На лов за украински изтребители! Руската армия използва летящия A-50У

На фона на все повечето съобщения от различни източници, че бойните единици на украинските ВВС търпят все по-големи загуби и че сериозното и задълбочаващо се изтощаване на украинската ПВО, излага на все по-голям риск останалите годни за пилотиране въздушни единици, Русия все по-често използва своите системи за ранно предупреждение и контрол А-50У „летящ радар“, за да помогне за неутрализирането на вражески самолети, пише The Military Watch Magazine.

„Фокус“ представя превод на материала без редакторска намеса и с уточнението, че той отразява единствено гледната точка на авторите му.

Руското министерство на отбраната започна да инвестира в модернизацията на своя флот през 2010 г. и до началото на 2023 г. се очакваше да разполага със седем A-50У заедно с три базови A-50.

Съветският модел е на въоръжение от 1985 г., но преди последната модернизация авиониката му става все по-остаряла за водене на война през 21-ви век.

Предимствата на усъвършенстваната версия включват 15-20% по-висока издръжливост, което позволява на всеки самолет да остане във въздуха над 9 часа без презареждане с гориво, както и интегрирането на радара „Шмель II“, който заменя остарелия съветски радар „Шмель“, като осигурява по-добра ситуационна осведоменост, включително възможност за откриване на изстрелване на ракети на разстояние над 1000 км и проследяване на изтребители на разстояние до 33% по-голямо от това.

По този начин А-50У може да проследява до 300 обекта и да предоставя данни за цели на до 40 съпровождащи бойни самолета, докато оригиналният радар „Шмель“ можеше да проследява само 200 и да предоставя данни на едва 20 самолета.

Системите за ранно предупреждение и контрол А-50У могат да носят много по-големи радари, отколкото изтребителите, което им позволява да предоставят ценни данни за насочване и друга информация, която може да осигури критично предимство в разбирането на ситуацията.

Въпреки това руските бойни части използват системи А-50У много по-рядко от американските и китайските си колеги, като китайският KJ-500 понастоящем се счита за световен лидер по отношение на ефективността, докато САЩ са на път да преодолеят разликата с въвеждането на E-7 Wedgetail.

Придобиването на E-7 получи извънредно финансиране през 2022 г. в отговор на нарастващите проблеми с остарелия флот от епохата на Студената война E-3, за който е установено, че е опасно неспособен да се противопостави адекватно на нарастващия флот от китайски стелт изтребители J-20. По този начин руският флот А-50У е не само малка част от размера на американските и китайските си аналози, но и технологично изостава от китайския флот и е на път да изостане от американския.

Новата руска платформа A-100, усъвършенствана версия на A-50, не се счита за толкова способна, колкото E-7, а още по-малко на най-новата KJ-500A, представена през 2022 г., което отразява ограниченията, пред които е изправена постсъветската електронна индустрия на Русия, особено в сравнение с тези на нейните източноазиатски съседи.

Съобщава се, че сензорният пакет на А-100 ще има характеристики, които с около 30 % превъзхождат тези на А-50У.

Русия все по-често разполага своите А-50У в моменти на високо напрежение с НАТО и придоби опит в експлоатацията на самолетите в зона на военни действия, когато един от тях е разположен в подкрепа на операциите за борба с бунтовниците в Сирия от декември 2015 г., както и за възпиране.

Операциите на руските военновъздушни сили в страната включваха и прехващане на западни, турски и израелски изтребители, които много често нарушаваха сирийското въздушно пространство, въпреки че степента на ролята на А-50 остава неизвестна.

Напоследък руските ВВС все по-често използват А-50 в подкрепа на операции срещу украински самолети, като осигуряват поддръжка не само на подразделенията на бойните самолети, но и на наземните средства за противовъздушна отбрана.

Един от най-забележителните примери е докладваното използване на системата от началото на ноември за насочване на ракета земя-въздух 40Н6 от системите за противовъздушна отбрана С-400 за поразяване на цел на разстояние до 400 км на малка височина – нещо, което ракетите земя-въздух обикновено не могат да направят.

Съответно 40Н6 е конструиран така, че да използва данни за насочване от всички видове въздушни радари, въпреки че особено напредналата способност на А-50У да разграничава нисколетящи цели и ненадминатата ситуационна осведоменост в руския флот го правят незадължителна платформа.

Нуждата на руските военновъздушни сили от системи за ранно предупреждение и контрол е значително намалена поради факта, че флотът им от изтребители/прехващачи разполага със самолети, чиито радари са средно над два пъти по-големи от тези на западните им колеги.

Изтребителят-прехващач МиГ-31 например носи радар, който е приблизително десет пъти по-голям от този на основния изтребител на ВВС на САЩ F-16, и подобно на изтребителя Су-30 е проектиран с втора седалка, за да може да служи като „мини система за ранно предупреждение“, използвайки много високата си издръжливост и големия размер на радара.

Въпреки това се очаква руските сили да инвестират все повече в самолети, като средство за допълване на наземната противовъздушна отбрана и за повишаване на осведомеността за ситуацията срещу нарастващия флот от стелт самолети F-35 на НАТО, което отразява начина, по който военновъздушните сили на САЩ и по-специално Тихоокеанското командване увеличиха инвестициите в собствения си флот с придобиването на E-7, специално за да отговорят на разполагането на китайските стелт самолети J-20 в региона.