Здраве

Какво е храната без подправки? Безвкусна, безинтересна, лишена от влиянието си върху апетита. Подправките са това, което превръща храната в изкуство, в привлекателна сила, в нещо повече от необходимост за телата ни.

Но употребата на подправки е не просто начин да издигнем вкуса и аромата на ястията си на следващо ниво. Те могат да помогнат да изгорите мазнините по тялото и да изваете фигурата си. Някои подправки имат особено изявени качества в топенето на мазнините най-вече в областта на корема и талията, където премахването им е едно от най-трудните предизвикателства.

Кои са подправките, които помагат в изгарянето на мазнини?

Черен пипер

За щастие черният пипер е една от най-употребяваните подправки в нашата кухня, а и не само. Сега имате още една прекрасна причина да го добавяте винаги към ястията си. Той не само придава феноменален вкус на храната, но и има невероятното свойство да ускорява метаболизма, да стимулира топенето на мазнините. Свойствата си дължи на активните си вещества, в частност пиперинът, който има способността да разкъсва клетъчните мембрани на мастните клетки, правейки ги по-лесни за изгаряне.

Лют червен пипер

Лютият червен пипер е още една чудесна подправка, топяща мазнини. Той притежава свойствата на черния пипер, но в добавка увеличава и вътрешната температура в клетките, пише az-jenata.bg. Така наречената термогенеза, която лютият червен пипер предизвиква, ускорява изгарянето на мазнини, забързва метаболитните процеси и спомага за по-лесното контролиране на теглото. Активното вещество в лютия червен пипер – капсаицин, създава това повишено освобождаване на топлина и енергия, което стимулира намаляването на мазнините по тялото.

Канела

Канелата притежава пикантност, която не само ухае чудесно и прави ястията, печивата, супите и напитките ви по-ароматни и вкусни, но топи и мазнини. В канелата се съдържа цяла палитра от антиоксиданти и полифеноли, които въздействат върху възпаленията в клетките, като им противодействат. Канелата е полезна и в контрола на кръвната захар и холестерола. Освен тези прекрасни свойства тя може да ускори и метаболизма. Редовното добавяне на канела към напитките и ястията ви дава един допълнителен тласък в изгарянето на мазнини.

Джинджифил

Джинджифилът е още една пикантна и леко лютива подправка, която неслучайно има топящи мазнините свойства. С повечето пикантни подправки е така. Джинджифилът не им отстъпва, дори напротив. Добавянето му към менюто е превъзходен начин да стопите мазнините по корема, талията и бедрата. Активните му вещества стимулират тези процеси и са чудесен помощник в борбата с наднорменото тегло. Свойството на джинджифила да потиска апетита е допълнително качество, което ще ви помогне да отслабнете, без да гладувате.

Учените откриха редки генни вариации, които могат да повишат риска от затлъстяване до шест пъти, съобщава ДПА, цитирана от БТА.

Изследователи от Съвета за медицински изследвания (MRC) във Великобритания са идентифицирали генетични варианти в два гена, които оказват едно от най-големите влияния върху риска от затлъстяване, открити до момента.

Експертите предполагат, че откритите редки варианти в гените BSN и APBA1 са едни от първите идентифицирани гени, свързани със затлъстяването, при които повишеният риск се наблюдава едва в зряла възраст.

Професор Джайлс Йо, автор на изследването, работещ в отдела за метаболитни заболявания на MRC, обясни: „Идентифицирахме два гена с варианти, които оказват най-силното въздействие върху риска от затлъстяване, което някога сме наблюдавали. По-важното е обаче, че едната от вариациите е свързана с появата на затлъстяване в зряла, а не в детска възраст. По този начин се прави връзка между генетика, невроразвитие и затлъстяване“.

Изследователите са използвали данни от Биобанката на Великобритания и друга информация, за да извършат генетично секвениране на повече от 500 000 души.

Те установили, че генетичните варианти в гена BSN, (известен също като Bassoon), могат да повишат риска от затлъстяване до шест пъти. Той е свързан и с повишен риск от неалкохолна мастна чернодробна болест и от диабет тип 2.

Установено е също, че вариантите на гена BSN засягат един от 6500 възрастни.

За разлика от гените за затлъстяване, идентифицирани в предишни проучвания, вариантите в BSN и APBA1 не са свързани със затлъстяването в детска възраст. Това кара изследователите да смятат, че може би са открили нов биологичен механизъм за затлъстяването. Те допускат, че свързаната с възрастта невродегенерация влияе върху контрола на апетита.

Откритията са публикувани в сп. Nature Genetics.

