На 25 април 2012 година в ЦДГ”Надежда” Елхово, беше организирана презентация на тема: „Българският фолклор неизчерпаем източник на мъдрост и вдъхновение, видово и жанрово многообразие и възможности за работа в детската градина”. Презентацията беше подготвена и представена от г-жа Снежана Делчева, представител на Археолого-етнографски музей – Елхово и майка на Рада – Мария от група „Червена шапчица”.
Гости на срещата бяха колегите – учители от ОДЗ „Невен” заедно с г-жа Донка Попова, директор на детската градина. При откриването директорът на ЦДГ”Надежда” г-жа Мария Какърова сподели: „Днешната среща е успешен завършек на целогодишна работа с деца и учители, проведени инициативи и обучителни тренинги за опознаване на фолклорното многообразие от елховския край. Ползването на богатството на българското народно творчество в работата с децата ще доведе до съхраняването на традиции и обичаи, обреди и ритуали, до възпитаване на добродетели и ценности“.
Презентацията на г-жа Снежана Делчева беше представена по изключително интересен и завладяващ сърцата, което разчуства и завладя присъстващите. Това беше представяне на събран песенен материал от околните села в Елховско, като се следваше празничния календар – коледарски, лазарски, сватбарски, богатството им и тяхната изключителна съдържателност, в изпълнение на възрастни мъже и жени, запомнили текстове и мелодии от своите родители – от Маломирово, Жребино, Княжево, Пчела и други села. Това, за което нямаше запис, чухме в прекрасно изпълнение на живо от Снежана, което беше за нас истинско удоволствие.
За пореден път се убедихме в богатството , видовото и жанрово разнообразие на българското народно творчество. Ние, педагозите, които имаме щастието да работим с най-малките , като можещи и знаещи хора, не бива да допускаме децата ни да не познават красотата и колорита на българската народна песен и танц, звучността и мелодичността на българските народни инструменти – гайда, кавал, гъдулка, тъпан. Всяко наричане, богословка, песен, имат дълбок смисъл и съдържание, отразяващи бита и живота на хората, предавани и обогатявани във всяко съседно село и градче. Българинът е пеел в радост, изплаквал е и мъката си в песен, които са се предавали от уста на уста, развивали са я, обогатявали са я, за да достигне до вида, в който ние я познаваме сега – народната песен, традиция, обичай. Българският фолклор, богатството и многообразието му са нашата идентичност и чрез него изразяваме принадлежност към света , в който живеем, съхранил ни е като българи и ползвайки го като неизчерпаем източник на вдъхновение, идеи, устои, ще продължаваме да се вписваме успешно в културното многообразие на голямото Европейското семейство, от което сме част и ние.[nggallery id=“442″]
