В навечерието на първата година от началото на войната в Украйна руският писател и журналист Сергей Лебедев пристигна в България. Лебедев е отявлен критик на политиката на Владимир Путин.
Той се срещна със студенти от Софийския университет. Пред „Панорама“ той коментира, че Русия носи колективна отговорност за войната.
„Аз станах критик на руската власт не днес и вчера, а преди 20-ина години. Противоотровата е да не приемаме страховете, които ни продават. Защото този човек, Владимир Владимирович Путин, е специално обучен да създава и продава страхове. Цялата работа на КГБ беше да управлява хората. Но не чрез позитивни емоции, не с радост или доверие, а с насаждане на страх. Ето, цяла година Путин продава страх. От глад, от студ, от по-голяма война. И всичко, което можем да направим, е да кажем: „Не! Няма да го купуваме!“, каза писателят.
Според него, заплаха за свободното слово в Русия е имало винаги. „Докопаш ли се до някои теми, както направи Анна Политковска, стигаш опасни граници. Но днес се добави важно усещане: че това е твой дълг. Днес на руски се изговарят толкова лъжи и подлости, че дори заради спасението на езика трябва да кажеш истината“.
Лебедев е убеден, че има колективна отговорност. Не вина, отговорност! Т
„Та нали милиони гласуваха за Путин, овластиха го, подкрепяха. Не можем да кажем: „Извинявайте, само един върши всичко, а ние сме едни такива чудесни и нямаме нищо общо.“ Дори онези, които винаги го критикуваха, също са отговорни. Поради своята слепота! Редки гласове предупреждаваха още през 2014: „Приятели, иде голяма война!“ Но всеки казваше: „Как е възможно?“. Е, оказа се възможно, в ХХI век“.
„Дори най-умните и добрите от нас мислят себе си като жертви. Това е емоционално тежко, но и етично комфортно. Друго е да признаеш, че в твоето семейство и в твоята страна има престъпници, и те са тук, до теб! Когато написах романа, започнаха да ми пишат: „Най-после разбрах какъв е бил моят дядо. Той не говореше за това, но около него витаеше странна тъмна аура. Още като дете го усещах. Да, той е бил от Държавна сигурност“. Огромно мълчание обкръжава тази тема. Къде се дянаха сталинските престъпници? Изпариха се през 60-те и 70-те и се превърнаха в благи пенсионери с прекрасно бъдеще и неясно минало. Даже в руската култура и изкуство няма художествен образ на такъв злодей, а без него няма историческа драма. Имаме само милиони жертви“, каза още руският писател.
Източник: fakti.bg