Дните от седмицата, които отделяме за тренировка, всеки би трябвало да съобразява с личните си цели. Някои хора обаче са твърдо решени да не изпускат и ден, в който да посетят залата. Вероятно защото се подготвят за състезание, а вероятно и просто защото са набрали инерция, която не искат да губят.

Колкото и да сме свикнали да чуваме, че спортът е здраве обаче, дори според треньорите всекидневното активно физическо натоварване не е добра идея. И това е така, основно защото тялото ни има нужда от почивка, за да се адаптира към тренировката. Мускулите ни трябва да могат да се възстановят след интензивна тренировка, ако искаме да ги изградим и поддържаме по правилния начин.

Една основна индикация, че физическото ни натоварване е балансирано, е усещането, че с напредването на тренировките придобиваме сила, без да чувстваме болка. Треньорите съветват всяка седмица да имаме поне 75 минути интензивна активност, 150 минути активност с умерена интензивност, като ходене или колоездене, или пък комбинация от двете.

В случай че сме решили да тренираме всеки ден, добре е да имаме предвид няколко основни неща. Ето кои са предимствата и недостатъците на този режим, както и съветите на треньорите как да го прилагаме.

Предимство е, че тренировките подобряват настроението и помагат за справянето със стреса. Според здравните експерти дори само пет минути аеробни упражнения на ден могат да облекчат тревожността при хората.

Предимство е, че стриктният график помага за формирането на здравословни навици. Последователността, независимо дали спортуваме, за да постигнем конкретна цел или пък да поддържаме здравето си, е основна стъпка, за да работи режимът ни в наша полза.

Недостатък на всекидневните тренировки е, че могат да увеличат риска от нараняване. Най-просто казано, колкото повече тренираме, толкова по-голям е рискът да се нараним. Отново е добре да имаме предвид, че мускулите и ставите ни имат нужда от време за почивка и възстановяване.

Недостатък е също така опасността от претоварване. Двойно повече тренировки не означава двойно по-добри резултати. Ежедневните тренировки и тежките упражнения могат да ни доведат до претрениране, което пък съответно да доведе до хронична физическа умора, умствена умора и цялостно намаляване на представянето ни.

Предвид плюсовете и минусите на спортуването всеки ден, ако сме решени да се придържаме към него, е добре да съобразяваме интензивността и натоварването. Така например може да имаме два дни с висока интензивност, три дни с умерена интензивност, един ден с ниска интензивност, като оставим един ден и за почивка.

Не е лоша идея и да разнообразяваме тренировките си. При всички случаи обаче е препоръчително да не пропускаме загрявката и все пак наистина да се отнесем към възстановяването на тялото ни сериозно, като си отделим поне един ден за почивка. Него можем да посветим на упражнения за гъвкавост, масаж или медитация, пише lifestyle.bg.

Инконтиненцията е състояние, при което има загуба на контрол върху уринирането. Това може да бъде резултат от различни фактори, включително, но не само, увреждания на мускулите, нервните разстройства, увреждане на мозъка или гръбначния стълб, възрастови промени, инфекции на пикочните пътища и други здравословни проблеми.

Инконтиненцията може да се раздели на няколко основни типа, всеки от които има свои специфични причини и симптоми:

Стресова инконтиненция: Това е най-често срещаният тип, който възниква при натоварвания като кашляне, кихане, смеене или упражнения. Натискът върху пикочния мехур в тези моменти може да доведе до неволно изтичане на урина.

Инконтиненция при належащо уриниране (неотложна инконтиненция): Характеризира се с неотложна нужда от уриниране, която е трудна за контрол. Може да бъде причинена от инфекции на пикочните пътища, неврологични заболявания или диабет;

Смесена инконтиненция: Комбинация от стресова и неотложна инконтиненция. Пациентите изпитват симптоми и на двата типа;

Преливна инконтиненция: Възниква, когато пикочният мехур е постоянно препълнен с урина, което води до неволно изтичане. Този тип може да бъде причинен от уретрална блокада или нервно увреждане, което води до недостатъчно стимулиране на пикочния мехур;

Функционална инконтиненция: Наблюдава се при хора с физически или ментални ограничения, които им пречат да стигнат до тоалетната навреме;

Инконтиненция поради непостоянен поток: Характеризира се с чести или постоянни капенета на урина поради непълно изпразване на пикочния мехур.

Инконтиненция след операция или радиация: Може да възникне след хирургични интервенции или лечение с радиация, засягащи пикочните пътища или тазовата област.

