На 1 декември 1943 г. в Техеран завършва работа конференция с участието на лидерите на САЩ, СССР и Великобритания – Франклин Рузвелт, Йосиф Сталин и Уинстън Чърчил, която е първата с участието на тримата и от нея започва определянето на следвоенния ред в света. За три дни Техеран е напълно блокиран от войски и спецслужби. В града е преустановена дейността на всички медии, изключени са телефоните, телеграфът и радиосвръзките. Даже семействата на съветските дипломати временно са „евакуирани” извън зоната на предстоящите преговори.
Конференцията е открита с пленарно заседание на 28 ноември от 16 часа в една от залите на съветското посолство, където впоследствие протичат заседанията, срещите, официалните и неофициалните разговори. Посолството на Съветския съюз е най-голямо и с най-много помещения, при това се намира в съседство с британското.
За зла участ посолството на Съединените щати се оказва твърде отдалечено и американците сами решават, че е крайно притеснително от гледна точка на сигурността кортежът на Рузвелт по няколко пъти на ден да се придвижва по улиците на Техеран.
Сталин предлага гостоприемство, като на Рузвелт и свитата му са предоставени подходящи апартаменти. Видимо развълнуван, Рузвелт приема и искрено благодари. Чърчил не може да прикрие ревността си, задето съветското посолство в Техеран, макар и само за няколко дни, става световен геополитически център. Случайният факт развеселява гостите, след като те забелязват потреса у Чърчил.
Главен предмет на обсъждане е откриването на втори фронт в Европа, като на конференцията се определя и финалната стратегия във войната с нацистка Германия, с нейните съюзници и сателити. Рузвелт и Чърчил се съгласяват вторият фронт в Западна Европа, т. нар. операция „Овърлорд“ да започне през май 1944 г. паралелно с операция „Енвил” в Южна Франция. По-късно операцията във Франция е отложена за 15 август 1944 г.
Сталин от своя страна се ангажира СССР да се включи във войната с Япония до три месеца след края на войната в Европа. Трите държави се договарят още военните им сили да си сътрудничат максимално близко в името на общите цели. Решено е да бъде потърсена отговорност от виновниците за разпалване и водене на Втората световна война.
По настояване на Сталин границите на следвоенна Полша се определят по линията на реките Одер и Ниса – т. нар. „линия Кързън”. Същевременно е взето решение за активна подкрепа на югославските партизани с оръжие, с оборудване и продоволствие, с информация за операциите на противника.
Тримата големи обаче не успяват да постигнат една от заложените от конференцията цели – да накарат Турция да влезе във войната на страната на съюзниците и до края тя си остава неутрална. За сметка на това и тримата държавници единодушно решават да гарантират независимостта на Иран след края на войната.
Направена е заявка, че след войната светът ще бъде управляван от четири държави – СССР, САЩ, Великобритания и Франция, действащи под егидата на нова международна организация.
На 29 ноември, преди второто пленарно заседание, Чърчил поднася на Сталин меч, изкован от 12-инчова стомана, с думите: „Имам чест от името на негово величество краля на Англия да Ви връча този меч и да Ви помоля да го предадете на гражданите на Сталинград. Със своя безпримерен героизъм те…”
С голямо въодушевление британският премиер изрича думи на благодарност и признателност към Русия и към нейните войници, които обръщат хода на войната при Сталинград и Курск, спасявайки не само Великобритания, но и света.
Конференцията в Техеран е запомнена и с един драматичен опит за атентат срещу лидерите, планиран от германското разузнаване, но разкрит и провален. Срещата всъщност продължава линията, започната в Кайро няколко месеца по-рано и продължена впоследствие на конференциите в Ялта и Потсдам през 1945 г.
Източник: fakti.bg
