На 18 април 1840 г. българите започват да плащат десятък на султана. За това трябва да се замислят последните няколко български правителства, които на път и под път подчертават, че днешните българи плащат един от най-ниските подоходни данъци – 10%.
През 1840 правителството на султана – Високата порта решава да проведе данъчна реформа. Целта е да се попълни хазната, за да се посрещнат харчовете на раздутата администрация. Стъпката е бюрократично ефективна – унификация на десятъка. Това поставя началото на повсеместно описване на имуществото и доходите на българското население като част от всички народности в Османската империя.
Трябва да се отбележи, че десятъкът е един от основните български данъци, плащан от Средновековието до началото на XX век.
Според него селяните са облагани с една десета част от земеделските продукти и дребния домашен добитък. Той е натурален данък, но в отделни моменти от развитието на българската държава е събиран и в пари.
След падането на България под османска власт десятъкът се запазва, наречен е юшур и обхваща всички земеделски произведения. След Освобождението десятъкът продължава да бъде събиран и е утвърден като важен приходоизточник със Закон за десятъка от 1880 г.
Но да се върнем към данъчната реформа на Османската реформа. Тя непосредствено ще подкрепи борбата на българите за собствена екзархия и църковна независимост от Вселенската патриаршия.
Създаването на Българската Екзархия е резултат от дългогодишната борба за извоюване на църковна независимост. Това става факт след като султан Абдул Азис на 28 февруари 1870 г. издава указ за Екзархията.
До освобождението на България, съгласно чл.10 на фермана, в Екзархията се включени всички области, в които християнското население е пожелало да премине в нейната духовна власт. Така Османската империя официално признава пред света българската нация и определя нейните етнически граници. Българската нация е международно правно призната.
Източник: fakti.bg
