият сос е със сравнително ниско съдържание на натрий.

Само една супена лъжица соев сос съдържа около 40% от дневните препоръчителни 2300 милиграма натрий. Солта е необходим хранителен компонент за тялото, но по-голямото количество може да доведе до повишено кръвно налягане и сериозни сърдечни проблеми. Когато се използва в разумни количества, соевият сос може да добави вкус и аромат на храната, като същевременно предоставя някои от ползите на изофлавоните, които се считат за полезни за здравето, като намаляване симптомите на менопауза и подобряване на холестерола. За да се използват максимално ползите от соевия сос, е важно да се консумира умерено и да се включва в разнообразни диети.

Желязото може просто да е тайният супергерой на телата ни, притежаващ невероятни сили. Този могъщ минерал се движи във вените ни, съвсем буквално, играейки ключова роля в транспортирането на кислород и поддържайки енергийните ни нива.

Статусът на супергерой на Желязото не завършва с нивата на енергия; то е и основата за производството на хемоглобин, критичен компонент на нашите червени кръвни клетки. Този сложен протеин действа като средство за пренасяне на кислород, като гарантира, че всяка част от тялото ни получава кислорода, от който се нуждае, за да функционира ефективно. Без достатъчно желязо телата ни не могат да произвеждат достатъчно здрави червени кръвни клетки, което води до състояние, известно като желязодефицитна анемия. Това състояние може да се прояви като умора, слабост и намалена способност за фокусиране, което подчертава незаменимата роля на желязото за поддържане на здравето и жизнеността ни.

Световната здравна организация призна желязодефицитната анемия за най-честия хранителен дефицит в света, като 30% от населението е засегнато от това състояние. Тийнейджърките изглеждат все по-податливи на това състояние, тъй като диетата им обикновено е с по-малко храни, които съдържат този минерал и те губят значително желязо по време на началото на менструацията. Според данни, публикувани в JAMA Network, дефицитът на желязо е засегнал почти 40% от жените в САЩ на възраст от 12 до 21 години между 2003 г. и 2020 г. Анемията с дефицит на желязо е засегнала 6% от тази популация според същия доклад.

Хората с дефицит на желязо, ако не се лекуват, могат да получат значително когнитивно увреждане и лошо качество на живот. Поддържането на нивата на желязото под контрол е изключително важно. Най-надеждният метод да определите дали имате дефицит на желязо е да си направите кръвен тест, като тест за серумен феритин, който измерва количеството на складираното желязо в тялото ви, както и пълна кръвна картина, която може да посочете дали имате анемия, свързана с ниски нива на желязо.

Въпреки че недостатъчните запаси от желязо могат да бъдат резултат от нисък прием на храни, съдържащи желязо, като червено месо и риба, това може да е и признак на основни заболявания като стомашно-чревно кървене.

Ако имате някой от тези симптоми, това може да е знак, че трябва да си направите кръвен тест, за да определите дали имате недостатъчни запаси от желязо. Ако наистина имате едно от тези състояния, вашият лекар ще ви помогне да определите най-добрия си режим, за да върнете нивата на желязо обратно до здравословно ниво, за да можете да се чувствате най-добре.

Нека разгледаме някои симптоми, които показват, че нивата ви на желязо са притеснително ниски:

Чувствате се уморени

Един издайнически признак за недостиг на желязо е необичайната умора или умора. Този симптом възниква, защото тялото ви разчита на желязото, за да произвежда хемоглобин, протеин в червените кръвни клетки, който им позволява да пренасят кислород в тялото. Когато нивата на желязо са ниски, тялото може да се бори да транспортира достатъчно кислород до вашите тъкани и органи, което води до постоянно чувство на изтощение.

Имате нокти тип „лъжица“

Друг виден признак за недостиг на желязо е появата на „лъжички“, медицински наричани койлонихия. При това състояние ноктите стават тънки и вдлъбнати, наподобяващи формата на лъжица. Този симптом се проявява повече от просто козметичен проблем – това може да показва неадекватни нива на желязо в организма, което засяга производството на хемоглобин и цялостното здраве.

Често ви е студено

Повишената чувствителност към ниски температури също може да е признак за недостиг на желязо. Индивиди с недостатъчни нива на желязо може да усетят, че им е необичайно студено или имат студени ръце и крака, дори в относително топла среда. Това се случва, защото желязото играе решаваща роля в производството на хемоглобин, който е от съществено значение за транспортирането на кислород в тялото, влияейки върху регулирането на вътрешната ни температура.

Представяте се зле в училище/ университет

При децата неадекватният прием на желязо с течение на времето може да се прояви като лошо академично представяне. В едно проучване средните резултати по математика са по-ниски за деца с дефицит на желязо в сравнение с деца с нормален статус на желязо.

Систематичен преглед на петдесет проучвания, публикувани в Nutrients, предполага, че статусът на желязо и анемията може да са свързани с академичните постижения в някои контексти и че добавянето на желязо по време на юношеството може да подобри училищните резултати, вниманието и концентрацията, но по-висококачествени изследвания са необходими за категорично заключение. Също така е важно да запомните, че много фактори влияят върху академичните постижения извън приема на желязо.