Симптоми

Симптомите на инконтиненция варират в зависимост от типа и тежестта на състоянието, но могат да включват:

Неволно изтичане на урина при кашляне, смях, кихане или упражнения (натоварване);

Неотложност за уриниране, която е трудно да се контролира;

Чести посещения на тоалетната през нощта;

Уринарна инконтиненция при пълен пикочен мехур.

Важно е да се идентифицира точният тип инконтиненция, за да се определи най-подходящият план за лечение. Това обикновено включва медицинска оценка, включително анамнеза, физически преглед и изследвания.

Лечение

Лечението на инконтиненцията зависи от причините за състоянието и може да включва:

Медикаменти:

Предписват се лекарства за управление на симптомите;

Физиотерапия:

Упражненията за укрепване на тазовото дъно могат да помогнат в някои случаи;

Хирургия:

В някои случаи може да се наложи оперативна намеса за коригиране на проблема;

Промени в начина на живот:

Регулиране на приема на течности, диетични промени и управление на теглото могат да помогнат.

При неволно изпускане на урина (уринна инконтиненция), първоначалните мерки за управление и лечение обикновено са консервативни и имат за цел да подобрят симптомите без необходимост от медикаментозно лечение или хирургия.

Ето няколко стъпки, които често се предприемат:

Упражнения за укрепване на мускулите на тазовото дъно (Упражнения на Кегел): Тези упражнения помагат за укрепване на мускулите, които поддържат пикочния мехур и уретрата. По-силните мускули на тазовото дъно могат да помогнат за предотвратяване на неволно изтичане на урина.

Промени в начина на живот и диетата: Намаляване на приема на кофеин и алкохол, които могат да дразнят пикочния мехур, както и избягване на течности преди лягане, могат да помогнат за намаляване на симптомите. Освен това, регулиране на теглото може да намали натиска върху пикочния мехур.

Режим на уриниране: Трениране на пикочния мехур с помощта на график за уриниране може да помогне в някои случаи. Това означава уриниране по график, за да се обучи пикочният мехур да задържа урина за по-дълги периоди.

Регулиране на приема на течности: Макар и да не е добра идея напълно да се ограничава приемът на течности, регулирането на количеството и времето на тяхното пиене може да помогне за контрол на симптомите на инконтиненция.

Дневник за уриниране: Воденето на дневник, в който да се записва честотата на уриниране и епизодите на инконтиненция, може да помогне на лекаря да разбере по-добре състоянието и да препоръча подходящо лечение.

Медикаменти: В някои случаи, особено при неотложна инконтиненция, могат да бъдат предписани медикаменти за релаксиране на пикочния мехур и намаляване на честотата на уриниране.

Подпомагащи устройства: В някои случаи могат да се използват устройства като уретрални тампони или песари за подпомагане на контрола на инконтиненцията.

Тези първоначални мерки могат да бъдат много ефективни за подобряване на симптомите на лека до умерена инконтиненция. Въпреки това, важно е да се консултирате със здравен специалист за точна диагноза и персонализиран план за лечение, ако симптомите продължават или се влошават.

Народни методи за лечение

Някои хора постигат облекчение с помощта на народни методи, въпреки че е важно да се консултирате с медицински специалист преди да приложите каквито и да било такива методи:

Билкови средства: Някои билки се смятат за полезни за укрепване на пикочния мехур и подобряване на контрола върху уринирането, но тяхната ефикасност не е научно доказана. Прилагат се отвари от живовляк, хвощ, див копър или канела, към които може да се добави и мед;

Топли вани: Редовните топли вани могат да помогнат за намаляване на симптомите на инконтиненцията, като релаксират мускулите на таза.

Управлението на дискомфорта от намокряне при инконтиненция изисква комбиниран подход, който включва както медицински, така и практически стратегии за намаляване на въздействието на състоянието в ежедневието.

Ето няколко ключови мерки, които могат да помогнат:

Използване на абсорбиращи продукти: Съвременните абсорбиращи продукти като превръзки, пелени за възрастни и специализирани панталони са така направени, че да поемат урината и да поддържат кожата суха. Тези продукти могат значително да намалят дискомфорта и да предотвратят раздразнения на кожата. Редовната смяна на абсорбиращите продукти помага за предотвратяване на протичане и поддържане на сухота и комфорт;

Поддържане на хигиената: Редовното и внимателно почистване на засегнатата област с меки почистващи продукти може да помогне за предотвратяване на инфекции и раздразнения;

Използване на защитни кремове и мехлеми: Защитни кремове и мехлеми могат да предпазят кожата от влага и да намалят риска от раздразнения и обриви;

Избор на подходящо бельо: Леко, дишащо и бързосъхнещо бельо може да помогне за намаляване на дискомфорта от влагата. Също така, облеклото, което е лесно за смяна, може да облекчи управлението на инконтиненцията, когато сте извън дома;

Регулиране на приема на течности: Въпреки че не трябва да ограничавате течностите до степен, която може да ви дехидратира, умереното и стратегическо консумиране на течности може да помогне за управление на инконтиненцията.

