Конфликтът Русия и Украйна не спира, но какво да очакваме след визитата на Владимир Путин в Северна Корея и Виетнам. Пред ФАКТИ говори проф. Нако Стефанов.
– Проф. Стефанов, чуваме как Тръмп ще спре войната в Украйна за един ден. На какъв етап е конфликтът в Украйна…
– От Тръмп чуваме много работи. Включително и това, че ако беше той на власт, нямаше да започне войната. Ако погледнем реално какво е отношението на Тръмп и Байдън към конфликтите в света, няма голяма разлика. Те просто имат своите различия за начина, по който трябва да действа САЩ спрямо тези конфликти. Вие помните, че Тръмп се изказа по отношение на силна подкрепа за Израел, включително по-нататъшно продължаване на бойните действия в Газа, докато Байдън се хвали с това, че неговият мирен план е приет от всички. Колкото до войната в Украйна, Тръмп плаши, че слабостта, проявена от САЩ чрез позорното си излизане от Афганистан, дава повод на Руската Федерация да настъпи и да започне така наречената „специална военна операция“ в Украйна.
Истината е, че инвазията на Русия беше предопределена от редица фактори, които се развиваха и преди и по времето на президентството на Тръмп.
Ако се върнем малко назад във времето, нека си спомним, че се водиха дълги преговори след разпадане на Варшавския договор. Тогава се взе решение НАТО да остане в старите си граници, даже и обединена Германия да излезе от НАТО, а не Алиансът да настъпва. Но какво стана! Не само мнозинството от страните в Източна Европа, но даже прибалтийските републики на бившия Съветски съюз станаха членки на НАТО! Започна да се говори, че и Украйна ще стане член на НАТО. Това какво означава – че НАТО ще бъде на 400 километра от Москва. Тук става въпрос, че сигурността – каквато и да е тя, може да бъде само споделена и взаимна. Не може сигурността на една държава да бъде за сметка на друга, тъй като другата няма да се чувства в безопасност. А Русия действително видя заплаха за своето реално съществуване при тази непрекъсната ескалация и това настъпване на НАТО към нейните граници. Стана едно обкръжаване на Руската Федерация от страна на НАТО. Нека говорим конкретно. С помощта на Запада се осъществи Майдана в Украйна. Дошлите на власт бандеровци започнаха гонения на всичко руско под лозунга „Москоляку на гиляку“, т.е. „Московците на клона/за бесене/“, заговориха, че ще влизат в НАТО и на Кримския полуостров ще се създаде американска военноморска база. Резултатът бе „зелените човечета“, т.е. идването на руски специални части в Крим и отделянето на Кримската автономия чрез референдум от Украйна и присъединяването ѝ към Руската федерация.
– И последваха размириците в Луганска и Донецка области…
– Да, след Крим тръгна създаването в източните области, населени основно с руснаци, на Луганската и Донецката народни републики, които също се обявиха за отделяне от Украйна. Бандеровското ръководство в Киев не се отрезви и не смени антируската си политика. То не потърси начин руските хора, живеещи там, да се чувстват сигурни. И на тази база руснаците, живеещи там, да се съгласят да са заедно с Украйна. Вместо това бандеровците започнаха въоръжени действия против собствените си граждани. Така започна гражданската война в Украйна… Има ли гражданска война без чужда намеса? Няма! Тази гражданска война беше започната с подкрепата на колективния Запад и най-вече с подкрепата на САЩ и Великобритания. Бяха убити близо 20 000 човека, над 200 деца загинаха. И тъй като опълченците на Донецк и Луганск – с помощта на доброволци от Русия, т.нар. „Северен вятър“, започнаха мощно настъпление, тогава се намесиха Германия и Франция. Последните поискаха примирие, което уж дойде с Минските споразумения. Но, както самите лидери на Германия и Франция признаха по-късно, на тези споразумнеия се гледа като на нещо временно. Тяхната цел е Западът да усили междувременно във военен план Украйна, а не да се умиротвори регионът.
Русия несъмнено подкрепяше руската диаспора в Украйна.
По-точно онези руснаци, които искаха да имат правото да говорят на родния си руски език и да се чувстват руснаци. Я си представете сега, ако у нас забраним на българските граждани с турско самосъзнание да говорят на турски език какво ще стане в България? Какво ще стане с нас и какво могат да ни направят външни сили!? Нека да си помислим по този въпрос.
Трябва да кажем и за онези „червени линии“, които престъпиха бандеровците, за да последва 24 февруари 2022 година, когато Русия навлезе в Украйна. Но помните ли какво стана на 17 февруари? Помните ли, че тогава се подписа споразумение между Полша, Великобритания и Украйна за сътрудничество в областта на сигурността. И по силата на това споразумение британски и полски войски можеха да се окажат на 400 км от границите на Русия.Също така на 19 февруари Зеленски бе в Мюнхен на срещата по сигурността и заяви, че Украйна иска да си възвърне ядрения статут. Какво означаваше това?
