Тази нощ е починал патриархът на Българската православна църква (БПЦ) Максим Български.
Патриарх Максим е починал малко преди 4 ч. в софийската болница “Лозенец”. Смъртта му бе потвърдена и от Светия Синод на БПЦ.
“Бог да приеме и помилва душата на нашия многообичан и многоуважаван първойерарх Негово Светейшество Българския патриарх Максим.
Нека по молитвеното застъпничество на Пресветата Пречиста Дева Богородица и по безмерната милост Божия името на Българския патриарх и Софийски митрополит Максим бъде записано в книгата на живота!”, се посочва в съобщението на БПЦ.
Днес Светият синод ще се събере на спешно заседание, за да изпълни изискванията в устава на БПЦ, свързани със смъртта на Негово светейшество.
Патриарх Максим е роден на 29 октомври 1914 г. в село Орешак, Троянско,
в семейството на Пена Борджукова и Найден Минков Рачев. Кръстен е с името Марин Найденов Минков.
Основното си образование получава в родното си село и едва дванадесетгодишен постъпва послушник в Троянския манастир.
Прогимназията завършва с отличен успех и от 1929 до 1935 г. учи в Софийската духовна семинария, която завършва с отличие. От есента на 1938 до 1942 г. следва в Богословския факултет на Софийския университет.
На 13 декември 1941 г., през последната година на обучението си, в параклиса на Богословския факултет
приема монашески постриг от Ловчанския митрополит Филарет
Приема името Максим в чест на св. преп. Максим Изповедник – светец от VII в., прославен със силна вяра и православна изповед.
На 19 декември 1941 г. Врачанският митрополит Паисий го ръкополага за йеродякон в семинарския храм “Св. Йоан Рилски”. В края на 1942 г. е назначен за учител-възпитател в Софийската духовна семинария.
На 14 май 1944 г. в Черепишкия манастир, където е евакуирана и впоследствие остава интернирана Софийската духовна семинария, той приема ръкоположение в йеромонашески чин от Врачанския митрополит Паисий.
На 12 юли 1947 г. в Разград йеромонах Максим става архимандрит, а три години по-късно е назначен за предстоятел на Българското църковно подворие в Москва.
Това назначение е знак за особена отговорност. В онова време за подобен пост се изисква извънреден такт и дипломатичност в общуването със светските власти. Висока оценка за служението на архимандрит Максим в Българското подворие в Москва дава руският патриарх Алексий I.
След завръщането си в България от 15 юли 1955 до 1960 г. заема поста
главен секретар на Светия Синод
На 30 декември 1956 г. в Патриаршеската катедрала “Св. Александър Невски” архимандрит Максим получава епископски сан.
На 30 октомври 1960 г. ловешките епархийски избиратели единодушно посочват епископ Максим за свой архипастир и на 20 ноември той е канонически утвърден за Ловчански митрополит.
През време на служението му в епархията на своя роден край, въпреки тежката политическа обстановка, са построени и осветени от него няколко нови храма.
На 7 март 1971 г. патриарх Кирил умира и на 4 юли за нов патриарх е избран Максим
В началото на 90-те години в БПЦ се създава църковен разкол. Учредява се т. нар. “нов Синод”, поставя се “алтернативен патриарх”.
През 1998 г. в София се провежда Всеправославен събор, на който присъстват предстоятелите на всички поместни православни църкви, с който разколът е обявен за окончателно приключен.
Патриарх Максим е доктор хонорис кауза на Духовната академия “Св. Климент Охридски” в София и почетен член на Московската духовна академия.
За 90-ия рожден ден на патриарх Максим през 2004 г. президентът Георги Първанов му връчи
орден “Стара планина” – първа степен
Отличието му беше присъдено за големите му заслуги в духовния живот на българския народ, за мъдрото управление на делата на БПЦ и за 90 години от рождението му.
vesti.bg