Прилагането на тези стратегии може значително да подобри качеството на живот на хората с уринна инконтиненция и да намали дискомфорта и социалното неудобство, свързано със състоянието.

Заболявания, засягащи нервната система, като инсулти, мигрени и деменция, изпревариха сърдечните болести и станаха водеща причина за влошено здраве в световен мащаб, се казва в нов голям анализ, публикуван в петък.

През 2021 г. над 3,4 млрд. души – 43% от световното население – ще страдат от неврологични заболявания, което е много повече, отколкото се смяташе досега, установи анализът.

Проучването е извършено от стотици изследователи, ръководени от базирания в САЩ Институт за здравни показатели и оценка (IHME), който се е превърнал в световен еталон за здравна статистика. Водещият автор на изследването Джейми Щайнмец от IHME заяви, че резултатите показват, че заболяванията на нервната система сега са „водещата причина за общото бреме на заболяванията в света“.

За последните три десетилетия случаите на тези заболявания са се увеличили с 59%, каза тя, като увеличението се дължи главно на факта, че населението на света застарява и се увеличава бързо.

Изследователите са разгледали как 37 различни неврологични състояния влияят върху лошото здраве, инвалидността и преждевременната смъртност в 204 държави и територии от 1990 г. до 2021 г. Тези данни бяха използвани за оценка на това колко години здравословен живот са загубени заради всяко състояние, наречени „години живот, коригирани според уврежданията“.

През 2021 г. в световен мащаб са загубени повече от 443 милиона години здравословен живот заради заболявания на нервната система, което представлява 18-процентно увеличение спрямо 1990 г., установи проучването.

Ако обаче се коригира възрастта на населението и нарастващата му популация, смъртните случаи от тези заболявания всъщност намаляват с около една трета, твърдят изследователите.

Инсултът, който преди се е причислявал към сърдечните заболявания, е най-тежкото анализирано неврологично заболяване, на което се дължат 160 милиона загубени години живот в добро здраве.

Той е следван от форма на мозъчно увреждане, наречена неонатална енцефалопатия, мигрена, деменция, включително болестта на Алцхаймер, увреждане на нервите от диабет, менингит и епилепсия. Когнитивните увреждания от COVID-19 се нареждат на 20-то място.

Главната причина, поради която заболяванията на нервната система изпревариха сърдечносъдовите заболявания в последния анализ, е неотдавнашната промяна в класификацията на Световната здравна организация, която премести инсулта в неврологичната категория, заяви Щайнмец пред АФП.

През 2021 г. от 37 неврологични заболявания са починали над 11 милиона души, сочи проучването в списание The Lancet Neurology.

Сърдечно-съдовите заболявания обаче остават водеща причина за смърт, като през 2022 г. убиват 19,8 млн. души по света, съобщиха от IHME миналата година.

Най-често срещаните неврологични разстройства са главоболието с напрежение и мигрената. Най-бързо растящото заболяване е било увреждане на нервите, наречено диабетна невропатия, от рязко увеличаващите се случаи на диабет. По-голямата част от тези състояния не се лекуват, но има начини да се намали рискът, включително да се намали броят на случаите на високо кръвно налягане, диабет и консумация на алкохол, твърдят изследователите.

Те призоваха да се направи много повече за превенция, лечение и рехабилитация на заболяванията, които непропорционално засягат по-бедните страни.

„Неврологичната тежест в световен мащаб нараства много бързо и ще оказва още по-голям натиск върху здравните системи през следващите десетилетия,“ предупреди съавторът на изследването Валери Фейгин пред Франс прес.

Болестта на Алцхаймер обикновено се свързва с натрупването на струпвания и заплитания на протеини в мозъчните клетки. Въпреки това в продължение на повече от век с невродегенеративното заболяване се свързва и натрупването на съвсем различен материал.

Проучване, ръководено от изследователи от Медицинския факултет на Станфордския университет, се връща към наблюденията на големите мастни натрупвани, направени от Алоис Алцхаймер, когато той прави критични описания на патологията в началото на XX век.

През годините на тези липидни отлагания не е обръщано толкова внимание, колкото на други биологични промени, свързани с болестта на Алцхаймер, като например сноповете от амилоидни бета и тау протеини в мозъците на хора с това заболяване. Новото проучване се стреми да промени това.

