Днес Християнската църква почита паметта на Св. пророк Самуил и на Св. 38 мъченици Пловдивски.
Празнуват всички, които носят името Самуил, което означава – измолен от Бога.
Легендата разказва, че в гр. Рама или Ариматея живял един благочестив човек на име Елкана от Левиевото коляно. Той имал две жени – Ана и Фенана. Любимата му жена Ана била бездетна. А у израилтяните безплодието се считало за знак за Божия немилост. Затова Ана тъгувала много, пък и познайниците й странели от нея и дори я презирали. Елкана изпълнявал усърдно всички наредби на закона. На всички големи празници ходел със семейството си в Силом, гдето тогава се намирала скинията, за да принесе жертва Богу.
Веднъж след жертвоприношение той седнал да обядва със семейството си. Само Ана едничка не могла нищо да яде, сърцето й било пълно с тъга и тя пак отишла в скинията да се моли. Дълго се молила и плакала. Тя молила Бога да й даде син и обещала, че ако той й окаже тая милост, тя ще Му го посвети. Милосърдният Бог изпълнил нейната просба и тя родила син и го нарекла Самуил, което значи „измолен от Бога”.
Самуил е библейски пророк, последният и най-известен от т.нар. съдии на Израил. Живял през 11 век пр.н.е.
Самуил според Библията е онзи, който помазва царете и им предава от Бога царствата, т.е. властта.
Според библейските текстове, Самуил е възпитан в скинията в преломен за историята на евреите момент, и в едно трудно и размирно време в живота на евреите. Той е преобразователя на еврейския народ.