Влошено качество на съня

Адекватните нива на желязо в тялото помагат за производството на серотонин и допамин, които са невротрансмитери от съществено значение за регулиране на циклите на съня. Данните показват, че дефицитът на желязо е свързан с по-ниско качество на съня, нарушение на дишането при сън и други фактори, които са свързани със съня.

Изпитвате безпокойство

Тревожността може да произтича от различни източници, вариращи от генетични фактори до житейски опит. По-малко известно е, че недостатъчното желязо може да бъде свързано и с повишена тревожност. Желязото е от решаващо значение за поддържането на здравето на мозъка, засягайки синтеза на невротрансмитери и мозъчната функция.

Жадувате за лед

Един интригуващ признак за недостиг на желязо е състояние, известно като „пика“. „Пика“ се характеризира с желание за вещества, които нямат хранителна стойност, като лед, пръст, глина или нишесте. Това необичайно хранително поведение често е начинът, по който тялото сигнализира за липса на основни хранителни вещества, като желязо. Бременните жени и момичетата в пубертета са изложени на най-висок риск от пика.

Американски учени открили, че мъжете са застрашени от рак на стомаха два пъти повече от жените. Заболяването е характерно за хора на средна възраст или възрастни хора. Информацията идва от здравния портал cancer.net.

Основна роля в появата на заболяването играе намалената експресия на гена RNF43, както и лошите навици – алкохол и пушене. Тютюневият дим и продуктите от горенето попадат не само в белите дробове, но и частично в стомаха, увреждайки клетките на лигавицата му, пояснява zdrave.to.

В същото време учените отбелязват, че ракът на стомаха се среща по-често при тези, които ядат много сол, нишесте, мариновани и пушени продукти и пренебрегват пресните плодове и зеленчуци. Учените посочват, че продуктите съдържат и добавки, които причиняват рак.

Средната възраст на мъж с диагноза рак на стомаха, според статистиката на специалистите, е 68 години. След диагностициране, повечето хора живеят средно около пет години с правилно лечение. Но ако ракът се е разпространил извън червата, то процентът на оцеляване е само 5%.

Лекарите вече разполагат с терапии и лечения, които могат да удължат живота на пациентите с рак на стомаха до няколко години, вместо няколко месеца, както преди.

През последните години в света рязко нарасна производството и употребата на палмово масло. Но със зачестяването на приложението му, се разпространи схващането, че то е опасна и вредна мазнина. Така ли е наистина? Ето какво казва диетологът и ендокринолог Виктор Жиляев, цитиран от Дарик.

Палмовото масло се използва за предотвратяване на дефицита на витамин А, съдържа и витамин Е, който помага в борбата срещу деменцията. Според експерта палмовото масло се използва в много продукти, но не всички са опасни. Съдържащият се в него витамин Е е мощен антиоксидант, който предотвратява окисляването на мазнините в организма и предпазва от различни заболявания.

Диетологът уточнява, че то е доста калорично – съдържа около 900 калории на 100 грама. Основната опасност от такова масло е нагряването му до температури над 200 градуса. Когато се нагрее, то освобождава канцерогени, които увеличават риска от рак.

„В състава на сладоледа всъщност може да се добави палмово масло вместо млечна мазнина. Тогава производителите обикновено пишат „растително масло“ или „заместител на млечна мазнина“, посочва той.

Специалистът добавя, че такъв сладолед може спокойно да се консумира, тъй като не подлежи на термична обработка.

Учените, които искат да се справят с продължаващата криза на затлъстяването, направиха важно откритие: продължителното ограничаване на калориите води до значителни промени както в червата, така и в мозъка, което може да открие нови възможности за поддържане на здравословно тегло.

Учени от Китай изследваха 25 доброволци, класифицирани като затлъстели, в продължение на 62 дни, през които те участваха в програма за периодично ограничаване на енергията (IER) – режим, който включва внимателен контрол на приема на калории и гладуване през някои дни.

Участниците в проучването не само отслабнали – средно 7,6 кг (16,8 паунда) или 7,8% от телесното си тегло, но имало и доказателства за промени в активността на свързаните със затлъстяването области на мозъка и в състава на чревните бактерии.

„Тук показваме, че диетата с гладуване променя оста човешки мозък-черва-микробиом,“ заяви здравният изследовател Цян Зенг от Втори медицински център и Националния център за клинични изследвания на гериатрични заболявания в Китай при публикуването на резултатите през декември 2023 г.

„Наблюдаваните промени в чревния микробиом и в активността в свързаните със зависимостта мозъчни области по време и след отслабване са изключително динамични и свързани във времето.“, допълва той.

Засега не е ясно какво причинява тези промени и дали червата влияят на мозъка или обратното. Знаем обаче, че червата и мозъкът са тясно свързани, така че третирането на определени области на мозъка би могло да бъде начин за контролиране на приема на храна.

Промените в мозъчната активност, забелязани чрез сканиране с функционален магнитен резонанс (fMRI), са в региони, за които е известно, че са важни за регулирането на апетита и пристрастяването.

