Диана Ковачева бе избрана преди дни от Парламентарната асамблея на Съвета на Европа (ПСАЕ) за български съдия в Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ). От общо 214 подадени гласа и 201 действителни, Ковачева печели мнозинство със 115 гласа пред съперниците си Галя Вълкова (73 гласа) и Драгомир Йорданов (13 гласа). Ковачева получава деветгодишен мандат, който трябва да започне до три месеца. Какво е за нея новото предизвикателство. Пред ФАКТИ говори проф. д-р Диана Ковачева, която е и омбудсман.
– Г-жо Ковачева, правосъден министър, омбудсман, съдия в Европейския съд по правата на човека. Кариера или просто желание за ново развитие… Защо решихте да участвате?
– Цялата ми кариера, преподавателската дейност по международно право и международни отношения, целият ми професионален път, натрупаният опит в годините от моето завършване на Юридическия факултет в Софийския университет дотук са свързани неотменно и последователно със защитата на правата на човека. Затова интересът ми е напълно обясним и логичен. И да, определено е нов път в развитието ми и като професионалист, и като правозащитник.
– За да се стигна до поста съдия, процедурата отне цяла година. А и човек не може да бъде сигурен. Имаше ли моменти на разколебаване, или целта бе ясно формулирана и преследвана…
– Действително процедурата беше дълга и много оспорвана. Премина на четири етапа, по-голямата част от нея беше изнесена извън страната, но започна тук в България, където първоначално се състоя селекция между 13 души, от тях бяхме избрани трима кандидати, но реално изборът завърши в ПАСЕ. Там имаше селекция по СV, разгледана беше и самата процедура за прозрачност и безпристрастност от бивши съдии в Европейския съд по правата на човека. После се състояха две селекции от депутати от ПАСЕ, първата бе изслушването в комисия, а втората – гласуването в самата асамблея на Съвета на Европа от депутатите на ПАСЕ, които бяха от националните парламенти на 46 държави, обединени в различни политически семейства, където събрах много голямо мнозинство от 115 гласа от 200 гласували.
Между другото и тук в България преди 8 години с единодушие бях избрана от депутатите за заместник-омбудсман и преди 4 години за омбудсман, а това бяха два много различни парламента с разнородни партии. Това е важно, защото така нито една партия не си присвоява кандидата и всички партии го подкрепят. Оправдах очакването в годините като омбудсман, оставайки безпристрастна, независимо кое правителство беше на власт, аз никога не съм си позволявала да си замълча, работя единствено в подкрепа на гражданите и огласявам и защитавам техните проблеми.
По въпроса за колебанието – аз съм такъв човек, който, когато вземе решение, то е много добре обмислено, не се разколебавам, преследвам целите си. Знам какво мога, какво искам. Натрупаната в годините експертиза, професионален и академичен опит ми помогнаха много да направя тази стъпка.
– Изслушването беше пред депутати в асамблеята на Съвета на Европа. Имаше ли нервност, или политическият ви опит ви вдъхваше увереност, когато се изправихте пред депутатите?
– Нямам политически опит, управленски и академичен – да, но не и политически. Дори когато отидох в правосъдното министерство в първия кабинет на г-н Бойко Борисов, бях поканена от него в качеството ми като експерт на неправителствена много авторитетна международна организация, която оглавявах повече от 10 години. Не съм била народен представител и никога не съм членувала в партия.
А когато се изправих пред депутатите от ПАСЕ бях напълно спокойна, отговарях на въпросите и на френски, и на английски. Ценното бе, че много от въпросите подплатих с конкретни примери от работата ми като правозащитник и омбудсман, свързани с жалбите на гражданите. Т.е. академичната част от биографията ми определено има значение, но и всекидневната работа на терен със сигналите на гражданите в търсене на справедливост и конкретните действия, които институцията на омбудсмана под мое ръководство предприе, включително със законодателни промени и сезиране на Конституционния съд, оказаха влияние върху крайния резултат. Не е маловажно и това, че от 10 години съм позната и с активната си работа като експерт на Съвета на Европа.
