Некролозите по стените са типично български обичай – в нито една друга държава не лепят стикери с образите на починалите близки (освен в Сърбия и от части Италия, където това се прави на специално табло до църквата).
Освен некролозите, ние българите имаме и доста други обичаи, свързани с починалите, като ходене на гробища с храна, „черпане“ или популярното „раздаване“, поливане на вино и други подобни обичай, но всички те не загрозяват така улиците, както некролозите.
Разлепянето им е било донякъде оправдано по времето на социализма, когато църквата не се е толерирала от управляващите в страната. Тогава това е било по-скоро едно църковно писмо, позволена форма да напомниш за близкия си, който си е отишъл. Сега вече не е така. Сега се лепят некролози на места, където цели сгради са се превърнали в стени на смъртта.
В Елхово тези места са няколко, но най-ужасяващото е в началото на пешеходната зона на ул. Търговска в или познатата сладкарница „Захарно петле” от далечното минало. Не рядко са и случаите, когато за тази цел се ползват дървета, особено в района на зеленчуковия пазар в Елхово, както и електрически табла и стълбове.
Ако приемем, че все пак некролозите са се превърнали като част от нашата култура, не намирам отговор на въпроса, кому е нужно некролога на близък да стои на обществени места, където би стоял неопределен момент от време, пряко зависещ от това, кога друг ще реши да залепи нов на неговото място.
Тази гледка е и трудно обяснима и на чужденец, който пита: Защо снимките на тези хора за разлепени така навсякъде… издирват ли се?
Опитът в град Елхово показва, че веднъж когато дадено място се изчисти от тези „обяви” то спира да бъде притегателна сила за лепене на такива съобщения. Примера е показателен с автобусните спирки в града, както и за едно електрическо табло находящо се на ул. Търговска, което наскоро бе „реставрирано” с фасадата на новооткрит офис в града.
Любовта на традиционната българска култура към некролозите и обсебването с всякакви свързани със смърт и тъга обичаи е тясно свързана с приемането на живота като мъка, с безнадеждността, с подчертаването на лошата му страна. Време е да вземем решение дали искаме да продължаваме с негативното или да се променим към позитивно мислеща нация, което ще е началото може би на един нов прогрес.
