Преди 13 години един от най-големите български актьори почина. На 63-годишна възраст след тежко боледуване в края на 2011 година си отиде великият Велко Кънев.
Велко Кънев е роден в Елхово през 1948 г. Завършва актьорско майсторство във ВИТИЗ през 1973 г. в класа на доц. Апостол Карамитев. От 1973 до 1976 г. играе в Драматичен театър – Сливен, след което играе в Сатиричния театър в продължение на три сезона. От 1979 г. е член на Трупата на Народен театър „Иван Вазов“.
Велко Кънев е изиграл над 40 роли в театъра. За ролята си на Кръстьо Никифоров от пиесата Великденско вино на Константин Илиев получава „Аскеер” за водеща мъжка роля през 1994 г. През 2007 г. за „Даскал“ от Жан-Пиер Допан печели втора награда на Международния фестивал на моноспектаклите „Монокъл“ в Санкт Петербург. През 2008 е поканен в Царете на комедията. На 2 октомври същата година е удостоен с орден Св. св. Кирил и Методий първа степен, за заслуги в областта на културата и изкуството. На същата дата Велко Кънев отпразнува своята 60 годишнина на сцената на Народния Театър с премиерата на моноспектакъла „Дванадесет разгневени монолога“.
Участва с главни роли във филмите „Оркестър без име“, „Бой последен“, „Матриархат“, „Мъжки времена“, „Бон шанс, инспекторе!“, „Да обичаш на инат“ и др. Особено популярен става в специално написания за него и останалите главни герои филм на Станислав Стратиев „Оркестър без име“.
Заедно с Георги Мамалев и Павел Поппандов създават и групата НЛО, която е един от изразителните сатирици на социализма. Издават няколко плочи, които се ползват с голям успех. Проектът им по-късно прераства в телевизионното предаване клуб НЛО.
В края на март 2019 година в град Елхово официално бе открит паметник на актьора Велко Кънев. Автор на двуметровата месингова фигура бе ямболският скулптор Петко Йорданов, а август 2018 година отново в град Елхово бе открита постоянната експозиция посветена на Велко Кънев.
Нека на днешния ден си спомним за един от най-популярните хора родени в град Елхово с усмивка на лице, така както той ни е разсмивал не един и два пъти, чрез един филм на БНТ с режисьор Владимир Люцканов от поредицата „Умно село“, заснет в Елхово, където Велко е сред близки приятели.