– Европейски съд по правата на човека – звучи много сериозно, но, всъщност, спазват ли се правата на човека в ЕС. Какво мислите?
– Европейският съд по правата на човека е правораздавателна институция, контролен орган, който не пререшава делата, разглежда жалби, свързани с нарушени права от страна на държавата по отношение на гражданите.
По Европейската конвенция за правата на човека основното задължение на държавите е да се занимават с „поправянето“ на нарушени права, т.е. ЕСПЧ има субсидиарна роля спрямо държавите. Този съд е много гъвкав и се развива. В началото на 50-те години, когато е приета Конвенцията, много от правата, които днес са защитавани, изобщо не са съществували. ЕСПЧ разглежда проблемите на хората в светлината на днешния ден, което е много ценно. Такива например са делата за екологични промени и климатични проблеми, домашното насилие и др.
– Знаят ли европейците, в частност и ние, какви права имаме…
– Гражданите на ЕС и българите като част от Общността все повече разпознават своите права. От работата ми като омбудсман имам пряко наблюдение – определено гражданите все по-настойчиво защитават правата си. Все по-информирано поставят проблемите си, по-взискателни са, а доказателството за това е големият брой жалби, които постъпват в институцията на омбудсмана, както и осъдителните решения на ЕСПЧ.
Ще кажа, че аз следя осъдителните решения към България, от години в Годишния доклад на Омбудсмана има специална глава, отделена на висящите неизпълнени решения, а те са много, за съжаление те са повтарящи се и не се изпълняват над 10-20 години.
Нашата страна е осъждана почти по целия спектър на Европейската конвенция за правата на човека, има много дела за неефективно разследване, дела за домашно насилие, насилие между деца, право на собственост, реституции и др.
– Проблемът домашно насилие. Колко е голям на ниво ЕС…
– Проблемът и у нас, и в Европа ескалира много особено по времето на пандамията, но когато държавата не реагира на случаи на домашно насилие и на сигнали от страна на жертвите, всъщност тя толерира насилието – това е позицията на ЕСПЧ.
Искам изрично да подчертая, че проблемът с домашното насилие не засяга само жените, но и хората с увреждания, възрастните родители, децата, всеки който се окаже затворен с насилник у дома.
България неколкократно е осъждана заради непредприемането на оперативни, превантивни мерки за защита на жертвите, защото не са взети предвид техните оплаквания.
Аз като омбудсман се занимавам много с тази тема. Бях първият национален омбудсман, изслушан от Комитета на ООН, именно по тази тема и всички мои препоръки тогава се върнаха като препоръки от Комитета към България. Много настоявах за законодателни промени, лично писах законодателни предложения, срещах се с правосъдните министри, участвах в работни групи – настоявах в Наказателния кодекс за отпадането на системния характер на домашното насилие, т.е. жертвите да не подават задължително 3 сигнала, за да може да се приеме, че престъплението е извършено в условията на домашно насилие. И най-накрая м.г. депутатите приеха единодушно това законодателно предложение и системния характер на домашното насилие отпадна. Това е успех за България, защото жертвите на домашно насилие много често не говорят и не подават сигнали, те се страхуват.
Тук ще отбележа, че остана нерешен друг проблем за привеждане в съответствие с Конвенцията. Миналата година през август внесох в парламента законодателни промени в Наказателния кодекс за инкриминиране на деяния, унижаващи човешкото достойнство чрез причиняване на физическа болка или страдание чрез въвеждане на нов състав на престъпление, който включва деяния, отговарящи на определенията за изтезание, мъчение, унизително третиране. Тогава поводът бе случаят на 18-годишната Дебора, която беше садистично нарязана с макетен нож от мъж.
– Индивидуалната жалба в Конституционния съд? Това какво право е…
– Това е правото всеки гражданин да има възможността, когато неговите права са нарушени, когато смята, че те са засегнати по някакъв начин, да отправи индивидуална жалба в Конституционния съд на България, за да се реши негов проблем.
Като юрист, правозащитник и омбудсман аз категорично подкрепям идеята да има такава индивидуална жалба, друг е въпросът, че в КС вероятно броят на такива жалби драстично би нараснал.
Източник: fakti.bg