Учените вече знаят, че вариациите в гена, който произвежда протеин, пренасящ мазнини, са важен рисков фактор за болестта на Алцхаймер. Различните форми на протеина, наречен аполипопротеин Е (APOE), имат различна ефективност в способността си да пренасят мазнини в и от клетките.

При това изследователите разглеждат по-отблизо различните видове APOE в клетки, синтезирани в лаборатория, и в тъканни проби от хора, починали от болестта на Алцхаймер.

Те целят да видят как четирите варианта на APOE – наречени удобно от APOE1 до APOE4 – променят риска от развитие на болестта на Алцхаймер. Те забелязали, че генът APOE4 е свързан с по-високо ниво на определен ензим, който от своя страна помага на мазнините да се придвижват по-лесно.

При друг експеримент, когато към проби от тъкани на хора с варианти на гените APOE3 или APOE4 бил добавен амилоид, неневронните мозъчни клетки, наречени глия, натрупали повече мазнини. Изследователите смятат, че това може да се случи при болестта на Алцхаймер, като невроните натрупват токсичните материали, които се натрупват в поддържащите ги глиални клетки.

Трябва да се проведат още много внимателни проучвания, за да се установи със сигурност какво се случва, но това ни дава още един път за проучване, когато става въпрос за разработване на лечения.

Възможно ли е да има някакъв начин да се спре притокът и натрупването на мазнини в мозъчните клетки?

Всяко ново публикувано изследване ни дава повече информация за болестта на Алцхаймер, за механизмите, които стоят зад нея, и за начина, по който тя се развива. Едно от последните проучвания например разглежда начина, по който болестта може да измами имунната система.

Разбира се, останалите части на тялото ни са неразривно свързани с мозъка, а учените разшириха търсенето на отговори и към устата и червата. Бавно, но сигурно си проправяме път към някои ефективни лечения.

Изследването е публикувано в списание Nature.

Има причина слънчевата светлина рано сутрин да е толкова успокояваща и терапевтична. Тук ще ви запознаем с всички ползи за здравето от умереното излагане на слънце.

„Смята се, че излагането на слънчева светлина увеличава отделянето хормона серотонин. Серотонинът се свързва с повишаване на настроението и помага на човек да се чувства спокоен и съсредоточен. Той може да подобри настроението и да стабилизира циркадните ни ритми, като ни помага да спим по-добре и по-дълбоко през нощта. От психологическа гледна точка светлината може да намали показателите за депресия и дори да повиши когнитивните показатели, като например време за реакция и активиране,“ казва Каришма Шах. За поддържането на здрава коса и кожа получаването на витамин D, чрез излагането на слънце, играе решаваща роля. Ето някои ползи, обяснени от диетолога Апурва Агарвал. За по-дълга и гъста коса: Витамин D спомага за стимулиране на космените фоликули, насърчавайки здравословния растеж на косата. Той може да играе роля и в предотвратяването на косопада и поддържането на гъстотата на косата. За здрава и сияйна кожа: Адекватните нива на витамин D допринасят за цялостното здраве на кожата, като подпомагат растежа, възстановяването и метаболизма на клетките. Противовъзпалителни свойства: Витамин D може да помогне за успокояване на раздразнената кожа и намаляване на зачервяването или възпалението, свързани с някои кожни заболявания.

Алоето има противовъзпалителни, антисептични и антибактериални свойства и съдържа много антиоксиданти.

Благодарение на тези лечебни свойства тo може да излекува възпалението на венците.

Листата на това растение намаляват кървенето, възпалението и подуването на венците. А неговите противогъбични свойства са много полезни при лечението на пептична язва (язви) в устната кухина, пукнатини в устата.

Поради нарастващия интерес на хората към билковите лекарства, в наши дни интегрираният подход към лечението се счита за най-оправдан, а алоето се вписва много добре там!

Сега това растение се сравнява с популярната вода за уста – хлорхексидин, която също се бори с плаката и има антибактериални свойства.

Мощните антибактериални, противогъбични и антивирусни свойства на алое вера правят това растение изключително ефикасно срещу стрептококови бактерии, отговорни за плаката в устата, както и дрожди от рода Candida (бактерии, свързани с млечница на устната кухина – кандидозен стоматит).

Ето защо, с редовна употреба на алоето – можете да забравите за посещението при зъболекари!

използвайте естествен прах за зъби, съдържащ алое (измийте зъбите, изплакнете устата);
приемайте 1 ч.л. сок от алое няколко пъти на ден;
разтривайте венците и зъбите с лист от алое вера, отрязан наполовина
изплакнете устната кухина със сок от алое, разреден с вода
мийте зъбите си с алоева каша