Лидерите на 27-те страни членки на ЕС решиха на извънредна среща на върха в четвъртък да отпуснат на Украйна 50 милиарда евро допълнителна финансова помощ през следващите 4 години.
Виктор Орбан беше наложил вето. Лидерите обаче поеха ангажимент замразените еврофондове на Унгария да не бъдат пренасочвани към Киев. Съгласиха се и помощта да бъде обсъждана, но без Унгария да има възможност да я блокира.
Весела Чернева, заместник – директор на Европейския съвет за външна политика, отбеляза пред БНР, че в следващите две години Орбан няма да може да слага вето върху подкрепата за Украйна.
„След това, ако има преглед на ефективността на помощта, може да се опита да коментира. Но по същество помощта за Украйна е спасена от неговото посегателство.
Орбан ще продължи да търси други поводи. Неговата война срещу Европейския съюз е за надмощие. Той ще използва всички инструменти, които са му на разположение, най-вече ветото.
Орбан се надява, че ако има втори мандат за Тръмп, това ще наклони везните в негова посока. Тръмп също няма доверие в ЕС. Иска да се занимава със страните в него по отделно“.
Този път по – сериозната заплаха за Орбан беше процедурата по член 7, смята Чернева.
„Това не е просто заплаха, че Унгария няма да има право на глас по важните решения на ЕС, но би било и окончателно засвидетелстване на изолацията на страната.
След изборите в Полша и преминаването на властта в ръцете на Туск Унгария вече е сама в позицията си по отношение на Украйна“.
На влизане на тази лидерска среща Туск заяви: „Нямаме проблем с умората от войната в Украйна. Изморихме се от Виктор Орбан. Не мога да се примиря с егоистичната игра, която играе. Време е да реши дали Унгария ще остане в нашата общност, или не. Позицията му е заплаха за нашата сигурност“
Весела Чернева смята, че Туск е излъчен за говорител и изразител на позицията, че Орбан е голям проблем и на всички е дошло до гуша от него.
„От друга страна той дава отпор на тези гласове, които казват, че ЕС може би е уморен от войната в Украйна. За Полша поражение на Украйна би било голям проблем за собствената ѝ сигурност.
Но има и известна промяна на настроенията в Европа. За все повече хора войната в Украйна изглежда не само въпрос на сигурност, но и на икономика, на инфлация“.
Мелони беше на страната на Европа, а не на Орбан, посочи още Чернева.
„Тя обаче ще се опита да играе ролята на мост между християндемократите и консерваторите в ЕП. Така че в бъдеще ще трябва да говори по-често с Виктор Орбан“.
50-те милиарда на ЕС за Украйна не са средства, които ще вземат от другаде. Те ще бъдат допълнително набирани, обясни още заместник – директор на Европейския съвет за външна политика.
„Те са малка част от средствата, които са необходими на Украйна. Икономиката ѝ трябва да продължи да функционира, за да не се превръщат украинците в бежанци. А в един момент да започне да произвежда и необходимото ѝ въоръжение на своя територия.
Украйна ще се превърне не само в страна с много боеспособна армия, но и със стабилна индустрия, прогнозира Весела Чернева.
Тя коментира въпроса с европейската селскостопанска политика.
„В ЕС около 4% са хората, заети в селското стопанство. А е имало времена, в които до 40% от средствата на Съюза отиват за селското стопанство. Има една голяма непропорционалност в отделяните земеделски субсидии. Съюзът повече не може да продължава така. Трябва да има преоценка. Недоволството се оправдават с войната, но тази реформа е неизбежна.
Разделението в обществата допринася за общото състояние на обърканост и незнание в каква посока да се поеме. Това няколко месеца преди европейските избори не е никак добре и не е никак случайно.
Разединението е това, от което Путин се храни“.
Източник: fakti.bg