Промените в чревния микробиом, анализирани чрез проби от изпражненията и измервания на кръвта, са свързани с определени области на мозъка. Например бактериите Coprococcus comes и Eubacterium hallii са отрицателно свързани с активността в леко долната част на долния фронтален гирус – област, която участва в изпълнителната функция, включително волята ни, когато става въпрос за прием на храна.

„Смята се, че чревният микробиом комуникира с мозъка по сложен, двупосочен начин,“ каза медицинският учен Сяонин Уанг от Държавния клиничен център по гериатрия в Китай.

„Микробиомът произвежда невротрансмитери и невротоксини, които достигат до мозъка чрез нервите и кръвообращението. В замяна на това мозъкът контролира хранителното поведение, а хранителните вещества от нашата диета променят състава на чревния микробиом.“

Смята се, че понастоящем повече от един милиард души по света страдат от затлъстяване, което води до повишен риск от множество различни здравословни проблеми – от рак до сърдечни заболявания. Ако знаем повече за това как мозъкът и червата ни са зависими един от друг, това може да има огромно значение за ефективното предотвратяване и намаляване на затлъстяването.

„Следващият въпрос, на който трябва да се отговори, е точният механизъм, по който чревният микробиом и мозъкът комуникират при хора със затлъстяване, включително по време на отслабване,“ каза биомедицинският учен Лимин Уанг от Китайската академия на науките.

„Кои специфични области на чревния микробиом и мозъка са от решаващо значение за успешното отслабване и поддържането на здравословно тегло?“, пита ученият.

Изследването е публикувано в Frontiers in Cellular and Infection Microbiology.

В САЩ приблизително двама от всеки трима души с Алцхаймер са жени – статистика, която може да се обясни отчасти с факта, че жените обикновено живеят по-дълго от мъжете.

И все пак изследователите подозират, че може да има и нещо повече в тези данни. Сега две нови проучвания повдигат въпроса за сложните взаимодействия между хормоните и променената чревна микрофлора като потенциални фактори, допринасящи за това.

В проучване, ръководено от изследователи от Чикагския университет, експериментите върху мишки разкриват, че женският хормон естроген е значително свързан с натрупването на амилоидни бета протеинови струпвания в мозъка, което е ключова характеристика на болестта на Алцхаймер.

Когато на женски мишки, отглеждани за развитие на подобна на Алцхаймер болест, се нарушава чревната микрофлора с антибиотици, нивата на естроген в кръвта им се повишават. Наред с това, когато производството на естроген било възпрепятствано при мишките, в мозъчните им тъкани се наблюдавали по-малко амилоидни отлагания. Промени в състава на чревните бактерии се забелязват и когато на тези мишки без яйчници се дава естрогенна добавка, за да се възстановят нивата на хормоните.

Отчитайки предишната работа на екипа, показваща, че антибиотиците оказват ефект само върху намаляването на амилоидните бета отлагания при мъжките мишки, се оказва, че естрогенът играе значителна роля в механизмите, стоящи зад патологията. Най-вероятно в комбинация с чревния микробиом – смесицата от микроорганизми в стомаха и свързаните с него тръби.

„Изглежда, че естрогенът е двигател на промените, които наблюдаваме в патологията на Алцхаймер, но също така знаем, че микробиомът се променя,“ казва невробиологът от Чикагския университет Санграм Сисодия. „Така че, между двете има пресичане.“

При второ проучване, проведено от няколко от същите изследователи, разработващи лекарство срещу Алцхаймер, наречено натриев олигоманнат (или GV-971), е тестван върху мишки. Той имал ефект само върху намаляването на амилоидните бета отлагания и промяната на чревния микробиом на мъжките животни, което предполага, че нещо при женските мишки – може би свързано с чревния микробиом и с естрогена – влияе върху биологичните маркери, свързани с болестта на Алцхаймер.

Алцахймер

Болестта на Алцхаймер е невероятно сложно заболяване, което я прави много трудна за изследване: не сме сигурни например дали амилоидните бета-групички са причина или следствие от болестта на Алцхаймер. Подобни изследвания могат да помогнат за разкриването на някои от най-дребните детайли.

„В настоящото изследване виждаме, че нивата на естроген винаги оказват влияние върху отлагането на амилоид,“ казва Сисодия. „Ако се отнеме източникът на естроген при мишките на много ранен етап, отлагането на амилоид изчезва. Това е доста забележително.

При повече изследвания резултатите от подобни проучвания могат да ни помогнат да лекуваме болестта на Алцхаймер по-ефективно или да преосмислим съществуващите практики – струва си да се отбележи, че хормонозаместителната терапия често се използва за поддържане на нивата на естроген при жени в постменопауза.

Със сигурност спирането на производството на естроген също не е здравословен вариант, поради което изследователите искат да разгледат по-подробно химичните реакции, които може да се случват, като потенциално разкрият повече за това как болестта на Алцхаймер и червата са свързани по някакъв начин.

„Как си взаимодействат тези пътища? И как това води до промени в мозъчните функции?“, казва Сисодия „Всичко това предстои да бъде установено.“

Двете проучвания са публикувани в Scientific Reports и Molecular Neurodegeneration.