Зад безядрения статут на Украйна стояха гарантите САЩ, Великобритания и Русия.
А в Мюнхен тяхните представители ръкопляскаха на Зеленски. Представете си какво означаваше това за Руската Федерация в една бъдеща не толкова далечна перспектива?
И друго. Защо се премълчава това, че в Минските споразумения се предвиждаше на 70 км от границите на непризнатите Луганска и Донецки републики – и на Запад и на Изток, т.е. и в украинска територия, и на руската територия да няма нито един войник. Това да е буферна зона. И в същото време във втората седмица на февруари 2022 година там се оказаха 150 000 украински войници. Пак ще повторя, че гаранциите за сигурността може да са само взаимни, само споделени. А тук Западът направи всичко възможно да постави Русия пред екзистенциален въпрос – ще я има ли, или няма да я има? Нека си спомним и какво заяви по този повод Путин: „Какво е светът без Русия!“ Можем ли да го обвиняваме за подобно нещо!? Ние готови ли сме да го има светът без България? Какви сме тогава български патриоти, ако сме готови да дадем България просто ей така. Това са сериозни въпроси.
– И в хода на всичко това, което се случва между Русия и Украйна, имаме две ключови посещения на Путин – в Северна Корея и във Виетнам. Това какво означава?
– Че конфликтът в Украйна не е просто обикновен конфликт, а е конфликт на колективния Запад и геополитическия Изток. В последния слагам Руската Федерация и Китай.
– Вече анализатори казаха, че към двете страни може да се причисли и Иран?
– Още е рано да слагаме и Иран.
– Даже вече се заговори за „оста на злото“ – Москва, Пхенян и Техеран?
– Русия и Северна Корея (КНР), както и Западът, започнаха политика на кой ще може да привлече страните от така наречения „глобален юг“. Не може да причислим Северна Корея към него, защото тя е много специфична страна. Северна Корея е под много силен натиск още от разделението на Корейския полуостров на две. Северна Корея дълги години бе изолирана страна. Особено намаля подкрепата към тази страна, след като Съветския съюз се разпадна.
Но нито Руската Федерация, нито Китайската народна република бяха съгласни да изчезне, защото това означаваше там да влязат веднага американски войски и ядрено оръжие.
Руската Федерация подкрепи различни санкции, които възприе ООН по отношение на Северна Корея във връзка с това, че тази страна създаде ядрено и термоядрено оръжие. Северна Корея имат ракети, които могат да стигнат до САЩ. И когато започна конфликтът в Украйна, Северна Корея се оказа единствената страна, която подкрепи Русия напълно. Нека припомним, че даже Беларус не призна Кримския полуостров като част от Руската Федерация, след като мина там референдумът. А Северна Корея твърдо подкрепи Москва. Така че дойде момент, в който ръководството на Руската Федерация разбра, че Северна Кория е един от истинските им приятели. Северна Корея колкото и да е малка – с 26 милиона население, под каквито и да е санкции, но създаде мощна военна промишленост. Това е страната с най-много подводници в света. Да, те са малки подводници, които са снабдени с ядрени торпеда за борба с американския самолетоносачен флот. Но очаквам нов етап в развитието на отношенията между Северна Корея и Русия. Нека отбележим, че Северна Корея може да предоставя оръжие на Русия, защото те го произвеждат по съветски технологии и калибрите им съвпадат. Говорим за ПВО системи, за артилерия. А и на Русия ще им е необходима човешка ръка за работа, когато започне възстановяването на онези региони на Украйна, в които вече Руската Федерация е навлязла.
– А посещението във Виетнам?
– При Виетнам нещата са доста по-сложни, защото страната продължава да има много добри отношения със САЩ. Виетнам е голяма страна, говорим за страна с над 100 милиона население, която много бързо се развива. В голяма степен те следват модела на Китай – планово-пазарна икономика, допускане на частна собственост, но при наличието на силно държавно управление. Във Виетнам има много мощни инвестиции отвън – от Южна Корея, от Япония, от САЩ. Във Виетнам работната ръка е евтина и е много изгодно да се произвежда. С посещението на Путин мисля, че нещата вземат един друг ъгъл и ще тръгнат в нова фаза на развитие. Виетнам развива многоходова политика, за която Руската Федерация несъмнено влияе. Имам предвид историческото минало и руската помощ при Втората Виетнамска война. Да, няма как да не споменем изключителната храброст на виетнамците, но победата във Втората Виетнамска война без помощта на СССР не би могла да стане. Виетнам се опитва да балансира между колективния Запад, Руската Федерация, Китай, ако щете и Асоциацията на страните от Югоизточна Азия (АСЕАН) и Индия. Виетнам развиват многолика и многоходова политика, която им позволява да балансират и в рамките на този баланс да защитавата националните си интереси. Но и също те зависят в различна степен от различните сили, които участват в този баланс, а Руската Федерация определено е готова да бъде част от силите на баланса.
Източник: fakti.bg
