Видинският митрополит Даниил беше избран за нов български патриарх с гласовете на 69 делегати от Патриаршеския избирателен събор. Врачанският митрополит Григорий получи 66, а три бюлетини бяха недействителни. Какво да очакваме от патриарх Даниил … Пред ФАКТИ говори Смилен Марков, преподавател в катедра „Библейско и систематическо богословие“ във Великотърновския университет и гост-изследовател в Оксфорд.
– Г-н Марков, имаме нов патриарх, но как да гледаме на избора на Даниил , който беше доста оспорван при гласуването в Патриаршеския избирателен събор? Три гласа повече направиха Даниил пръв сред равни?
– Това е исторически избор, но не би следвало да се гледа на него като на нещо, решено от днес за утре, защото патриарх може да стане само действащ митрополит. Даниил преди това е бил епископ, извъврял е духовният път. Но при избора му има определена закономерност – Даниил е част от едно ново поколение йерарси. Самият той е бил под духовното ръководство на покойния Неврокопски митрополит Натанаил, който има и няколко други духовни чада, които са във висшия клир.
– Сега видяхме именно такъв сблъсък, защото и Григорий е бил под крилото на Натанаил . Както се казва, с Даниил са духовни събратя?
– Това е така към момента на избора, но, погледнато в по-далечна перспектива, можем да видим следната тенденция: едно ново поколение, и то формирано от един от знаковите митрополити от близкото минало излиза на преден план. Колкото до гласуването, Даниил бе избран на втори тур, тоест на балотаж. Това говори, че везните не са били в една посока, а резултатът е почти на 50 на 50. Всичко това ясно показва, че имаме работа с две почти равномощни тенденции, с които се олицетворяват двамата кандидати в момента.
Трудностите и предизвикателствата са големи не само пред патриарха, но и пред тези, които са го избрали, а и пред цялата църква.
Патриархът се различава от длъжността на един епархийски митрополит, защото изначално патриаршеското служение представлява цялото църковно изпълнение с различните визии и тенденции.
– Младостта на Даниил доколко е плюс за него?
– Младостта в църквата не се определя само от броя на годините, а и от годините на служение . Наистина Даниил е относително млад на възраст, но той има нужните години на съответните длъжности и служения. Като всеки епископ, той е започнал като монах. Всички, които го познават, казват за него, че си остава много уставен и строг аскет и живее наистина монашески. Но не може да има никакво съмнение, че той е вещ и подготвен, в т.ч. и подготвен за административно управление, йерарх. Ние сме свикнали да виждаме по-скоро беловласи хора на длъжността патриарх, но все пак всичко е в Божиите ръце. Ние всесърдечно му желаем здраве, добруване и благодатно служение на патриаршеския престол. Иначе разбирам и подтекста на Вашия въпрос. Вероятно някои си правят сметка кога пак ще бъде овакантен престолът. Тези кроежи са съмнителни от морална гледна точка. А животът ни учи, че обикновено математиката кой колко дълго ще е на дадена длъжност не излиза вярна. И това е така, защото никой от нас не е господар на бъдещето.
– Присъствието на Вселенския патриарх Вартоломей как да го разчитаме?
– Това е изключително знаково събитие. Веднага трябва да кажем и за присъствието изобщо на йерарси от другите поместни църкви. Да, това е нещо обичайно и задължително, но тук не става дума за чужди църкви. Отношенията не са както между държавите, когато един държавен ритуал бива посетен от посланици на чужди държави. Няма чужди православни църкви. Говорим за една съборна църква, а Българската православна църква носи пълнотата на цялата Вселенска църква. Това съответно важи за всяка епархия и всеки храм с престол, на който се отслужва литургия. Същото е в сила и за другите поместни църкви, защото и те носят тази пълнота. А това, че те са тук, е видимо проявление на онова, което всеки православен вярва и изповядва, стига да знае защо изобщо е в църквата и в храма. Това от една страна.
От друга страна обаче знаково е, че патриарх Вартоломей присъства лично.
Той е бил поканен от наместник-председателя на Светия синод митрополит Григорий. Тук са се задействали дълбоки автоимунни сили и интуиции, защото след неучастието на Българската църква на Критския събор през 2016 година юрисдикцията изпадна в тежка изолация. А легитимността, състоятелността, независимостта на Българската православна църква зависи пряко от общението, което тя има с останалите поместни църкви. Особено е важно общението с Вселенската патриаршия, за която бе подчертано, че е майка на българската църква не само по традиия, но и на практика. Поканата към Вартоломей е опит – независимо кой би бил избран и независимо коя тенденция ще надделее, да бъде показано, че фундамент на Българската църква е Едната Свята и Съборна църква и че това не зависи от българската държава и от моментните политически тенденции у нас и по света. За мен това е самозащитна реакция и мисля, че тя е изключително навременна и мъдра.
– Виждате ли геополитика в избора на Даниил? Изтъкна се това къде е пребивавал, къде е служил, в какво е участвал, какво е говорил… Или просто трябва да му дадем някакво време, за да видим накъде ще погледне той…
– Със сигурност трябва да му се даде време, макар че да си патриарх не е като да си министър-председател, за да Ви се дават 100 дни. Патриархът има определена биография, определен багаж. Иначе геополитика винаги има и това не е нещо ново. Но нека не прибързваме със заключенията относно негови смущаващи изказвания в миналото, които сега ни се припомнят. Той ги е направил в качеството си епарахийски митрополит.Наистина тези изказвания могат да се тълкуват като оправдаване на руската агресия в Украйна, което очевидно не отговаря на истината. Войната, още повече нападателната война на една държава срещу друга, не може да се оправдава по никакъв начин. Има изказвание, критикуващо Вселенския патриарх неоснователно. Нека да видим как Негово Светейшество Даниил ще действа и ще говори като патриарх, защото патриаршеското служение е специфично и изключително отговорно.
Вече видяхме, че беше направен опит в първата комуникация между Вартоломей и Даниил да се подчертае единството, да се подчертае общата вяра.
Това заслужава адмирации. Христос е Този, Който обединява църквата, а не една или друга геополитическа линия, която в момента доминира. Също така ми направи впечатление и това, че новоизбраният патриарх Даниил говореше за нуждата от религиозно образование. Това е важен проблем, макар религиозното образование в училищата да е тема повече на светската държава. Но той е несъмнено прав: българското общество, дори онези негови членове, които се определят като православни, в голямата си част са църковно непросветени; те не познават вярата, която уж изповядват. Патриархът трябва да се обърне към българското паство , към българските православни християни, към тези, които се определят като такива, и да им покаже, че те имат остра нужда от църковна просвета. Непознаването на учението на вярата, което не е никак просто и лесно за усвояване, е много сериозен проблем – както за църквата, така и за обществото. Той така трябва да бъде адресиран, че хората да го осъзнаят.Катехизация и църковна просвета са нужни на българскоезичните православни – както в границите на България, така и в българската диаспора по целия свят.Тук трябва да се насочат главните усилия на Българската православна църква-Българска патриаршия. Това е нейната мисия сега.
Източник: fakti.bg
