Продължение…
– Скоро проф. Даниел Вълчев каза, че България е преживяла много повече от една конституционна ревизия, направена от некомпетентни хора. Изходът какъв е…
– За съжаление, винаги, когато преминаваме през лични времеви интервали и епохи, сме влизали в сериозни конституционни кризи.
Но това, което е важно сега, е как да излезем от настоящата криза, в която некомпетентността на набедени политици ни вкара.
Изход винаги има, но за целта е необходима пълна подмяна на политическия ни елит, който към момента не притежава никаква елитарност и легитимност. Пълна подмяна на политическата класа, която не притежава класа и най-важното промяна на модела на местно самоуправление. Защо казвам това? Защото местното самоуправление е в основата на тази порочна пирамида, която периодично формира едни и същи политически субекти. Как? Чрез контрол на изборния процес, разбира се. Отдавна политическата и икономическата власт са се слели, отдавна чрез лостовете на държавното и местното самоуправление са овладени прокуратурата, съдът и полицията. Капиталите по места се съсредоточиха в ръцете на местните феодали – общинските кметове и техните кръгове от фирми. Същите овладяха и контролират целия социален, икономически и политически живот по места. Зависимостите са обратно пропорционални. Колкото по-малки са населените места, толкова зависимостите са по изразени. Изходът. Мандатност за общинските кметове. Тема, която винаги се тиражира предизборно и винаги се забравя след това. Това е и част от целите, които аз – като председател на НПО “Мандат”, съм си поставил и за която работя.
Това, което ни обединява с колеги от различни граждански организации, е желанието за промяна на този модел на управление. Защото този модел създава чудовища, тук човешкият фактор не е от значение. Самият модел е предпоставка за развитие на благоприятна среда за корупционни практики и зависимости. Ако проследим пътя на парите, ще видим, че на края на веригата са общинските кметове. Те самите са проводник на тези практики и основен елемент във феодализиране на местното общество. Което, от своя страна, води и до безпрецедентната политическа криза, в която изпаднахме, породена от непрозрачните и манипулирани избори по места.
– Кой носи отговорност за служебния кабинет. Вие разбрахте ли…
– Отговорността е изцяло на лидерите на политическите партии, които създадоха този институционален хаос. За всеки разумен човек е ясно, че това правителство не е на г-н Главчев. Това е поредният партиен проект, който обслужва всички тези, които сътвориха това правно недоразумение, наречено конституционна реформа. Видно от последните дни е, че министър-председателят не се чувства комфортно в новото си амплоа, а решенията, които се взимат относно състава на настоящото правителство са хаотични и обслужват основно партийни интереси. Обществото остава с впечатление, че правовата държава отдавна е овладяна и тези, които редят политическият пъзел, са добре познатите ни кукловоди.
– Ще имаме избори на 9 юни, но имаме и скандала в МВР. Това какъв сигнал за честни избори е…
– Честни избори в Република България няма. Отново е време местните феодали – общинските кметове и кръговете им от фирми, да се отблагодарят за протекцията, която им осигурява политическата върхушка. На практика, по време на избори в малките населени места държава липсва. Поне такова е усещането у хората по места. По време на избори МВР е в ролята на “ни чул ни видял”. Работи се изборно, като се осъществява необходимият комфорт на превърналата се в печеливш бизнес изборна мафия.
Всичко това руши държавността, руши вярата в демокрацията и човешките права, пречи на създаването на будно гражданско общество, което да е коректив на властта!
На практика, в национален и местен план се създава кръг от хора, потънали в корупционни зависимости, финансови, икономически, социални и институционални, които, присвоявайки обществения капитал, си купуват избори и време. Тези кръгове са и най-заинтересованите от контрол на изборния процес.
Самите кметове по места създават благоприятни условия за развитие и налагане на корупционни практики, а обществото приема това, като „новото нормално“. Тази имитираща битка с корупцията в национален план, практически прикрива безобразията на кметовете и администрацията им, създава условия за развитие на близки до властта фирми, които в рамките на години усвояват огромни суми по обществени поръчки.
Този капитал формира и трите стълба на това феодално местно управление, обслужващо системните партии чрез контролиран изборен вот, а те са: раздутата и контролирана общинска администрация, в която намират място само близки до властимащите субекти, същите тези „организирани избиратели“, гласувайки, изкривяват вота и водят до тотално обръщане на обществените нагласи. В малките населени места общината е най-големият работодател или един от най-големите.
На второ място, обществена тайна е, че фирмите, получили обществена поръчка, връщат на възложителя и в партийните каси голям процент от получените суми. Тези крупни суми, връщайки се при възложителя, се превръщат в мощен инструмент за платен вот при отделни социални групи, обикновено с нисък материален статус.
Не на последно място е и едно недомислие в Изборния кодекс, а именно организирането на изборите от общинска администрация, което е конфликт на интереси,
защото самите те са в зависимост от местното управление. От лоялността им зависи както кариерното им израстване, така и заплатата, и облагите, които ще получават.
С всички тези действия местните власти се превръщат в “гумен печат”, с който подпечатват корупцията и следващия билет за нов мандат както за себе си, така и за системните политически играчи.
– Значи системните партии си гарантират участие в политиката. Така ли излиза…
– Няма начин системна партия, която контролира голяма част от представителите на местното самоуправление, да отпадне от политическата сцена – напротив, чрез местното самоуправление тя си гарантира постоянен твърд електорат.
Единствените начини този модел да бъде сменен са: ефективна работа на службите, полицията и прокуратурата по места, с цел превенция на купуването и продаването на гласове, по-тежки наказания за купуване и продаване на гласове, отстраняване на хората, които организират изборният процес, особено тези, които са общински служители, защото те са в конфликт на интереси и промяна на изборното законодателство, като се обособи звено изборна администрация. Неслучайно битката на национално ниво е за контрол на службите и МВР.
Самият контрол на информационните потоци, използването на квалифицирана информация и използването на държавата за контрол на контрабандните канали се превърна и в „ябълката на раздора“ между субектите в управляващата „сглобка“,
което и доведе до падането на правителството „Денков-Габриел“. Изходът – масово гласуване, мажоритарно, за личности и политики. И независима изборна администрация. Разбивайки основата на политическата посредственост, политическата система сама ще падне под своят тежест.
Време е българинът да разбере, че изборите, които правим днес, определят бъдещето на нашите деца. Защото както е казано:
„Тази земя ние не сме я наследили от дедите си, а сме я взели назаем от децата си и някой ден пак на тях ще я върнем“.
Време е да се замислим какво ще оставим на децата си!
Време е за избор!
Източник: fakti.bg
