Днес православната църква отбелязва Сретение Господне известен още като Зимна Богородица. Този празник, установен още в ранните векове на християнството, започнал да се празнува особено тържествено от времето на византийския император Юстиниан Велики (527-565 г.). Съвпада с четиридесетия ден от рождението на Иисус Христос, когато Богородица отива в Йерусалимския храм.
Там благочестивият старец Симеон поема от ръцете й детето и казва: “Ето, Тоя лежи за падане и ставане на мнозина в Израиля и за предмет на противоречия, и на сама тебе меч да прониже душата – за да се открият мислите на много сърца”. С тези думи той фактически осмисля целия бъдещ живот на Исус – въпреки че дава на човечеството един нов закон – закона на любовта, с което учението му става предмет на много спорове и противоречия. А страданията и кръстната смърт на любимия син като меч нараняват сърцето на Св. Богородица.
В храма била и пророчица Анна и тя възторжено прославяла Бога, сподобила се да види Богомладенеца. Така праведният Симеон и пророчица Ана, изпълнени със светия Дух, потвърдили че младенецът е новороденият Месия.Сретение Господне е един от дванадесетте велики празници през годината. По благочестив обичай и днес новородените деца на 40-ия ден от рождението им се занасят в храма за благословение и на майките се чете определена молитва. През този ден не се работи, защото децата ще се раждат белязани. Спазва се строго половото въздържание: така ще се увеличи плодовитостта на домашните животни и те ще бъдат живи и здрави. Жените не пипат остри предмети, не режат хляб, конци или дърва, за да бъдат здрави децата. Месят се питки и се раздават в две къщи. По това кой първи ще дойде в къщата се гадае какво дете ще се роди първо – мъжко или женско.
У нас по стар стил на днешния ден се празнува и Петльовден. Това е народен празник на момчетата и мъжките рожби. Момче от къщата трябва да заколи петел на прага на дома си. С кръвта му се прави кръстен знак на входа да дома, а главата се забучва на видно място до вратата.Краката на петела се изхвърлят на покрива на къщата. Перата се запазват, за да бабуват с тях жените и да лекуват децата си. Заколеният петел се изхвърля ритуално извън двора, след което се прибира обратно и се вари цял. Сварената птица се раздава по съседите за здраве на мъжките деца в къщата. В някои села се колят кокошки за здравето на женските рожби. Този обичай е езически и има няколко версии за произхода му.
Според някои хипотези жертвоприношението се прави за здраве. Според други обичаят е свързан с отвличането на деца еничари от кърджалиите. Те минавали от къща на къща и принуждавали бащите или да дадат синовете си, или да ги убият собственоръчно. Убивайки петела и правейки с неговата кръв знак на вратата, бащите заблуждавали турците, че са погубили децата си, докато те били скрити и живи.
