Не бива да се прави категорично заключение за взрива до кортежа на главния прокурор Иван Гешев, както направиха хората от съдебната власт – следствието и прокуратурата – преди да са събрани всички веществени доказателства.
Това каза пред Euronews Bulgaria юристът-конституционалист доц. Наталия Киселова. Ето и още от нейният коментар по темата:
Трябва да се проведе едно обективно предварително следствие, след това да се стигне евентуално до извършители и тогава да се каже, че това е било атентат срещу главния прокурор. До тогава трябва да се работи по няколко версии.
Тези версии трябва да се сведат до заплаха, не само до главния прокурор, евентуално и за близките, които са пътували в автомобила с него, но и до опит за покушение срещу някой друг. Тоест не можем да изключим в момента нито една от версиите и трябва да се съберат достатъчно доказателства, които да доведат до този извод, че е опит за убийство на главния прокурор.
Дори и събитията да нямат връзка с политическата обстановка, такава връзка ще бъде направена, защото една от целите, които ПП-ДБ са си поставили е да се включи в дневния ред на Народното събрание промяна на Наказателно процесуалния кодекс и да се предвиди процедура за търсене на отговорност на главния прокурор и на неговите заместници. Предполагам, че оттук насетне фокусът ще бъде изместен – дали главният прокурор е жертва, пак казвам, това към настоящия момент са само хипотези. Но въпросът дали той е извършител или жертва – и за двата варианта ще се говори оттук насетне в Народното събрание.
На първо място трябва да се намали броят на хората, които говорят. От разследващите само наблюдаващият прокурор от Софийска градска прокуратура трябва да коментира как върви предварителното следствие. Всички други административни ръководители трябва да бъдат много по-обрани в говора.
Не трябва да се истеризира говоренето в политическия елит, защото по този начин какво ще покажат? Че не трябва да се отваря въпросът за отчетността на прокуратурата? По-скоро обратното – прокуратурата е тази, която очакваме да привлича към наказателна отговорност, а не тя самата да се представя като жертва.
Не можем да насложим събитията от Италия през 90-те години, но се натрапва разбирането, че борецът за ограничаване на мафиотските структури в Италия и днешните събития в България някак си си приличат. Всъщност става дума за две съвсем различни явления. Съдия-следователят Фалконе е разследващ магистрат. Той не е бил административен ръководител. Тук в България говорим прокуратурата да влезе в онези граници, които са предвидени в конституцията.
Засегнати са много сериозни финансови, икономически, може би и някои други процеси във връзка с разследване на лица, които са значително по-богати от дейността, която осъществяват. Но това не означава, че след като са посочени с пръст, медиите са ги осъдили. За да бъде осъдено едно лице е необходимо е да има поне присъда на първа инстанция. Правовата държава не е такава, в която медиите съдят, а тази в която прокуратурата доказва обвиненията пред съда, не само на една инстанция.
Не мога да преценя дали събитията ще доведат до това дали да има или да няма правителство. Но ще донесат чувство за несигурност у политиците, каквото има у нас гражданите. В този смисъл се надявам разбирането им за това, че не можем да продължим да живеем по този начин, да доведе до компромиси, които разбира се трябва да бъдат обяснени. Какво решение вземат – дали да се отиде на избори или да се състави правителство между първия и втория, или между първия и други парламентарни групи.
Източник: fakti.bg
