151 години изминаха от деня, в който България се прости със своя най-велик син – Васил Левски, дякона, Апостола на свободата. Народът български уважавал и обичал – обича го и го уважава и днес заради изключителните му лични качества, заради безкрайното му благородство и жизнелюбие, себеотрицание, смелост, гордост и родолюбие. Малцина са борците, които неуморно могат да отправят своята духовна мощ срещу тираните.
Левски е един от тях. Редом с бурния копнеж за свобода в него има и отмереното спокойствие на вечно бдящия борец. И от село на село, от град на град, върви той и сплита огнената мрежа на борбата, която той смята за всеобщо народно дело, в което да се включат всички: богатите, които имат средства; учените, които имат знания; всички, които могат да носят оръжие, от най-малките до най-големите. И не е случайно, че в България децата едва проговорили, едва казали мама, научават името на Васил Левски. Между приказките за горди царе и красиви пепеляшки, за чудни далечни земи, като една легенда в ушите на малките българчета се съхранява образа на синеокия Апостол от Карлово. И когато възмъжеят, най-добрите от тях правят Левски свой идеал.
Верни на този идеал, седмицата преди годишнината от обесването на Левски в ДГ „Невен“ бе посветена на памет на признателност към великия българин. Децата се запознаха с живота и делото на Левски от филми и разкази на читалищни дейци, изработиха много картички, календари с лика на Левски, изработиха книжка със снимки от живота и делото му, разучиха песни и стихове, украсиха с цветя портрета му. Поклон, Апостоле!
